Определение № 382 от 13.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1893/2017 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото Ф. О. К. срещу решение № 38/01.02.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 800/2016 г. на Хасковския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 23/28.10.2016 г. по гр. дело № 63/2016 г. на Ивайловградския районен съд и са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Община Ивайловград, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 8/16.05.2016 г. на кмета на ответната община, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „старши експерт – работа с малцинства и проекти“ в дирекция „Строителство и инвестиции“ при ответната община и за осъждане на последната да му заплати сумата 4 050 лв. – обезщетение за оставане без работа през периода 16.05.2016 г. – 15.11.2016 г., ведно със законната лихва от 16.05.2016 г. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя-ищец К., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ при положение, че с утвърдената преди уволнението нова длъжностна характеристика са въведени нови изисквания за длъжността, увеличен е обемът на трудовите задължения с нови отговорности и нови дейности на служителя, т.е. – добавянето на нови трудови функции при запазване на основните трудови функции и наименование на длъжността по НКПД в поименното разписание на длъжностите, води ли до създаване на нова длъжност; и 2) какво е от значение при преценката на съда за добросъвестност на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ при уволнение на работник или служител, когато със заповед на работодателя и изменение на длъжностната характеристика се утвърждават нови изисквания за длъжността, намиращи отражение в изменение изцяло на изискванията за професионалната сфера на висше образование на единствената щатна бройка, заета от трудоустроен работник или служител, без да са променени изискванията и НКПД в поименното щатно разписание на длъжностите. Ответната Община Ивайловград в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел за установено по делото следното: Ищецът е заемал процесната длъжност „старши експерт – работа с малцинства и проекти“ в дирекция „Строителство и инвестиции“ и е притежавал висше икономическо образование в различни специалности – бакалавър по „икономика на туризма“ и магистър по „управление на общини“. Със заповед № 249/12.05.2016 г. работодателят е въвел промяна в изискванията, свързани с необходимото образование за процесната длъжност, а именно – образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по една от следните специалности: „психология“, „социални дейности“ или „социална педагогика“. Ищецът не е отговарял на тези нововъведени изисквания за заемане на длъжността, поради което е уволнен с процесната заповед № 8/16.05.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. При така установените обстоятелства, въззивният съд е намерил за незаконосъобразен решаващия извод на първоинстанционния съд за уважаването на исковете по чл. 344, ал. 1, т.т. 1-3 от КТ, а именно – че след като промяната на изискванията за заемане на длъжността е настъпила след сключването на трудовия договор, то основанието за прекратяването му е по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, а не по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, докато разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ засяга всички останали изисквания. Приел е също, че промяната в изискванията за образование и квалификация не е обусловена от това дали трудовият договор е сключен при липса на изискващото се образование или квалификация, както и че работодателят е в правомощията си да прецени и определи на какъв етап от изпълнението на трудовите функции на дадена длъжност, да повиши изискванията за заемането ѝ, както е сторено в случая. Окръжният съд е намерил и че в случая не е налице злоупотреба с права от страна на работодателя, както и че не е нарушен чл. 8, ал. 2 от КТ. В тази връзка съдът е посочил, че оборването на презумпцията, че работодателят е действал добросъвестно, е в тежест на ищеца, а по делото липсват доказателства за това. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. С определение № 430/12.12.2017 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на производството по тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГК на ВКС, като е прието, че в неговия предметен обхват на тълкуване попада първата част от първия формулиран от касатора правен въпрос, уточнена и конкретизирана от съда (съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от тълкувателно решение (ТР) № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно – налице ли са предпоставките за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ при положение, че преди уволнението от страна на работодателя са въведени нови изисквания за образование за изпълнение на работата на длъжността. С разпореждане от 25.01.2018 г. на председателя на ВКС са обединени тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС и тълк. дело № 5/2017 г. на ОСГК на ВКС в едно тълкувателно дело – под № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС. В т. 2 от ТР № 4/01.02.2021 г., постановено по обединеното тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че основание за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ е промяната на всички изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална квалификация. В мотивите към тази точка от тълкувателното решение е разяснено, че в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ промяната в изискванията се отнася конкретно до тези за образование и професионална квалификация, а в другата хипотеза по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ – каквито и да са други професионални изисквания – трудов стаж, допълнителни нови знания и умения, но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация, т.е. – всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция. Видно от гореизложеното, с решаващите си изводи по делото въззивният съд е дал разрешение на горния правен въпрос (предвид който касационното производство по делото е било спряно) в пълно съответствие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от ТР № 4/01.02.2021 г. на ОСГК на ВКС. Втората част от първия правен въпрос в изложението на касатора-ищец, респ. – този въпрос в неговата цялост не е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е без значение за изхода на спора по делото. Това е така, защото въззивният съд не е приел за установени и не е обсъждал обстоятелства, каквито се сочат във формулировката на въпроса – от страна на работодателя (наред с новите изисквания за образование и професионална квалификация, които са установени и обсъдени от съда) да е бил увеличен обемът на трудовите задължения с нови отговорности и нови дейности за длъжността на касатора, респ. – да са били добавяни нови трудови функции за процесната длъжност; нито пък съдът е обсъждал дали в такъв случай се стига до създаване на нова длъжност, при запазване на основните трудови функции и наименование на длъжността по НКПД в поименното разписание на длъжностите. Такива твърдения и доводи за незаконосъобразност на процесното уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, не са и навеждани с исковата молба на касатора. По аналогични съображения, и съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от (ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, не е налице основание касационното обжалване да се допуска и по втория формулиран от касатора правен въпрос. Излагайки съображенията си, че в случая не е налице злоупотреба с права от страна на работодателя, въззивният съд не е обсъждал, сочените и в този въпрос, обстоятелства – ищецът да е бил трудоустроен, да е заемал единствената щатна бройка за процесната длъжност, нито пък работодателят да е утвърдил новите изисквания за длъжността чрез изменение на длъжностната характеристика, без да са променени изискванията и НКПД в поименното щатно разписание на длъжностите. Такива твърдения и доводи, също не са навеждани с исковата молба по делото. Наред с това, приетото от въззивния съд, че оборването на презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 от КТ, в случая е в тежест на ищеца, който твърди недобросъвестност на ответника-работодател, е в пълно съответствие с трайно установената съдебна практика. Несъгласието на касатора с извода на съда, че по делото няма доказателства, които да оборват тази презумпция, не е основание за допускане на касационното обжалване и не може да бъде обсъждано в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение