Определение № 1564 от 12.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 797/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Касационната жалба е подадена от „Дженерали застраховане“ АД чрез процесуалния му пълномощник – юриск. Г. Р. срещу решение № 458/21.12.2023г. по в.т.д. № 631/2023г. на Пловдивския апелативен съд в частта му, с която след отмяна на решение №239 от 14.07.2023 г. по т.д.№ 69/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, в частта, с която предявените от В. Я. Ц. против „Дженерали Застраховане”АД осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ са отхвърлени над уважения размер от 32 000 лв. до 40 000 лв., е присъдено допълнително обезщетение от 8000 лв. за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, причинени при на ПТП от 25.09.2021г., настъпило при управление на застрахован при ответника лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва, считано от 08.02.2022г. до окончателното изплащане.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Поддържа, че е неправилен извода на съда, че няма принос на пострадалия, а от доказателствата бил безспорно установен такъв, изразяващ се в непоставянето на обезопасителен колан. Поддържа, че изводът на въззивния съд, че автомобилът не бил оборудван с колани на всички седалки е в противоречие с установеното от автотехническата експертиза. Твърди и че апелативният съд е пренебрегнал напълно извода на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, че получените травми не отговарят на такива, каквито биха били при поставен обезопасителен колан, тъй като тогава ищецът би получил само охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош. По изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на пострадалото лице, когато с конкретно свое поведение – действие или бездействие / установено по делото/, е създало предпоставки за възникване или увеличаване на вредите от деликта?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение на ВКС по т.д. №93/2010г., както и в решения № 45/15.04.2009г. по т.д.№525/2008г. на ВКС, 2 т.о., решение №206/12.03.2010г. по т.д.№35/2009г. на ВКС, 2 т.о., решение №58/29.04.2011г. по т.д.№623/2010г. и др.

2. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните? Следва ли формираният от съда правен извод относно основателността на претенцията да е резултат от обсъждане в логическа зависимост и обвързаност на всички събрани в хода на процеса доказателства съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК и чл.236, ал.2 от ГПК, както и на доводите на страните, или същият може да се основава само на субективната преценка на съда, неподкрепена с доказателства?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение №331/04.07.2011г. по гр.д.№1649/2010г. на 4 г.о. на ВКС, решение №36/24.03.2014г. по т.д.№2366/2013г.,2 т.о. и др. посочени.

Ответникът по касационната жалба – В. Я. Ц. не е подал отговор и не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Апелативен съд – П. е бил сезиран с въззивна жалба от ищеца В. Я. Ц. срещу решение №239 от 14.07.2023 г.,постановено по т.д.№69/2022г. по описа на ОС-Стара Загора, в частта му, с която исковете по чл. 432, ал.1 от КЗ са отхвърлени за разликата над уважения размер от 32 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. -застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над уважения размер от 558,80 лв. до претендирания размер от 698,50 лв.-застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца вследствие на настъпило на 25.06.2021 г. ПТП. Въззивният съд е приел, че не се спори по настъпването на ПТП по следния механизъм - на 25.09.2021г. при движение по АМ “Тракия”, в района на 213 км. водачът на лек автомобил марка “Тойота”, модел “Корола Версо” с рег. [рег.номер на МПС] -В. С. Д., е загубил контрол върху автомобила поради движение с несъобразена скорост, отклонил се е вляво по посока на движението и се е блъснал в средна разделителна ивица, а вследствие на този удар автомобилът се е отклонил на дясно по посока на движението и се е блъснал в СПО. Не се спори и че ищецът е пострадал при този пътен инцидент като пътник в автомобила. Апелативният съд е счел и че не се спори, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на л.а. ’’Тойота Корола Версо” - В. С. Д., към деня на ПТП.

Въззивният съд е приел, че от изготвените съдебно-медицински експертизи и наличната медицинска документация вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: оток на челото; кръвоизливи под слизестата обвивка на очниците; мозъчно сътресение; контузия на бял дроб; счупване на страничен израстък на L1 в дясно. Посочил е, че отокът на челото и кръвоизливът под слизестите обвивки на очниците са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на страничния десен израстък на първи поясен прешлен е причинило според експертите трайно затруднение в движението на снагата. С най-силен интензитет и най-продължителна е била болката от счупването на страничния израстък на поясния прешлен, като ищецът би трябвало да се е възстановил според мнението на вещите лица, но същите допускат за възможно травмата да причинява на ищеца болка и дискомфорт за по-дълъг период от време. Счел е, че не са установени патологични рефлекси и парези, а мозъчната контузия е засечена при първото сканиране при хоспитализацията на ищеца след катастрофата в десния челен лоб и е малка по обем и лека по степен. Посочил е, че са налице някои когнитивни нарушения от постконтузионен синдром, като мисловният процес при ищеца е леко ретардиран, но без структурни нарушения и без да са установени психотични изживявания, при наличие на оплаквания от напрежение, тревожност, лесна дразнимост, епизодично главоболие, дискретни нарушения на фиксационна и репродуктивна памет, нарушена концентрация на вниманието, като всички когнитивни нарушения от постконтузионен синдром, установени от психиатрични консултации.

Въззивният съд е кредитирал показанията на сведетелката С. Д. /майка на ищеца/, която посочила, че когато посетила В. в болницата след катастрофата, той е бил в неадекватно състояние, нищо не си спомнял и нищо не можел да каже. Три дни бил на системи в болницата в Стара З., като при престоя си в болницата имал болки в главата, вдигал кръвно и не бил добре със зрението, светлината му пречела. Като го изписали от болницата, ищецът се прибрал вкъщи и му бил закупен специален колан, който трябвало да носи по предписание на лекар. Около месец изпитвал силни болки и не можел нищо да вдигне, носел предписания му специален колан, като продължавал да го носи, понеже все още изпитвал болки в кръста. Свидетелката посочила, че В. е ходил на рехабилитация във В. и трябвало да замине в чужбина на работа като заварчик, но заради случилото се не отишъл и четири-пет месеца след катастрофата започнал по-лека работа. Според свидетелката В. имал два припадъка след катастрофата, като първият бил през м. декември 2021 г., а вторият - през пролетта на 2022 г. и продължавал да има главоболие и проблеми с очите, дразнела го светлината, очите му бързо се уморявали и имал сухота в тях, а главоболието се появявало, когато се натоварвал.

Въззивният съд е приел, че с оглед вида и характера на получените от ищеца телесни увреждания, възстановителният период от същите, интензитетът и продължителността на претърпените от ищеца физически болки и страдания, дадената от експертите благоприятна прогноза за преодоляване на получените вследствие на мозъчната травма когнитивни нарушения и на актуалния му неврологичен статус, както и обстоятелството, че не са налице трайни остатъчни физически последици от получените травми, а също и при съобразяване на момента на настъпване на процесното ПТП и възрастта на ищеца, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 40 000 лв.

По възражението за съпричиняване, апелативният съд е приел, че от заключението на СМЕ на доктор П. следвало извод, че получените и описани в медицинската документация травми по местоположение не отговарят да са получени при лице, пострадало в ПТП с поставен обезопасителен колан, а освен това нямало описани в медицинската документация следи и травми по тялото на пострадалия ищец, които да са характерни и обичайно причинявани от използването на обезопасителен колан. Същевременно при изслушване на 19.12.2022 г. вещото лице заявило, че не винаги при настъпване на ПТП остават видими белези от предпазен колан, ако е бил поставен. С оглед на това въззивният съд е счел, че от отрицателния факт, че по тялото на ищеца не са констатирани обичайни следи от ползването на обезопасителен колан, не може да се прави извод, че той в действителност е пътувал без такъв колан по времето на настъпване на процесното ПТП. Приел е, че вещото лице д-р П. само е предположило, че ищецът е пътувал без предпазен колан. Позовавайки се на заключението на автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице инж. С. Н., в което е отразено, че леките автомобили “Тойота Корола Версо” са оборудвани с триточкови, раменнобедрени, инерционни обезопасителни колани на предните и задните седалки, апелативният съд е приел, че не е даден отговор на въпроса дали конкретното МПС, в което ищецът е пътувал на задна лява седалка по време на пътния инцидент е било оборудвано с такива колани. Освен това въззивният съд е посочил, че дори и ищецът да не е бил с поставен предпазен колан при настъпването на процесното ПТП, то само от този факт не следвал извод, че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като следвало да е изяснено дали употребата на предпазен колан би била решаваща и би предотвратила настъпването на конкретните по вид и степен вреди. С оглед горното въззивният съд е счел за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване, дължимото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди не подлежи на намаляване на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД и е присъдил допълнително за неимуществените вреди в размер на сумата от 8 000 лв., както и сума за имуществени вреди, а в останалата част за разликата над 40 000 лв. е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос.

Първият поставен въпрос от касатора относно съпричиняването ва вредоносния резултат по чл. 51, ал.2 от ЗЗД, отговаря на общото основание по чл. 280, ал.1 от ГПК, тъй като е обусловил мотивите на въззивния съд, но не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ІІ т. о., при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали то е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за реализиране на вредоносния резултат. Намаляване размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка относно степента на каузалност на действията, както на делинквента, така и на пострадалия. По отношение на използването на обезопасителни колани от пътуващите в МПС и тяхното значение при отчитане на приноса на пострадалия за настъпване на вредите, в практиката си, ВКС се позовава на неизпълнение на законовото задължение на пътниците по чл.137а ЗДвП, но не като обстоятелство, което само по себе си предпоставя намаляване на дължимото обезщетение, а се приема, че изводът за принос на пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, и по-конкретно, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е бил обезопасен (решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. № 596/12 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д. № 1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. № 44/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др.). Въззивният съд не е действал в противоречие с горецитираната практика, тъй като при извода за липса на съпричиняване при процесното ПТП е извършил комплексна преценка на степента на каузалност на действията на деликвента и пострадалия, както и на степента на тяхната обективна вредоносност. Решаващият мотив на апелативния съд, който макар да е обсъждал, че не е надлежно доказано, че конкретният модел автомобил е бил с предпазен колан на задната седалка и че пострадалият не го е поставил, е, че дори и ищецът да не е бил с поставен предпазен колан при настъпването на процесното ПТП, то само от този факт не следва, че е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Горният извод въззивният съд е направил в съответствие с обясненията на вещото лице Н., който е посочил при изслушването си, че при конкретния механизъм на ПТП, първоначалният удар на автомобила е в лявата мантинела, при което при поставен колан, пътникът би получил удар само в главата, но при вторият удар на МПС в другата посока, който е много по-сериозен, пътникът на задната лява седалка може да се придвижи напред и надясно, и да получи въпросните травми, тъй като коланът не е ефективен в тази посока. Следователно травмите на ищеца в резултат на втория удар на автомобила, биха могли да бъдат получени и при поставен предпазен колан, което изключва съпричиняването на вредоносния резултат, независимо от фактическия извод дали е бил или не с поставен обезопасителен колан. С оглед горното въззивният съд не е действал в противоречие с практиката на ВКС, което води до извода, че не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, на който се позовава касаторът.

Вторият поставен процесуален въпрос за задълженията на въззивния съд при обсъждане на доводите и доказателствата по делото като част от действията на апелативния съд съставлява общо основание за достъп до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК, но според настоящият съдебен състав не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Константна и непротиворечива е практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК и мн. др. решения, включително и цитирани от жалбоподателя, в които се приема, че въззивната инстанция в пределите на въззивната жалба и отговора на ответната страна, е длъжна да изложи собствени фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните. Както се посочва в решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., и др., непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, като въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, излагайки фактически и правни изводи по съществото на спора, и да се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е действал в противоречие с горецитираната практика, а е изложил подробни мотиви, обсъждайки доказателствата по делото и относимите към спора доводи на страните, поради което този въпрос не може да обуслови допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Апелативният съд е обсъдил и доводите за съпричиняване, поддържани от касатора, а това, че изводите му не са съответни на поддържаната от жалбоподателя теза, е свързано с преценката на фактическата обстановка, която не може да бъде разглеждана в селективната фаза на касационното производство. Решаващите изводи на въззивния съд за изхода на спора не биха се повлияли от по-подробно обсъждане на събрания доказателствен материал, с оглед на което не се установява поддържаното допълнително селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касация. С оглед изхода на спора разноски не се следват на касатора, а от ответника не е заявено искане за присъждане и не са налице данни за направени такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.