Определение № 926 от 19.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2724/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. чрез пълномощника адв. С. Т. срещу решение №42 от 04.04.2017г по в. гр.дело № 68/2017г.на Варненски апелативен съд, намалил претендираното с иска по чл.2,ал.1 т.3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от 10 000 на 3000 лева и същевременно потвърдил решение №13 от 06.01.2017г по гр.д № 1595/2016г на ОС Варна за отхвърляне на иска до пълния заявен размер от 80 000 лева. Касаторът обжалва решението и в двете части. В изложението се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК тъй като Варненски апелативен съд е приложил чл. 52 ЗЗД без да вземе под внимание всички обсотятелства, които обуславят вредите.Изтъква се противоречие с ППВС №4/ 23.12.1968г, тъй като въззивният съд никъде не посочва и следоватлено не взема предвид тежестта на обвинението. Защитата изтъква ,че ищецът е бил обвинен в престъпление по чл. 282 ал.1 предл. второ НК и оправдан, а по този състав освен наказание лишаване от свобода до пет години се предвижда кумулативно наказание лишаване от право по чл.37,ал.1, т.6, или пробация. Касае се за съществен пропуск в решението, непълнота на преценката в указаната от ППВС № 4/1968г насока.Също така,не са дооценени понесените вредни последици от наказателното преследване при определяне на обезщетението.Изтъква се противоречие и с реш № 31/2017г по гр.д №3333/2016г ІІІ г.о на ВКС.По същите съображения,изтъкнати в обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Изтъква се решение на Окръжен съд-Враца по друго дело, в което според защитата са били обсъдени и съответно прецени всички обстоятелства, за разлика от обжалваното решение Отговор от Прокуратурата не е постъпил След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване Не се аргументира основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, или т. 2 от ГПК по общо поставения въпрос, свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД Съдържанието на решението в неговата цялост сочи да е преценена и взета предвид включително тежестта на обвинението в извършване на престъпление по чл. 282 ал.1 НК, по което ищецът е признат за невиновен. Твърде общ, в случая и несъстоятелен е доводът в изложението за противоречие с ППВС №4/23.12.1968г поради това, че въззивният съд не изтъкнал изрично и възможността за лишаване от права при състава на чл.282 ал.1 НК. Намаляването на обезщетението и определянето му в оспорвания размер е обусловено от други конкретно преценени от въззивния съд обстоятелства, останали извън въпроса в изложението и обосновката му, а тези обстоятелства също са били от кръга задължително подлежащи на преценка. Обезщетението е намалено поради извод ,че с деянието си, уронващо престижа на държавния служител в МВР ,санкционирано вече като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.227 ал.1 т.7 и т.10 ЗМВР (съгласно влязло в сила решение №6750/2015г по адм.д.№9537/2014г на ВАС, петчленен състав), макар същото деяние да не е престъпление и ищецът да е бил незаконно обвинен ,последният е съпричинил част от вредоносните последици, за които претендира обезщетение, при това най-сериозните и свързани със загуба на професионалния му статус на служител в МВР: злепоставяне пред колегите и обществото, уронено достойнство и опетнена репутация на професионалист. Като обстоятелства по делото от решаващо значение за обезщетяване на установените неимуществени вреди по справедливост в настоящия случай въззивният съд не е игнорирал и тежестта на обвинението по чл.282 ал.1 НК, а съответно на указанията в установената практика на ВКС е определил конкретното измерение ,в което са засегнати моралните ценности, неимуществената сфера на ищеца. По кръга въпроси, свързани с прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД, е спазено указаното в ППВС №4/23.12.1968г и постановените по реда на чл. 290 от ГПК множество решения на ВКС, на които обжалваното решение не противоречи .Справедливостта,като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Тази преценка не липсва в обжалвания акт, тя е намерила място в мотивите на обжалваното решение, в съображенията за намаляване на обезщетението. Ето защо, като израз на тезата за нарушено изискване при обсъждане и преценка на тежестта на обвинението във връзка с обективния признак какво наказание предвижда закона, въпросът в изложението е без връзка с решаващите съображения на съда и не е конкретен. Съображения в обосновка на посоченото основание на чл. 280, ал.1, т.2 от ГПК изобщо не са изтъкнати в изложението и не са налице,тъй като по въпроса е налице установена задължителна за съдилищата практика. Воден от горното,Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.