Определение № 505013 от 24.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 858/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД срещу решение № 133/04.02.2022 г. по в. гр. д. № 2916/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 262 217/13.08.2021 г. по гр. д .№ 16 980/2019 г. на Районен съд Пловдив за осъждане на касатора да заплати на Ю. Л., гражданин на Федерална република Германия, обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинени имуществени вреди на собствения му мотор „Харли Дейвидсън“, с рег. № KUN-LE3, настъпили в резултата на ПТП от 09.03.2019 г., ведно със законната лихва. Решението се обжалва единствено в частта, с която е извършено произнасяне по акцесорната претенция за законна лихва. В подадената от „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено в противоречие с практика на ВКС по въпросите: „Има ли значение прекратяването на регистрацията на притежавано от застрахования увредено при тотална щета МПС съгласно изискването на чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./, съответно чл. 390, ал. 1 КЗ за изпадането в забава на застрахователя, съответно по отношение на началния момент, от който същият дължи лихва за забава?“ и „Следва ли разпоредбата на чл. 380 КЗ да намери приложение само по отношение на МПС, регистрирани на територията на Република България, или следва да се приложи спрямо всички регистрирани МПС, за които е установено наличието на „тотална щета“?“. Твърди се противоречие с разрешението, дадено в решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на т.о., решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на II т.о., според което плащането от застрахователя може да бъде доброволно или в изпълнение на влязло в сила решение. В конкретния случай съдът не е взел предвид, че по делото не е представено удостоверение от компетентните органи за прекратяване регистрацията на увреденото МПС, в което да е отбелязано, че то е извършено поради тотална щета, каквото е изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ. Разпоредбата е въведена с оглед изискването да се избегне неоснователно обогатяване на собственика, който би могъл да получи обезщетение близко до пълната стойност на увредения автомобил и в същото време да не го предаде за скрап, а да го възстанови с част от получената сума. Отделно нормата е въведена, за да бъдат извадени от гражданския оборот опасните и ненадеждни автомобили. По втория въпрос от касатора се релевира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на нормата липсва съдебна практика. При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено в обжалваната част като бъде отхвърлена акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. От ответника по касация Ю. Л. е подаден отговор, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Заявява се становище, че не са налице основания за селектиране на въззивното решение с цел осъществяване на контрол за законосъобразност, тъй като разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ е ясна и не подлежи на разширително тълкуване. Същата касае само МПС, регистрирани в България, а от доказателствата по делото е установено, че увреденото МПС е регистрирано на името на чужд гражданин и регистрацията му е в Германия. Съобразно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ, т. е. задължението на застрахователя да плати обезщетение възниква от по-ранния момент между датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие и датата на уведомяването или на предявяването на претенция от увреденото лице. Към момента на входиране на исковата молба касаторът вече е бил в забава. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същите се явяват процесуално допустими. С атакуваното в настоящото производство решение състав на Окръжен съд Пловдив е приел, че в полза на увреденото от ПТП лице Ю. Л. на основание чл. 432 КЗ се дължи обезщетение за причинени имуществени вреди – тотална щета на собствения му мотор „Харли Дейвидсън“, с рег. № KUN-LE3. Ответникът като застраховател на гражданската отговорност на делинкветна, причинил ПТП-то, дължи обезщетение в определения от вещото лице размер, ведно със законната лихва от датата, на която е подадена исковата молба. Въззивният съд е приел за неоснователни противопоставените от застрахователя възражения, че липсата на забава от негова страна се обуславя от непредставяне на документ за прекратена регистрация на увреденото МПС съгласно изискването на чл. 390 КЗ. Счел е, че тази разпоредба намира приложение единствено за МПС, регистрирани в Република България, а процесният мотор е регистриран в Федерална република Германия. Не са налице твърдените от касатора основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение. Формулираните два въпроса касаят приложението на чл. 390 КЗ /вероятно става дума за техническа грешка при изписване номера на разпоредбата във втория въпрос, тъй като чл. 380 КЗ урежда задължението на пострадалия да посочи банкова сметка/. Действително, разпоредбата е ползвана от въззивния съд за мотивация на извода, че законна лихва се дължи в полза на увреденото лице от датата на исковата молба. Не се явяват обаче удовлетворени сочените допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, разяснени по задължителен начин с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Цитираната от касатора практика е постановена по спорове, възникнали по повод изплащане на обезщетение по имуществена застраховка, тип „Каско“, а не по спорове с предмет пряк иск на пострадало лице срещу застраховател по „Гражданска отговорност“. Решенията, на които се позовава застрахователното дружество, са постановени в отговор на въпроса: „Има ли решаващо значение прекратяването на регистрацията на притежавано от застрахования увредено при тотална щета МПС, съгласно изискванията на чл. 193 КЗ /отм./, респ. чл. 390 КЗ за евентуална основателност на иска срещу застрахователя.?“ Този въпрос не се явява ключов за касационното обжалване и поставените в настоящото производство въпроси. От друга страна, в цитираните от касатора две решения състави на ВКС са дали разяснение, че дължимостта на застрахователното обезщетение не може да се поставя под условие, че при тотална щета регистрацията на МПС ще бъде прекратена. С тази практика въззивната инстанция изцяло се е съобразила. Съществуването на практика по приложението на чл. 390 КЗ изключва основателността на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Наред с това, необходимо е да се има предвид, че директен отговор на поставените от касатора въпроси се съдържа в разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, разяснена с практиката на ВКС в решения по дела №№ 2273/2018 г. на II т.о., 2466/2018 г. на I т.о., 1191/2021 г. на II т.о., № 2530/21 г. на I т.о. и др. Цитираните разпоредби указват, че след уведомяване на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата) на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред него, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна лихва върху обезщетението за собствената си забава, като дължимостта на лихвата не е поставена в зависимост от наличието на допълнителни обстоятелства. При липса на сочените от касатора предпоставки за осъществяване на факултативен достъп до касационен контрол такъв следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС