Определение № 3657 от 21.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. М. и М. В. М. срещу решение № 198 от 01.12.2022 г. по в.гр.д.№ 270 от 2022 г. на Видинския окръжен съд II въззивен граждански състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 48 от 31.05.2022 г. по гр.д.№ 244 от 2021 г. на Видинския районен съд в обжалваната му част за отхвърляне на предявения от В. М. М. и М. В. М. срещу П. К. Т. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10971.502.560.1.1., представляващ апартамент със застроена площ от 86 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, сервизни помещения и коридор, ведно с принадлежащите му избено помещение с площ 21,75 кв.м. под апартамента и 1/3 ид.ч. от тавана и общите части на сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД- 18-5 от 28.01.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, ап.1.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Когато бъдещ съсобственик/сънаследник установи фактическа власт върху недвижим имот при липса на правно основание, със съгласието и без възражението на титулярите на правото на собственост- впоследствие негови наследодатели, и след смъртта на единия наследодател, когато възниква съсобственост между тях, упражняването на фактическата власт продължава да бъде без противопоставяне от останалите съсобственици, необходимо ли е да се извършват други действия по отблъскване на владението на другите съсобственици, за да се приеме, че е налице владение по смисъла на чл.79 ЗС, когато фактическата власт е упражнявана в продължение на повече от 10 години и отношенията между съсобствениците са на близки роднини ?

2. Упълномощаването на съсобственика, упражняващ фактическата власт върху имота, със съгласието и без противопоставянето на останалите съсобственици, от страна на другия съсобственик за извършване на действия, свързани с имота, възпрепятства ли приложението на чл.79 ЗС ?

3. Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ са установили самостоятелна фактическа власт върху отделен имот, със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражняват в продължение на повече от 10 години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване на владението на другите съсобственици ?

Сочи се противоречие с решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр.д.№ 325 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., т.1 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г., Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр.№ 2728 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о. и се твърди,че произнасянето на ВКС по горепосочените въпроси ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В писмен отговор от 27.03.2023 г. ответникът по касационната жалба П. К. Т. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд да не бъде допускано.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК /касаторите са получили препис от въззивното решение на 03.01.2023 г., а касационната жалба е подадена на 27.01.2023 г./ и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот, което подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК, при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на предявения от ищците В. М. М. и М. В. М. срещу П. К. Т. установителен иск за собственост на 4/6 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет.1, ап.1, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Не е било спорно между страните и от представения по делото нотариален акт № ..... от 22.09.1975 г. се установява, че процесният апартамент е бил собственост на П. П. Т. и съпругата му Д. Г. П.. След смъртта на Д. П. на 01.07.1993 г., нейни наследници по закон са останали съпругът й П. П. Т. и двете им дъщери Ю. П. П.- М. и Ц. П. Т.. С нотариален акт № .... от 22.12.2014 г. Ц. Т. е продала на сестра си Ю. П.- М. собствената си 1/6 ид.ч. от имота. На 10.06.2016 г. Ю. П.- М. е починала и е оставила за наследници ищците по настоящото дело: съпруга си М. В. М. и сина си В. М. М.. С нотариален акт № ..... от 09.05.2018 г. П. П. Т. е дарил притежаваните от него 4/6 ид.ч. от имота на внука си и ответник по настоящото дело П. К. Т.. Предвид на това съдът е приел, че ищците са собственици на общо 2/6 ид.ч. от апартамента, а ответникът на останалите 4/6 ид.ч.

За неоснователно е прието твърдението на ищците, че са придобили процесните 4/6 ид.ч. от имота на основание давностно владение, осъществявано в продължение на повече от 10 години. След като е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели В. Н., И. Н., Н. Н. и Е. Т., съдът е приел, че ищците не са доказали да са владяли процесните 4/6 ид.ч. от имота в продължение на повече от 10 години. Действително, семейството на ответника М. М. живее в процесния апартамент непрекъснато от 1982 г. и понастоящем. Ответниците и Ю. М. обаче били допуснати да ползват имота за задоволяване на жилищните си нужди от собствениците /родителите на Ю. М./, поради което били само държатели на този имот.

Изводът, че фактическата власт върху имота е била установена като държане, а не владение на този имот, се подкрепял не само от показанията на свидетелите, но и от представените по делото писмени доказателства: пълномощно № 27 от 26.06.1995 г. на Кметство Р., с което собственикът П. Т. е упълномощил дъщеря си Ю. П.- М. да подпише пред нотариус декларация за участие в изливане на бетонна плоча на покрив- негова собственост, вместо него и за негова сметка; както и декларация от собствениците на апартамент на ет.2 от същата сграда, с която те са дали право на П. Т. да разруши старото входно антре и на негово място да построи ново с по-големи размери на първия етаж от жилищната сграда, собственост на П. Т..

