Определение № 216 от 12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 194/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК. П. Х. Н.- У. е подала частна касационна жалба срещу определение № 2* от 19.02.2010 г. по гр.д. № 1* от 2010 г. на Софийски градски съд, 2”в” състав, с което е оставено в сила определение от 27.11.2009 г. по гр.д. № 2* от 2000 г. на Софийския районен съд, Гражданско отделение, 26-ти състав. В частната жалба навеждат доводи за необоснованост на определението. Към жалбата е присъединено изложение на основанията за касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответниците не са взели становище. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебната производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд защото подписалата адвокатското пълномощно И. Н. М., която е внесла и сумата от 8 000 лв. е пълномощник на останалите ответници макар да не притежава процесуално представителство за тях. Настоящия състав е съгласен с наведените от ответниците аргументи в представеният отговор, че по процесуалния въпрос по приложението на чл. 398, ал. 2 ГПК, който съответства на разпоредбата на чл. 317, ал. 2 ГПК отм. е налице трайно установена съдебна практика, основания за промяната на която не са налице. В съответствие с нея, Софийски градски съд е приел, че замяната на допуснатата обезпечителна мярка по оценим в пари иск - предявен е иск по чл.72 ЗС е допустима винаги, когато ответникът учреди в полза на ищеца залог в пари или ценни книжа съобразно чл. 180 и 181 ЗЗД, което е сторено и в настоящия случай. Следва да се сподели и аргумента относно размера на залога при замяна на допуснатото обезпечение, който следва да съответства на първоначално обезпечения имуществен интерес. Този интерес кореспондира с паричния еквивалент на спорното право особено в случаите когато е предявен паричен иск. В тази насока са и представените определения, произнесени от състави на ВКС, формиращи трайна съдебна практика по тези въпроси. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,