Определение № 73 от 18.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 16/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Т. Ц. чрез пълномощника му адвокат П. Б. против решение № 107 от 8.07.2014 г., постановено по гр.д. № 150 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Видин, с което е потвърдено решение от 31.01.2014 г. по гр.д. № 18/2013 г. на Районен съд-Кула за извършване на съдебна делба между Ц. Т. Ц., Г. Н. Х. и И. Н. П. по реда на чл.353 ГПК. В касационната жалба са наведени доводи, че целия допуснат до делба имот следва да се предостави на Ц. Т. Ц., тъй като останалите съделители са наследници на последващ съпруг и не наследяват съгласно чл.9а ЗН. Г. Н. Х. и И. Н. П. не са подали писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК. При преценка налице ли е основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: Първоинстанционният съд е съобразил, че с влязло в сила решение от 18.09.2013 г. до делба са допуснати земеделски имоти в землището на [населено място], [община], останали в наследството на Т. Ц. Т. между съделители и при права в съсобствеността: Ц. Т. Ц. – 2/3 и.ч., Г. Н. Х. и И. Н. П. – по 1/6 ид.ч. и че е неудобно теглене на жребий, поради което е извършил делбата по реда на чл.353 ГПК. Във въззивната си жалба Ц. Т. Ц. е навел доводи, че Г. Н. Х. и И. Н. П. не наследяват наследодателя Т. Ц. Т. съгласно чл.9а ЗН. Окръжният съд е изложил съображения, че предмет на въззивната проверка е решението по извършване на делбата чрез разпределение на имотите, но оплаквания по отношение обособяването на дялове и извършеното разпределение няма, а доводите във въззивната жалба касаят допускането на делбата, но решението за допускане на делбата е влязло в сила. В касационната жалба и изложението към нея наведените доводи са свързани с приложението на нормата на чл.9а ЗН, по който въпрос се твърди противоречива съдебна практика. Споровете кои лица се явяват наследници на Т. Ц. Т. и съответно съсобственици на възстановените земеделски имоти са преклудирани с влизане в сила на решението по допускане на делбата и не могат да бъдат пререшавани – чл.299 ГПК. След като не е поставен въпрос, свързан с произнасянето на съда по извършването на делбата, то следва, че не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение