Определение № 50118 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1416/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Жълта локва хънтинг“ ООД срещу решение № 71/22.03.2022 г. по в. т. д. № 458/2021 г. на Окръжен съд Шумен, с което е потвърдено решение на Районен съд Шумен в частта, с която е признато съществуването на вземане в полза на Териториално поделение Държавно горско стопанство „Преслав“ на „Североизточно държавно предприятие“ срещу касатора за сума в размер на 1 237, 08 лв. – цена на отстрелян дивеч и предоставени услуги за 2015 г., за която е издадена заповед по чл. 410 ГПК, и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора насрещен частичен иск в размер на 20 000 лв. – неизплатена част от приходи за 2010 г. – 2015 г. по договор за съвместна дейност - субсидии от ДФ „Земеделие“. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като провери данните по делото в съответствие с правомощията си по чл. 288 ГПК, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК от обхвата на касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. С ТР № 3/23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС е разяснена разликата между гражданско и търговско дело. Търговски са делата, които имат за предмет търговски спор, или спор, произтичащ от търговска сделка, определена по един от двата критерия, регулирани от чл. 286, ал. 1 и ал. 2 ТЗ - обективен и субективен, както и споровете, които имат за предмет обезпечителни права, отнасящи се до търговска сделка, както и тези, при които е налице функционална обвързаност между предмета на правния спор и търговското качество на страните или сключена от тях търговска сделка. В процесната хипотеза Районен съд Шумен е сезиран от Териториално поделение Държавно горско стопанство „Преслав“ на „Североизточно държавно предприятие“ с искове за осъждане на „Жълта локва хънтинг“ ООД да заплати на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД сума в размер на 9 192, 36 лв. – цена на отстрелян дивеч и предоставени услуги за 2015 г., както и 1 888, 20 лв. – обезщетение за забава на главницата. Ответникът е предявил насрещен частичен иск за заплащане на сума в размер 20 000 лв. - неизплатена част от приходи за 2010 г. – 2015 г. по договор за съвместна дейност с дата 27.07.2009 г. - субсидии от ДФ „Земеделие“. Спорът е търговски, тъй като произтича от неизпълнение на задължения по търговски сделки, определени съобразно субективния критерий по чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като касаторът е страна по тях в качеството си на търговец с регистриран предмет на дейност извършване на посредничество и осъществяване на организиран ловен туризъм, селски туризъм и др. Размерът на всяка от претенциите е под прага за касационно обжалване от 20 000 лв. включително, регламентиран в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че атакуваното решение не подлежи на обжалване пред настоящата инстанция, въпреки посоченото в обратен смисъл във въззивното решение. Подадената от „Жълта локва хънтинг“ ООД касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, каквото е и искането на ответника по жалбата. С тези мотиви и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК съставът на първо търговско отделение на ВКС