Определение № 60540 от 13.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 291/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Н. срещу решение № 12154 от 21. 10. 2020 г. по в. гр. д. № 5228/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав в частта, с която е потвърдено решение от 24. 07. 2019 г. по гр. д. № 12/2019 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която предявеният от касатора срещу „ЗД „Бул инс““ АД, гр. София иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 16. 08. 2018 г., е отхвърлен за разликата над 150 000 лв. до 300 000 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Излага оплаквания, че въззивният съд не е отчел в достатъчна степен релевантните за размера на обезщетението обстоятелства, а именно тежестта на претърпените от пострадалия телесни увреждания и трайните последици от тях, интензитета на понесените от ищеца болки и страдания, нарушенията в психичното му здраве, свързани с уврежданията, възрастта му - 17 години и начина, по който са му причинени телесните повреди. Поддържа, че въззивният съд не е съобразил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди със социално-икономическите условия в страната, както и с увеличения лимит на отговорността на застрахователите по смисъла на чл. 492 КЗ към момента на ПТП. Моли за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЗД „Бул инс““ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с увреждания, причинени при ПТП на 16. 08. 2018 г., възлиза на 150 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил характера и тежестта на уврежданията на ищеца – травматична ампутация в долната трета на лявото бедро, размачкване с липса на костни фрагменти и меки тъкани, остра кръвозагуба, които съответно пожизнено са го лишили от долен ляв крайник и са създали опасност за живота му, младата възраст на ищеца и обстоятелствата, че е пострадал трагично и внезапно, без да е активен участник в движението, във важен етап в живота му – преди завършване на средно образование и преди абитуриентския му бал. Въззивният съд е отчел преживените от пострадалия значителни болки и страдания, проведените му няколко оперативни интервенции при лекуване на раната на крака, съпътствани от специфики поради проявена алергия към упойките. Изтъкнал е установената нужда на пострадалия от съдействие при обслужването му в битов план и зависимостта му от помощта на близките му. Подчертал е, че за ищеца ефектът от уврежданията в психологически план е бил изключително травмиращ, като е провокирал в него суицидни мисли. Същевременно, апелативният съд се е позовал на заключението на съдебно-психологичната експертиза, съгласно което е налице добра прогноза за възстановяване на психо-емоционалния статус на потърпевшия при подчертана нужда от подкрепа. В решението завишаването на размера на обезщетението за неимуществени вреди от въззивния съд е мотивирано и с установената трайна нетрудоспособност на ищеца, както и с обстоятелството, че присъствието на проявилите се при него т. нар. фантомни болки не е изключено за в бъдеще. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: „1. Следва ли съдът, при приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т. 11 на ППВС № 4/1968 г. и да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди и в мотивите към решенията съдилищата да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди?; 2. Следва ли съдът, при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, да вземе предвид наред с указанията в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразена с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?“ Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че първият въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с цитираното в него ППВС, както и с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение по т. д. № 44/2012 г., II т. о. и решение по т. д. № 157/2011 г., І т. о., а вторият – в противоречие с решения на ВКС, както следва решение по т. д. № 44/2012 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 619/2011 г., ІІ т. о., решение по т. д. № 795/2008 г., ІІ т. о. и решение по т. д. № 374/2019 г., ІІ т. о. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно, тъй като е явно необосновано. Поставените правни въпроси са по приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Тези въпроси са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В цитираните от касационния жалбоподател ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в практиката общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност/ цитираните от касатора решения на ВКС и служебно известните на състава решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о./. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като израз на променящите се обществено - икономически условия в страната, без на същите да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението/ посочените в изложението решения, както и известните на настоящия състав решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 242 от 12. 01. 2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 157/28. 11. 2014 г. по т. д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о. и др./. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищеца иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е обсъдил подробно и ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. За да се произнесе по размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, въззивният съд е отчел вида и характера на уврежданията му, проведеното му лечение, включително оперативно и неговите специфики, търпените от ищеца болки, страдания, битови неудобства и негативни психични изживявания, остатъчните последици за здравето на пострадалия и трайната му неработоспособност вследствие уврежданията. Във въззивното решение са взети предвид възрастта на ищеца и етапът на живота му към момента на увреждането, както и начинът на причиняването на вредите. Решаващият състав е определил дължимия размер на обезщетението към датата на събитието – 16. 08. 2018 г., което сочи на отчитане от съда на социално-икономическите условия в страната към този конкретен момент, съответно на основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие. Що се отнася до преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, то тя е свързана с обосноваността на съдебния акт, съответно има отношение към правилността на обжалваното решение и не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното решение. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Тези пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушение на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Твърденията на касационния жалбоподател, с които се аргументира очевидната неправилност на въззивното решение поради явна необоснованост, не са за установимо от мотивите на решението грубо нарушение на правилата на формалната логика, а за несъответствие на определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на установените със събраните по делото доказателства увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания. Тези твърдения насочват към основанията за касиране на въззивния акт като неправилен – чл. 281, т. 3 ГПК. Очевидната неправилност представлява основание за достъп до касационно обжалване, което не е тъждествено на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По изложените съображения не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение