Определение № 498 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 983/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. за у. на и., п. от п. д., т. д. [населено място], чрез инспектор-юрист Н. К., против решение № 129 от 15 май 2012 г., постановено по в.гр.д. № 102 по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново за 2012 г., с което е потвърдено решение № 263 от 23 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 269 по описа на окръжния съд в гр. Ловеч за 2009 г. за отхвърляне искането на комисията на основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) против С. Г. Й. и И. С. И. – двамата с адрес в [населено място], за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност от 985083 лева, състоящо се от недвижими имоти, моторни превозни средства, суми от продадени недвижими имоти, суми по банкови сметки и дружествени дялове. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, тъй като съдът приема, че следва да се гледа общия баланс на целия проверяван период, а не възможността на ответниците да придобият отделните активи – периодът по чл. 11 от закона обосновава дали е придобито имущество на значителна стойност, но не следва, че приходите и разходите следва да се разглеждат глобално; при положителен баланс за периода следва да се изследват причините за това и конкретно кои парични средства водят до този баланс; при детайлен анализ се вижда, че за периода на придобиване на активите ответниците не са разполагали със средства от законни източници, а според експертното заключение към всеки един момент на придобиване на актив ответниците не са разполагали със средства; след 2006 г. на база ипотечно кредитиране, с предмет именно придобитите преди това имоти, ответниците акумулират кредитни средства и декларират дейност, която им позволява да приключат периода с положителен баланс – след периода на придобиване на активите съдът приема доходи от 5993,36 минимални работни заплати чрез разрешени кредити на едноличен търговец и печалба на търговеца, като за десет години дейност едноличният търговец има два пъти по-малко печалба от тази за следващите три години; през 2005 г. ответникът като едноличен търговец придобива керамичен цех, по отношение на който са установени законни доходи и не е насочена претенция; неправилно съдът приема, че банковият кредит е законен източник на доходи, както и че при разпореждане следва да се приемат записаните в нотариалните актове стойности, а не установените стойности от приетите по делото съдебни експертизи; неправилно се отъждествява имуществото и доходите на едноличния търговец с това на физическите лица, и съдът не е изследвал дали получените средства са използвани за придобиване на имуществото на физическото лице или за това на едноличния търговец и неговата търговска дейност. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК по въпросите: законен източник на доходи ли е банковият кредит – противоречие с решение по гр.д. № 1462/2010 г., ІІІ г.о.; какво следва да докаже ответникът: доходи, обосноваващи придобиването на всеки актив, или да установи положителен баланс за целия период на проверката; приходите на едноличния търговец на съпруга на проверяваното лице следва ли да се смятат за приходи на самото физическо лице; определяне стойността на продаденото имущество по посочената в документите придобивна стойност, или по тяхната реална пазарна оценка – противоречие с решение № 209 по гр.д. № 1462/2010 г., ІІІ г.о. Ответниците С. Г. Й. и И. С. Й. – двамата с адрес в [населено място], не представят отговор на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че ответницата е сключила споразумение по извършено престъпление по чл. 201 НК; за проверявания период ответниците са получили доходи от заплати и други декларирани доходи, като във вариант на експертизата са включени и приходи от едноличен търговец, доходи от продажба на недвижимо имущество, като продажните цени по нотариални актове са по-високи от пазарните цени, изчислени от експертизата, поради което първите се приемат за реална цена, приходи от заеми, като във вариант са включени и заемите на едноличните търговци на ответниците; приема се, че следва да се вземат предвид доходите, получени от банкови кредити във вариант от рекапитулацията, без заемите, получени от частни лица; с едно и също имущество едноличният търговец отговаря за задължения, придобити в резултат на търговска дейност, както и за имуществените отношения в частния живот, поради което се приема, че ответниците са получили доходи от банкови заеми в размер на 4710,52 минимални работни заплати, от които 4429,03 в качеството им на еднолични търговци и 281,49 като физически лица; през проверявания период ответниците са получили приходи от законни източници общо в размер на 8649,82 минимални работни заплати; ответниците са направили разходи за заплащане на публично-правни задължения, обичайни разходи за издръжка на семейството, като от последните са изключени разходите за храна предвид отглежданите от тях животни и зеленчуци, разходи за пътуване зад граница, разходи за обслужване на кредити, ведно с разходите на ответниците като еднолични търговци по кредитите, разходи за закупуване на дялове, разходи по сключени лизингови договори, разходи за закупуване на движимо и недвижимо имущество, или общо сторените разходи през проверявания период са в размер на 4975,75 минимални работни заплати, което означава, че придобитото имущество е със значителна стойност; следва да бъде извършено генерално изследване на всички придобити доходи от законни източници и на всички направени разходи през проверявания период, за да бъде направена преценка дали придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на проверяваното лице; съпоставката между приходите и разходите е с положителна разлика от 3673,07 минимални работни заплати, поради което е оборена презумпцията на чл. 4 от закона. К. съд приема, че следва да допусне касационното обжалване на въззивното решение по въпросите за банковия кредит като законен източник на доходи, за това дали следва да бъдат доказани доходи за всеки придобит актив поотделно, или следва да се установи положителен баланс за целия период на проверката, и за начина на определяне на стойността на продаденото имущество, тъй като по първия и последния въпрос даденото разрешение не е съответно на посочената задължителна съдебна практика, а по втория въпрос – при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Третият поставен правен въпрос - приходите на едноличния търговец на съпруга на проверяваното лице следва ли да се смятат за приходи на самото физическо лице, не обосновава допускане на касационното обжалване, тъй като по същината му на него е даден отговор в цитираното от касатора решение на ВКС – за нуждите на производството по специалния закон следва да се има предвид, че предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото и не е необходимо да се разграничава качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот, респективно стойността на имуществото, придобито от проверяваното лице като физическо лице и като едноличен търговец, следва да се разглежда като обобщена величина. Тъй като даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение не е противно на тълкуването на ВКС, то не е необходимо по този правен въпрос касационното обжалване да бъде допускано. За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение