Определение № 536 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 393/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт В.М. като процесуален представител на Столична община срещу въззивното решение на АС София от 21.06.2019г. по в.гр.д. № 6308/2018г. Ответницата по жалбата К. Г. Д. от София не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Касационната жалба е допустима в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. В частта по претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди касационната жалба е недопустима с оглед цената на иска в размер на 2003.21лв., поради което в тази част жалбата ще бъде оставена без разглеждане. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване по жалбата в допустимата й част, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение САС по въззивни жалби и на двете страни е отменил решението на СГС от 21.09.2018г. по гр.д. № 5399/2017г. в отхвърлителната му част за разликата над 20000лв. до 40000лв. обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над 1001.70лв. до 1602.56лв. обезщетение за имуществени вреди и в частта за присъдените в тежест на К. Д. разноски за първоинстанционното производство за над 58.12лв. до 178.84лв. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Столична община да заплати на К. Д. още 20000лв. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от уврежданния на здравето, настъпили на 03.02.2017г. в София, и още 600.85лв. обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, ведно със законната лихва от посочената дата до окончателното им изплащане, осъдил е СО да заплати на адвокат Ч. на основание чл.38 ЗА 830лв. адвокатско възнаграждение, на СГС – още 840лв. държавна такса и още 200лв. разноски, потвърдил е първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата 20000лв. и в отхвърлителната му част за разликата над 40000лв. до 50000лв. и за присъдените в тежест на Общината държавна такса и разноски. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи на ответника – „Титан-БКС“ ЕООД и Търговски център Т.. Въззивният съд е приел за установено въз основа на показания на свидетели, един от които очевидец, че на 03.02.2017г. около 06.00 часа сутринта пред сградата на президентството ищцата се подхлъзнала на непочистен от лед, образуван от стичаща се от улуците на сградата на Президентството вода, участък от тротоара и паднала, вследствие на което получила фрактура на шийката на дясната бедрена кост. Прието е въз основа на справка от НИМХ за периода 30.01. – 03.02.2017г., че на 03.02.2017г. минималната температура е била -1.5 градуса, не е имало валеж, а височината на снежната покривка е била 17 см, задържала се от валежи през предходни дни, и че на 03.02.2017г. слънцето е изгряло в 7.39 часа. Прието е въз основа на показания на свидетел – служител в „Титан София-център 1”, че тротоарът се почиства от сняг и лед не изцяло, а само пътека, широка около 1 метър на разстояние около 2 метра от стената на сградата на Президентството, достатъчна да се разминат двама души, и че от стичането на вода от улуците и от климатиците се образуват заледявания, които не достигат до почистената пътека. Въз основа на СМЕ е прието, че счупване на тазобедрена става се случва обичайно при възрастни хора, в повечето случаи при падане от собствен ръст, като травмата в случая би могла да се получи при посочения механизъм; че на ищцата е извършена операция за смяна на тазобедрената става с изкуствена при болнично лечение в продължение на 6 дни, с издадени болнични листове за временна нетрудоспособност за три месеца и 7 дни; че ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет 6-7 дни след инцидента и след 30-ия ден от операцията при започването на натоварването на крака си, като до 60-ия ден болките са били умерени, непостоянни и затихващи, и че тя може да изпитва такива при продължително ходене и стоене права; че обичайно възстановителния период при подобно счупване и подмяна на става може да трае до 6 месеца; че с оглед липсата на медицинска документация състоянието на ищцата е стабилизирано и че няма данни за настъпили усложнения във връзка с травмата. Въз основа на ЕР на ТЕЛК е прието, че вследствие на травмата на ищцата е определено 50% намаление на трудоспособността. Въз основа на гласни доказателства /на син и внучка на ищцата/ е прието, че първите два дни след инцидента ищцата не можела да ходи, след изписването от болницата се придвижвала много трудно, около месец след операцията имала нужда непрекъснато от човек около себе си, което наложило внучката й да вземе отпуск, за да я гледа, около март месец започнала да ходи с бастун, че ищцата се страхува да излиза зимно време, вече не ходи на работа – до преди инцидента работела като чистачка в Министерство на туризма, при промяна на времето взема обезболяващи, уморява се при ходене и при продължително стоене, не може да ходи без помощни средства, подпира се по стените, пие обезболяващи и се маже с мазила. При тези обстоятелства е направен извод, че са налице предвидените в чл.49 ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответната община. Със закон на нея е възложено осъществяването на дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състоянине на общинските пътища, тротоарите, паркингите, подлезите, сигнализиране за и отстраняването на препятствията по тях във възможно най-кратък срок, тя има задължение чрез свои служители или чрез наети фирми да осигурява снегопочистването и премахването на заледени участъци на тротоара. При установената непочистена от лед част от тротоара е налице противоправно бездействие на служители на ответника, почистването на пътека от тротоара с ширина 1 метър не е изпълнение на задължението по чл.30 ал.4 ЗП, тъй като за общината е налице и задължение да сигнализира за препятствия по него с подходящи заграждения, препятстващи преминаването на пешеходци по тях. Именно в резултат на това бездействие на служители на ответника и от наетите от него дружества за почистване ищцата се е подхлъзнала и паднала на тротоара, от което като пряка и непосредствена последица е настъпило увреждане на здравето й. При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди съобразно чл.52 ЗЗД съдът е взел предвид установените със СМЕ вид и брой на причинените травми – счупване на шийката на дясната бедрена кост, причинило трайно затруднение на придвижването и самообслужването за срок 60 дни, продължителността и интензивността на свързаните с това болки и страдания – силни непосредствено след травмата за 6-7 дни и с по-нисък интензитет до 60-ия ден, видът и продължителността на проведеното лечение – болнично за 6 дни с извършване на оперативна интервенция по смяна на счупената тазобедрена става с изкуствена, и домашно амбулаторно, продължителност на оздравителния процес около 6 месеца, придвижване продължителен период от време с помощни средства, временна нетрудоспособност в период около 100 дни, трайна нетрудоспособност 50% вследствие процесната травма, затруднения при елементарното битово обслужване през периода на възстановяването, промяна в емоционалното състояние след инцидента – ищцата изпитва страх, не иска да излиза, липса на данни за настъпили усложнения, възрастта на ищцата към момента на инцидента – 73 години, обществено-икономическите условия в страната към същия момент, начинът на настъпване на увреждането. Направен е извод при тези обстоятелства, че обезщетение в размер на 50000лв. е в съотвествие с принципа за справедливост, с вида и характера на уврежданията и на степента и характера на търпените болки и страдания. Въззивният съд е приел и наличието на съпричиняване от ищцата на увреждането. Взето е предвид, че тя редовно е минавала през процесния участък, отивайки на работа, и е прието, че вредите не биха настъпили, ако не се е движела в непосредствена близост до сградата на президентството, без да се съобрази с обичайното заледяване на тези участъци около сградите. С оглед на това и съобразявайки нарушенията на служители на ответника е направен извод, че приносът на ищцата за вредоносния резултат е 20%. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. Липсата на мотиви основание ли е за обжалване на въззивното решение – не била извършена преценка на обстоятелствата, причинили вредите и допринесли за последвалите болки и страдания, не било посочено характера и степента на негативните душевни и физически преживявания, нито защо те обуславят толкова висок размер обезщетение – в противоречие с практиката на ВКС; 2. В какво се състои оценката на обстоятелствата, обуславящи вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; достатъчно ли е изброяването на обстоятелствата или е необходимо да се обоснове влиянието на всяко от тях върху размера на обезщетението – не била извършена преценка на обстоятелствата поотделно и в съвкупност – в противоречие с практиката на ВКС; 3. Как се определя присъдената от САС сума „при съобразяване на обществено-икономическите условия в страната“ при минимална работна заплата към момента на настъпване на вредоносния резултат 460лв. - в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. ВКС намира, че поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване. Първият и вторият въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие със сочената съдебна практика /ППВС № 4/1968г., ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК, ТР № 1/2013г. на ОСГТК и решения по гр.д. № 419/2012г. ІV ГО, по т.д. № 157/2011г. І ТО и по гр.д. № 1740/2010г. ІV ГО/. Напротив, в съответствие с практиката на ВКС са взети предвид при преценката за наличието на увреждане, причинено от бездействие на служители на ответника, представените по делото писмени и гласни доказателства – писмо от НИМХ относно синоптичната обстановка в София в периода 30.01. – 03.02.2017г., показанията на двама свидетели, които нямат роднинска връзка с ищцата, единият от които очевидец, а другият – служител при едното от третите лица – помагачи на ответника – относно наличието на лед на тротоара, заключение на СМЕ, изготвена въз основа на епикриза от 09.02.2017г. и на болнични листа – относно уврежданията, механизма на получаването им, интензитета на болките и страданията, причинени от тях, възстановителен срок и последици, ЕР на ТЕЛК относно степента на трайно намалената работоспособност вследствие на увреждането. В съответствие със сочената от касатора практика при определяне размера на дължимото се обезщетение са съобразени от въззивния съд и всички приети от него за установени обстоятелства, имащи отношение към начина и обстоятелствата на настъпване на увреждането, характера и степента на увреждането, продължителността и интензитета на търпените болки и страдания, включващи негативни душевни и физически преживявания, последиците от увреждането, възрастта на пострадалата, като са изложени и мотиви за това от фактическа и правна страна. Спазени с оглед на това са утвърдените с трайната и непротиворечива практика правила при прилагането на заложения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, изразяващи се в преценка на конкретните установени по делото обективно съществуващи обстоятелства, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за увредения. Неизменно се приема от съдилищата, че когато съдът е съобразил всички обстоятелства от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. Третият поставен в изложението въпрос е фактически, а не правен, само каквито са предвидени в разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Следва да се посочи и че в атакуваното решение не са формирани изводи за значението за размера на обезщетението за неимуществени вреди на размера на минималната работна заплата в страната към момента на настъпване на непозволеното увреждане. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба в допустимата й част не следва да бъде допускано. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,