Определение № 226 от 29.04.2015 г. на ВКС по т. д. № 2510/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Г. П. - от [населено място] срещу Решение № 29 от 15.04.2014 г. по гр.д. № 60/ 2014 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 97 от 14.01.2014 г. по гр.д.№ 543/ 2013 г. на Сливенски окръжен съд, с което Т. Г. П. - от [населено място] е осъдена да плати на С. П. Х. - от [населено място] 16 000 евро, със законната лихва от датата на исковата молба, която сума съставлява част от задължение по запис на заповед от 04.12.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателката в Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК сочи, че по въпроса: трябва ли, необходимо ли е, допустимо ли е тълкуване от съда на волята на издателя на запис на заповед по отношение на падежа, когато записът на заповед представлява попълнена от издателя предварително изготвена бланка и ръкописният текст стриктно следва темата, зададена от печатния текст на бланката, е налице допустимост на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба С. П. Х. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор възразява, че изложеният въпрос не е достатъчно значим за развитие на правото, тъй като представлява конкретно проявление на възможност да се тълкува волеизявление, отразено в писмен акт и не е налице ”точно прилагане на закона” и „развитие на правото” по смисъла на ТР №1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, а и жалбоподателката не излага обосновани съждения за прилагането на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, предявен като частичен, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. По изведения въпрос жалбоподателката не излага съображения защо счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, въпреки което следва да се отбележи, че соченото основание не е налице. Съгласно т.4 на ТР№1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена, което в случая не е налице. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение