Определение № 848 от 05.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 619/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. П. Ф., чрез процесуален представител, срещу Определение № 29/16.01.2024г. по в.ч.т.д. № 30/2024г. на Софийски апелативен съд, ТО, V с-в, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на касационната жалбоподателка срещу Определение № 3629/24.10.2023г., постановено по ч.т.д. № 1972/2023г. на СГС, ТО, с което е оставена без уважение молбата й по чл.536, ал.1,т.1 ГПК за спиране на регистърно производство, образувано по заявление А4 № 20231019102004 за вписване в търговския регистър по партидата на „НСБП Сервиз“ООД на подлежащи на вписване обстоятелства до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството за разглеждане на молба за отмяна на влязло в сила решение с вх.№ на СГС № 86742/ 28.09.2023г. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Сочи се необходимост от разглеждане и произнасяне на ВКС по частната жалба в съответствие с чл.280, ал.1 ГПК във вр. с чл.274, ал.2 ГПК с цел изясняване на противоречиво решаваните въпроси относно възможността за спиране на охранителното производство от апелативен съд, както и дължимата проверка, която окръжният съд извършва на основание чл.536, ал.1 ГПК. В тази връзка се позовава и на противоречива практика на съдилищата по въпроса дали определението, с което се оставя без уважение искането за спиране на регистърното производство подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че нормата на чл.536, ал.3, изр.второ ГПК по ясен и недвусмислен начин предвижда, че на обжалване по реда на глава двадест и първа подлежи само определението на съда за спиране на охранителното производство в случаите на чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ. Позовавйки се на практика на ВКС, съответно цитирана, апелативният съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията на актовете по чл.274, ал.1,т.2 ГПК, тъй като не прегражда развитието на регистърното производство Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предмет на обжалване пред въззивния съд е определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искане за спиране на регистърно производство по конкретно посочено заявление по партида на търговско дружество. Правилно е преценено от състава на Софийски апелативен съд, че така постановеното от окръжния съд определение е нито от категорията на преграждащи развитието на производството актове, нито възможността му за обжалване е изрично уредена в закона, което означава, че обжалването не може да бъде реализирано в хипотезите на чл.274, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. В практиката на касационната инстанция няма спор по въпроса, че разпоредбата на чл. 536, ал. 3, изр. 2 ГПК е ясна и предвижда изрично обжалваемост по реда на чл. 274 и сл. ГПК само на определението, с което съдът спира охранителното производство в случаите на чл. 19, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ. Разпоредбата не подлежи на разширително тълкуване, поради което от нея не може да бъде изведена допустимостта на частна жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искането за спиране на охранителното производство. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение