Определение № 941 от 01.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 593/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и с чл. 279 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 2077/05.02.2024 г., подадена от Д. Г. П. срещу разпореждане № 9/25.01.2024 г., постановено по гр. дело № 524/2023 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІІІ-то гр. отд. на ВКС). С обжалваното разпореждане е върната частна жалба с вх. № 15538/29.11.2023 г. и допълнениетя към нея, подадена от жалбоподателката срещу постановеното по същото гр. дело определение № 3711/23.11.2023 г., с което по реда на чл. 288 от ГПК не е допуснато касационното обжалване на решение № 177/24.10.2022 г. по възз. гр. дело № 248/2022 г. на Бургаския апелативен съд. Частната жалба с вх. № 2077/05.02.2024 г., по която е образувано настоящото частно гражданско производство, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, с което е прието, че върнатата с него частна жалба е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателката излага съображения, че с недопускането на касационното обжалване с определението по чл. 288 от ГПК на въззивното решение, което влиза в сила съгласно чл. 296, т. 3 от ГПК, когато последното противоречи на решение по чл. 290 от ГПК на ВКС, следвало да се приеме, че между формираните правни изводи в определението по чл. 288 от ГПК – като акт на споделяне на правните изводи във въззивното решение, съществувало противоречие, идентично по правното си значение с това на две решения по чл. 290 от ГПК, което било основание за приложение на чл. 292 от ГПК. Поддържа също, че пороците, водещи до неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 1 от ГПК, могат да бъдат открити само след задълбочена проверка на касационната жалба, отговора и доводите на страните по цялото дело, която проверка не следва да се извършва в закрито заседание по чл. 288 от ГПК в отсъствие на страните, защото това би противоречало на принципа за непосредственост и устност и на чл. 235, ал. 1 и чл. 143, ал. 3 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 2077/05.02.2024 г. и горните доводи, изложени в нея, са неоснователни, като съображенията на съда за този извод са следните: Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във. вр. с ал. 1 от ГПК, срещу определенията на ВКС могат да бъдат подавани частни жалби, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Постановеното по реда на чл. 288 от ГПК определение № 3711/23.11.2023 г., с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, не е от категорията определения, изрично посочени в закона като подлежащи на обжалване. Това определение не е и от категорията определения, преграждащи развитието на производството по делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. С определението по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационното обжалване на въззивното решение, не се констатира процесуална недопустимост на касационната жалба и не се прекратява касационното производство. Напротив – с това определение касационната съдебна инстанция констатира процесуалната допустимост на касационната жалба и на образуваното по нея касационно производство – от гледна точка на процесуалните изисквания (абсолютните процесуални предпоставки), необходими за валидното сезиране на ВКС, като извършва и проверка относно наличието на установените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК специфични критерии за селекция на касационните жалби. Както е прието и в мотивите към т. 1 от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, с нормите на чл. 288, във вр. с чл. 280 от ГПК се ограничава достъпът до касационно обжалване. Триинстанционното съдебно производство по граждански и търговски дела се запазва, но с оглед ускоряване на правораздаването и осъществяване на основната функция на ВКС за унифициране на правоприлагането, като съд по правото, а не по фактите, на касационната инстанция се предоставя правото да селектира касационните жалби. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя основания за допускането ѝ до касационен контрол. С постановяване на определение по чл. 288 от ГПК, с което не се допуска касационното обжалване, ВКС констатира липсата на такива основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за произнасяне по същество по касационната жалба по реда на чл. 290 и чл. 293 от ГПК (макар и в този случай да са налице абсолютните процесуални предпоставки, необходими за валидното сезиране на ВКС). В този смисъл, касационното съдебно производство, макар и да е редовно инстанционно такова (за разлика от извънредните, извънинстанционни способи за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.чл. 303-309 от ГПК или по чл. 240, ал. 1 от ГПК) е уредено в действащия ГПК, като факултативно в неговата втора фаза – за разглеждането по същество на касационната жалба по реда на чл. 290 и чл. 293 от ГПК. Задължителна (при положение, че са налице и абсолютните процесуални предпоставки, необходими за валидното сезиране на ВКС, включително тази по чл. 280, ал. 3 от ГПК) е само неговата първа фаза – по селектирането на касационните жалби по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. В този смисъл, определението по чл. 288 от ГПК, с което ВКС не допуска касационното обжалване, е от категорията съдебни актове, с които приключва образуваното касационно производство, но постановяването му не прегражда хода, развитието на касационното производство на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Както е посочено и в мотивите към т. 1 от ТР № 2/28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които стоят за разглеждане в тази задължителна предварителна фаза на касационното производство, са извън предмета на делото между страните. Във фазата по допускане на касационното обжалване дейността на отделният състав на ВКС не е нито тълкувателна, нито решаваща, а специфична правораздавателна дейност. Проверката за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК има самостоятелно значение – резултатите от нея предопределят по-нататъшния ход на касационното производство, но не влияят върху съдбата на обжалваното въззивно решение. Именно с оглед тези особености, разпоредбата на чл. 296, т. 3 от ГПК предвижда, че в сила влизат въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Следователно актът на ВКС, постановен в производството по чл. 288 от ГПК, е окончателен и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2 от ГПК. В този смисъл нормата на чл. 296, т. 2 от ГПК провежда разграничение от посочените хипотези относно влизането в сила на въззивното решение, когато подадената касационна жалба е оттеглена или не е подадена в определения от закона срок. Недопустимата касационна жалба по чл. 283 от ГПК – досежно неспазването на срока за депозирането ѝ, или десезирането на ВКС чрез оттегляне на жалбата, имат за правна последица прекратяване на образуваното касационно производство и съответно влизане в сила на въззивното решение – от деня, следващ изтичането на срока за обжалване – в първия случай, респ. – от деня на влизане в сила на определението за прекратяване – в последния случай (в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 7 от ТР № 7/31.07.2018 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). В случаите по чл. 296, т. 2 от ГПК определението на ВКС за прекратяване на образуваното касационно производство подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК, но само защото с него е извършена преценка от гледна точка на процесуалните изисквания (абсолютните процесуални предпоставки), необходими за валидното сезиране на ВКС, т.е. за процесуалната допустимост на касационното производство като цяло. Обратно – в разпоредбата на чл. 296, т. 3 от ГПК недопускането по реда на чл. 288 от ГПК на касационното обжалване, т.е на втората, същинската фаза на касационното производство, е приравнено по правни последици на неуважаването на касационната жалба. От това следва, че законодателят не е свързал момента на влизане в сила на въззивното решение в хипотезата на недопускане на касационното обжалване с възможност за обжалване на постановеното в този смисъл определение по чл. 288 от ГПК, каквото условие се съдържа в чл. 296, т. 2 от ГПК. Това от своя страна сочи, че законодателят третира определенията по чл. 288 от ГПК като окончателни и неподлежащи на обжалване пред друг състав на ВКС. В смисъла на гореизложеното е и константната практика на ВКС. При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното разпореждане № 9/25.01.2024 г. е валидно и процесуално допустимо, а по горните съображения – и правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение