Определение № 52 от 23.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2014 г.

Производството е по чл. 250 и чл. 251 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9434 от 30.10.2014 г. на Ц. Ц. Д. за тълкуване на определение № 719 от 06.10.2014 г. на Върховния касационен съд, постановено по настоящето дело № 4212/2014 г., с което не се допуска касационно обжалване на въззивно определение от 04.01.2013 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 16477/2012 г., и за допълване на определението за всеки иск отделно. Върховният касационен съд намира искането за тълкуване на определението за неоснователно поради следните съображения: С протоколно определение от 15.11.2012 г. по гр. д. № 34087/2010 г. Софийският районен съд е прекратил производството по делото при условията на чл. 126 ГПК. В. съд с определение от 04.01.2013 г. по в. ч. гр. д. № 16477/2012 г. СГС е потвърдил първоинстанционното определение със същите мотиви. Приел е, че постройките, чието премахване се иска по настоящето дело, са идентични с тези, чието премахване се иска по гр. д. № 4240/2002 г. СРС. Двете дела са между едни и същи страни, за същия предмет и на едно и също основание. Молителят по настоящето производство е поискал да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С определение № 719 от 06.10.2014 г. настоящият състав не е допуснал касационно обжалване на определение от 04.01.2013 г. на Софийски градски съд по в. ч. гр. д. № 16477/2012 г. като е приел, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не се констатира твърдяното противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС по поставения въпрос „в кои случаи е налице обективен и субективен идентитет с оглед приложението на чл. 126 ГПК”. Така постановеното определение не е неясно или двусмислено. Действителната воля на съда е изразена ясно и непротиворечиво, поради което искането за тълкуване на определението следва да се остави без уважение. Неоснователно е и искането за допълване на определението, тъй като съдът се е произнесъл по целия спорен предмет, съставляващ иск по чл. 109, ал. 1 ЗС за премахване на няколко постройки. Водим от изложеното Върховният касационен съд, III г. о.