Не било доказано това държание на ответниците да е било превърнато във владение- ищците и Ю. М. да са отблъснали владението на останалите съсобственици и да са започнали да владеят целия апартамент само за себе си.

Според съда, недоказано е останало и твърдението на ищците, че между родителите и техните дъщери е имало споразумение от 1985 г. за разпределение на имотите на родителите между двете дъщери, като процесният апартамент остане на Ю. М., а имотът в [населено място]- на другата дъщеря Ц. Т..

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението, поради следното:

Първият и третият въпроси, така както са поставени от касаторите, предпоставят установено от тях владение върху процесния имот /самостоятелна фактическа власт с намерение да се свои/ приживе на наследодателите, с тяхното съгласие и продължаване на това владение след смъртта им, без противопоставянето на останалите наследници. В конкретния случай обаче, съдът в решението си не е приел, че касаторите са установили владение върху имота приживе на наследодателите, с тяхно съгласие и съгласието на останалите наследници. Напротив, прието е, че касаторите /като лица от семейството на Ю. М./ са били допуснати да живеят в процесния имот от собствениците П. Т. и Д. П. /родители на Ю./ и като такива са били само държатели на имота, както и че след установяване на фактическата власт върху имота касаторите не са предприели действия, с които да манифестират пред собствениците и останалите наследници намерението си да своят имота само за себе си. Поради това поставените въпроси са неотносими към конкретното дело /не са обусловили изводите на съда в решението/ и затова не могат да са основание за допускане на касационното обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По втория поставен въпрос /Упълномощаването на съсобственика, упражняващ фактическата власт върху имота, със съгласието и без противопоставянето на останалите съсобственици, от страна на другия съсобственик за извършване на действия, свързани с имота, възпрепятства ли приложението на чл.79 ЗС ?/ не е посочена практика на ВКС и ВС, на която обжалваното решение да противоречи- в нито едно от посочените от касаторите актове на ВКС и ВС няма произнасяне по този въпрос. Поради това и този въпрос не може да обуслови допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Отделно от изложеното, няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената практика на ВКС:

В решение № 97 от 19.10.2020 г. по гр.д.№ 325 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о. и в т.1 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. е прието, че фактическото разделяне на съсобствени /наследствени/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си, със знанието и без възражението на останалите съсобственици, и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползване и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл.30, ал.3 или чл.31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно, демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. Тези актове на ВКС и ВС не могат да обусловят допускане на касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд, тъй като са напълно неотносими към конкретното дело, по което съдът е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е доказано споразумение между собствениците и наследниците Ц. Т. и Ю. М. за разпределение на наследствените имоти /процесния апартамент в [населено място] и имота в [населено място]/ и за установяване на владение на всеки от наследниците върху конкретен имот. Напротив, прието е, че такова споразумение не е имало и че въпреки че касаторите са били допуснати да живеят в процесния имот като лица от семейството на наследницата Ю. М., собственикът на процесните 4/6 ид.ч. от апартамента П. Т. е продължавал да счита процесния имот за свой, да го ползва при необходимост и да упражнява собственическите си правомощия.

В Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването на собственост по този придобивен способ. Това тълкувателно решение също е неотносимо към конкретното дело, по което съдът е приел, че касаторите не са придобили правото на собственост върху процесния имот по давност не защото не са се позовали на давността, а защото не са доказали да са установили и упражнявали владение /фактическа власт с намерение за своене/ върху имота в продължение на повече от 10 години.

В решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр.№ 2728 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че когато един от наследниците е установил върху съсобствен имот самостоятелна фактическа власт, отблъсквайки владението на останалите наследници и манифестирайки спрямо тях намерение занапред да владее целия имот изключително и само за себе си, той може да придобие по давност и частите на останалите сънаследници след изтичане на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен давностен срок. Обсъдено е с какви действия може да бъде прекъсната давността в подобна хипотеза. Това решение също не може да обуслови допускане на касационното обжалване, тъй като е напълно неотносимо към конкретното дело, по което не е доказано наследодателката на касаторите Ю. М. да е установили върху наследствения имот самостоятелна фактическа власт, отблъсквайки владението на останалите наследници и съсобственици и манифестирайки пред тях намерение занапред да владее имота изключително и само за себе си.

Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Поставените въпроси обобщено се свеждат до това може ли един от наследниците да установи самостоятелна фактическа власт върху целия наследствен имот приживе на наследодателите или след тяхната смърт и по какъв начин може да трансформира упражняваното от него държане върху идеалните части на другите съсобственици/сънаследници във владение на целия имот. По тези въпроси има многобройна и последователна съдебна практика, включително задължителна такава /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, посоченото от самите касаторите ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по гр.д.№ 9 от 1974 г. и др./, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание, постановено е по редовна искова молба и при липса на процесуални пречки за постановяване на решение по тази искова молба.

Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗН и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Видинския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение