Решение № 3899 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 551/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. Ч. против решение № 1936/25.11.2025 г., постановено по адм. д.359/2025 г. по описа на Административен съд-Перник (АС-Перник). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество на спора, с което да се отмени Заповед № ЧР-03-42/17.06.2025 г. на министъра на правосъдието. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в открито заседание. Претендира разноски. Ответникът министърът на правосъдието оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1936/25.11.2025 г., постановено по адм. д.359/2025 г. по описа на АС-Перник е отхвърлена жалбата на А. И. Ч. против Заповед № ЧР -03-42/17.06.2025 г. на министъра на правосъдието в частта по т. 3, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) временно е отстранена от заеманата длъжност „инспектор „СДВР“, VI-степен в гр. София, I-ва категория. За да постанови обжалваното решение АС-Перник е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Правното основание за издаване на Заповед № ЧР -03-42/17.06.2025 г. на министъра на правосъдието в оспорената пред първата инстанция част е разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 ЗМВР, според която държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед в следните случаи: 1. когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Изводът на решаващият съд, че при издаване на този акт са били налице предпоставките на закона са в съответствие със събраните по делото доказателства. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарното производство на основание чл. 207, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 12 от ЗМВР, при наличие на данни за извършени нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за които според чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". Прието е за установено от АС-Перник, че служебното положение на А. Ч. би затруднило разкриването на обективната истина при провеждането на образуваното срещу нея дисциплинарно производство. Правилни са изводите на съда, че предвид заеманата от А. Ч. длъжност, етапа на дисциплинарното производство, предполагащ събиране на доказателства, включително разпити на лица, спрямо които тя би била в положение на възможен контакт, е възможно тя да създаде пречки за разкриване на обективната истина като им въздейства. Изрично трябва да бъде посочено, че отстраняването е временно (до два месеца), което е в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК – засягането на правата на държавния служител не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за преследваната от този акт цел, а именно създаване на необходимата гаранция за спазване процедурата по събиране на доказателства в дисциплинарното производство, т. е. неговото безпристрастно и законосъобразно провеждане. Определеният в закона срок е спазен като е уточнена максималната продължителност на предприетата мярка, но с подразбираща се опция и за по-ранно преустановяване при отпадане на необходимостта от нея. Неоснователно оплакването в касационната жалба, че изводите на АС-Перник за съответствие на атакуваната заповед със закона са неправилни, защото тя противоречи на чл. 44 и чл. 45 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция) и не е спазено изискването за нейното мотивиране. Съгласно чл. 44 от Инструкцията дисциплинарното производство започва с издаването на заповед от компетентния дисциплинарно наказващ орган, която съдържа 1. данни за извършителя; 2. данни за извършеното дисциплинарно нарушение; 3. предвиденото наказание за нарушението; 4. дисциплинарно разследващия орган, на когото се възлага разследването; 5. срока за извършване на разследването; 6. правата на служителя, срещу когото е образувано дисциплинарното производство. Според относимата към спора ал. 3 от тази разпоредба при наличие на обстоятелствата по чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от ЗМВР служителят се отстранява временно от длъжност със заповедта по ал. 1, като се посочват мотивите за това. В чл. 45 е уточнено, че при възникване на обстоятелствата по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР мотивирана заповед за временно отстраняване от длъжност може да се издаде по всяко време на дисциплинарното производство, а при тяхната промяна се издава нова заповед. В случая АС-Перник е обсъждал единствено хипотезата нормата на чл. 214 от ЗМВР, доколкото текстовете от Инструкцията нямат различно от закона съдържание, а детайлизират техническите аспекти на неговото приложение от дисциплинарнонаказващите органи. Законосъобразно първата инстанция е приела, че издателят на акта е изложил мотиви за временното отстраняване на А. Ч., които съответстват на събраните доказателства. Показанията на свидетелката М. Т., разпитана в открито съдебно заседание на 13.11.2025 г., са обсъдени лаконично от решаващият съд, но с правилно акцентиране, че обяснената необходимост от спазване на определен протокол за контакт с лишените от свобода, не променя обстоятелството, че длъжността на А. Ч. позволява директен контакт с потенциални свидетели, изготвяне на оценки и доклади за поведението им. От тази гледна точка е прието от АС-Перник, че установените факти са достатъчни за доказване на възможността за окозване на влияние върху разкриването на обективната истина по време на дисциплинарното производство. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Перник е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е допуснал и приел всички ангажирани от страните доказателства и въз основа на тях е установил правилно относимите към спора факти при законосъобразно разпределена доказателствена тежест. Решението на първата инстанция е обосновано. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. Доводите в касационната жалба относно нарушението на правото на защита на А. Ч. в дисциплинарното производство и достоверността на сигналите, данните и „твърденията“, които са посочени като фактически основания за образуване на дисциплинарното производство, не са относими към оспорената пред първата инстанция част от Заповед № ЧР-03-42/17.06.2025 г., а към т. 1 от нея и подлежат на анализ с крайния акт на производството, респективно при евентуално негово съдебно оспорване ако е неблагоприятен за държавния служител. Съдебната практика, на която се позовава касационната жалбоподателка също е формирана по такива казуси, а не по сходни на настоящото производство. Следователно липсата на подробно обсъждане в обжалваното съдебно решение не представлява съществено процесуално нарушение и не е довело до неговата необоснованост. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро, определено по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съобразяване приемането на еврото. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение