Определение № 333 от 10.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 569/2023 г.

ВКСII търговско отделение10.05.2023 г.докладчик Людмила Цолова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх.№6127/ 25.11.2022г. на Н. М. А. и касационна жалба вх.№6310/05.12.2022г. на „Еко ферма Д.“ЕООД срещу решение №326/17.10.2022г. по в.гр.д. №140/2022 г. на Пернишки окръжен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството по т.д.№569/23г. е образувано по касационни жалби на Н. М. А. и „Еко ферма Д.“ЕООД срещу решение №326/17.10.2022г. по в.гр.д. №140/2022 г. на Пернишки окръжен съд, с което след отмяна на постановеното от Районен съд Радомир решение №260173/14.12.2021 г. по гр. д. №916/20 г. са уважени предявените от „Тилд“ЕООД срещу „Еко ферма Д.“ЕООД и Н. М. А. искове с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване за недействителни по отношение на ищеца сключените между ответниците договори за продажба на пет поземлени имота и пет сгради, представляващи самостоятелни селскостопански обекти, изградени в тях, обективирани в нотариален акт №58, том IV, рег. №4571, дело №606/2018 г. на нотариус Б. К., рег. №073, с район на действие – района на Районен съд Радомир. В касационните жалби са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение.С приложени към тях изложения по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е поискано същите да бъдат допуснати до разглеждане по същество от касационната инстанция. Ответникът по касация “Тилд” ЕООД в депозирани писмени отговори, е изразил становище за недопускане на касационния контрол, респ. за оставяне на касационните жалби без уважение по изложени в тях съображения. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира касационните жалби за процесуално недопустими. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280 ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 – за търговски дела. В случая съдът е сезиран с обективно и субективно съединени искове по търговски спорове, чиято цена се определя по реда на чл.69 ал.1 т.4 вр. т.2 ГПК – по данъчната оценка на всеки от имотите. Видно от представените при завеждането на исковете удостоверения за данъчни оценки на десетте имота, данъчните им оценки са съответно: 8 607,50 лв., 14 322,90 лв., 5395,50 лв., 4 533,20 лв., 2 422,70 лв., 3 480 лв., 283,30 лв., 310,90 лв., 2 125,10 лв. и 3 185 лв., при което цената на всеки от исковете възлиза под установения в закона минимален размер от 20 000 лв. за допустимост на касационния контрол. Поради това на основание чл. 280 ал. 2 ГПК касационните жалби срещу постановеното по тези искове въззивно решение следва да бъдат оставени без разглеждане. Така мотивиран, съставът на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд

Цитирани разпоредби

4