Определение № 446 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2528/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1. Образувано е по частна жалба на С. П. Б., [населено място], против определение от 06.03.2013г. по ч. гр. д. № 2720/2013г. на Софийски градски съд, ТО, с което е върнато като просрочено възражението му по чл. 423 ГПК - вх. № 102703/ 28.01.2013г. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че е узнал едва на 24.01.2013г. за заповедното производство, образувано по заявлението на [фирма], и издадената в рамките на същото заповед за изпълнение. Сочи, че заповедта за изпълнение, посочена в подписаното с банката на 06.07.2011г. споразумение, не му е връчена, като се поддържа, че споразумението е подписано от частния жалбоподател без той да вникне в него, предвид прекарания от него инсулт. Ответникът, [фирма], моли частната жалба да се остави без уважение. Твърди, че определението на Софийски градски съд за връщане на възражението по чл. 423 ГПК, като просрочено, е правилно, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на частния жалбоподател от ЧСИ още на 21.10.2011г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Производството е по реда чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1 ГПК, поради което предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК не са условие за обжалването му. По гр.д. № 16134/ 2011г. Софийски районен съд, 63 състав, е издал в полза на [фирма] срещу С. П. Б. - настоящ жалбоподател, заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Окръжният съд е счел възражението по чл. 423 ГПК, подадено на 28.01.2013г., за просрочено, тъй като е приел, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение на 06.07.2011г., когато е сключил с [фирма] споразумение, в което изрично се задължава да заплати описаните суми по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16134/2011г., от когато тече едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение, който изтича на 06.08.2011г. Определението е правилно. Началният момент на течението на едномесечният преклузивен срок за подаване на възражение по чл.423 ГПК, като извънреден способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на узнаването от длъжника на заповедта за изпълнение, а не с връчването й. От тогава същият има възможност да се запознае с развилото се заповедно производство и ако счете, че е налице някое от основанията по чл.423, ал.1 ГПК, да сезира окръжния съд с възражение по чл.423, ал.1 ГПК, при приемането на което, същото ще има характер на възражение по чл.414 ГПК. Частният жалбоподател е узнал за заповедта за изпълнение при подписването на 06.07.2013г. на споразумението с банката, поради което възражение по чл.423, ал.1 ГПК от 28.01.2013г. е подадено след изтичането на едномесечния преклузивен срок, което е абсолютна процесуална пречка за разглеждането му. Неоснователно е възражението, че частният жалбоподател при подписване на споразумението не е могъл да „вникне” в него, поради прекаран от него инсулт. Видно от представеното експертно решение на ТЕЛК от 28.03.2012г., с което се прави преосвидетелстване на лицето, няма данни лицето да не е могло да разбира свойството и значението на действията си към момента на подписване на споразумението. Мозъченият инфаркт е значителен период преди датата на цитираното решение на ТЕЛК и води единствено до противопоказност за упражняване на тежък физически труд или труд, свързан с психическо напрежение. С оглед изложеното, определението, като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд