Определение № 50022 от 20.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3134/2022 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. С. К. срещу решение № 363/21.04.2022 г. по в. гр. д. № 851/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260419/08.03.2021 г. по гр. д. № 3355/2020 г. на Бургаския районен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен предявен от касатора срещу Г. Н. М. иск за ревандикация на лек автомобил „Ш. Ф.“, рег. [рег.номер на МПС], рама № TMBPW................, рег. талон №[ЕИК]. Касаторът е обжалвал въззивното решение като недопустимо и неправилно - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.т. 2 и 3 ГПК. Ответницата по касация Г. Н. М. е подала отговор със становище, че касационната жалба е недопустима като насочена срещу въззивно решение, което не попада в обхвата на касационния контрол, както и че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, но е недопустима, тъй като има за предмет въззивно решение, което не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното въззивно решение има за предмет иск за ревандикация на движима вещ - лек автомобил, с цена според посоченото в исковата молба 1 200 лева. След изявление в съдебното заседание от 03.02.2021 г. на процесуалния представител на ищеца адв. П., с определение по чл. 214, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е приел, че е налице увеличение на размера и е постановил искът да се счита предявен за 2 000 лева. При тези данни настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че обжалваното решение, като постановено по въззивно гражданско дело по иск за собственост на движима вещ - лек автомобил, с цена на иска под 5 000 лв., не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената срещу него касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. При това положение, както и предвид обстоятелството, че по тълк. д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС е постановено ТР № 7/13.01.2023 г., искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 вр. чл. 292 ГПК следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ответницата по касация следва да се присъдят разноските по водене на делото в касационната инстанция в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие серия БС, № [ЕГН]/12.07.2022 г., заплатени по банков път според вносна бележка от 13.07.2022 г. на „Ю. България“ АД, клон Стара З. театър. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.