Определение № 682 от 19.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5354/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. В. С. и В. В. Х. против определение № 14395/11.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 8236/2014 г. от състав на Софийски градски съд, ГК, І-во отделение. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил определение на районен съд, с което е прекратено производството по образуваното пред СРС гражданско дело. До извод за недопустимост на производството, съдът е достигнал, като е приел, че се касае за подадено до О.у. възражение, а не до сезиране на съда. Производството по делото е образувано по изпратено от О. у.на О. С. жалба, на основание чл.152 АПК и пар. 19 ЗИД АПК във вр. пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ, с която се атакува заповед № РД-15-025 от 17.02.2014 г. на О. у. на О. С. от наследниците на В. З. П. - А. В. С. и В. В. Х., засягаща имот, находящ се в местността „В.”, [населено място], Столична община, район „Нови Искър”. В жалбата са изложени доводи за незаконсъобразност на нанасянето в кадасътра на поземлен имот, тъй като същия имот е възстановен на наследниците на В. З. П. с решение на Софийски районен съд, с което е отменено решение на ПК и имотът е възстановен на посочените по-горе наследници. В частната касационна жалба е поставя правен въпрос, следва ли съд да образува производство и да се произнесе по законосъобразност на акт, с който е сезиран от органа, чийто акт се обжалва, без да е посочен в жалбата изрично съда, независимо от законовото задължение на последния да разгледа производството. Въпросът е поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като доколкото е обосновал правните изводи на въззивния съд за недопустимост на производството и по него липсва задължителна съдебна практика, касационното обжалване следва да се допусне. Когато пред административния орган, издъл административния акт постъпи жалба, без да е посочен съда, който е компетентен да я разгледа, административния орган, в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.152 и сл. АПК, следва да изпрати жалбата, ведно с административната преписка на компетентния да разгледа жалбата съд, независимо от липсата на изрично посочване на този съд от страна на жалбоподателя, като този съд, по силата на законовите разпоредби, е длъжен да разгледа жалбата, ако са налице предпоставките за това. Тъй като в случая, съдът е сезиран с жалба против заповед на Областен управител, с която е одобрен план на новообразувани имоти в землището на [населено място], Столична община, район „Нови Искър”, с който се засягат права на жалбоподателите, произтичащи от възстановен им по реда на ЗСПЗЗ имот, то по силата на разпоредбата на пар.19 ЗИД АПК /ДВ бр.39/20.05.2011 г./ и във вр. пар.4 ПЗР ЗСПЗЗ, районния съд по местонахождението на имота – Районен съд – София, е следвало да разгледа подадената жалба. Предвид изложеното, след допускане на касационното обжалване на определението на Софийски градски съд, същото следва да се отмени, като делото се изпрати на СРС за разглеждане на жалбата. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия