Определение № 50595 от 16.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 765/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение Училищно настоятелство при ОУ „Д-р П. Берон“ и ЦДГ „С.“ - [населено място], [община], област Русе, представлявано от председателя на управителния съвет П. И. Х., срещу решение № 1 от 04.01.2022г. по възз.т.д. № 179/2021г. на Апелативен съд - Велико Търново.С него се отменя изцяло решение № 260044/24.03.2021г. по т.д.№ 244/2020г. на ОС - Русе и се отменя решението на общото събрание на Сдружение с нестопанска цел Училищно настоятелство при ОУ „Д-р П. Берон“ и ЦДГ „С.“ - [населено място], [община], област Русе, проведено на 16.05.2020г., с което А. П. П. е избрана за член на Съвета на настоятелите на сдружението и се признава за установено, че с решение на общото събрание на Сдружение с нестопанска цел Училищно настоятелство при ОУ „Д-р П. Берон“ и ЦДГ „С.“ - [населено място], [община], област Русе, проведено на 16.05.2020г., ищецът С. Р. Д. е избран за член на Съвета на настоятелите на сдружението, както и са присъдени разноски в тежест на касатора. Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност, искането е за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по т.1, предл.посл. на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решение № 60052/13.07.2021г. по т.д.№ 261/2020г., II т.о., както и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния правен въпрос: Може ли, по арг. на ал.2 чл.25 ЗЮЛНЦ, правомощието по чл.25, ал.1, т.4 ЗЮЛНЦ на общото събрание на сдружението за вземане на решение относно приемане и изключване на членове на ЮЛНЦ да се предостави на друг орган на сдружението? С писмен отговор ответникът по касация С. Р. Д. оспорва наличието на въведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.2988 ГПК, приема следното: Въззивният съд е приел за установено, че на 16.05.2020г., в [населено място], Русенска област, е проведено общо събрание на Сдружение с нестопанска цел Училищно настоятелство при ОУ „Д-р П. Берон“ и ЦДГ „С.“ - [населено място], [община], област Русе.Установил е, че председателят на сдружението е обявил на събранието, че през месец декември 2019г. управителният съвет е избрал 12 нови членове на сдружението, и е предложил да бъдат избрани още 5 членове на управителния съвет/съвета на настоятелите.Въззивният съд е приел за установено, че с решение на проведеното на 16.05.2020г.общото събрание на сдружението за член на управителния съвет е избрана А. П., която е сред избраните от управителния съвет през декември 2019г. 12 нови членове на сдружението.Формирани са мотиви, че в случая не се оспорва редовността на свикването и провеждането на общото събрание.Незаконосъобразността на решението на общото събрание на сдружението за избор на А. П. за член на управителния съвет е обосновано от въззивния съд с извод, че тя не е била приета от общото събрание за член на сдружението.Въззивният съд е приел, че общото събрание е могло, на осн. чл.25, ал.1 т.4 и ал.2 ЗЮЛНЦ, да делегира на управителния съвет правомощието за приемане и изключване на членове на сдружението, но в случая това не е направено, тъй като не е представено решение на общото събрание и тъй като такова правомощие на управителния съвет не е предвидено в чл.9 от устава на сдружението.Формирани са и мотиви, че в случая не е налице хипотеза на чл.30 от устава на сдружението, в която юридически лица, членове на сдружението, могат да посочват за членове на управителния съвет лица, които не са членове на сдружението. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Както е посочено в мотивите към т.1 на посоченото тълкувателно решение, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение(чл.281, т.3 ГПК). Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба(чл.290, ал.1 ГПК). Настоящият състав на касационния съд намира, че за формулирания от касатора правен въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като той не е обуславящ за формиране решаващата воля на съда.Въззивният съд е посочил изрично, че правомощието на общото събрание за избор на членове на сдружението е могло да бъде делегирано на управителния съвет, но е приел въз основа на доказателствата по делото, че в случая това не е направено. Предвид неустановяването на общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно обсъждането на въведените допълнителни предпоставки за достъп до касация по т. 1 и т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 600лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.. Поради изложеното, съставът на I т. о.