Определение № 578 от 13.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 741/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на ответниците „Агроконсулт“ЕООД, гр. Провадия, „Агроконсулт-2“ЕООД, гр. Провадия и Ж. П. И. срещу решение № 270 от 02.12.2019г. по в.т.д. № 551/2019г. на Варненския апелативен съд, ТО, 2 състав, в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 281/2018г. на Варненския ОС за уважаване на иска, предявен по реда на чл.422,ал.1 ГПК и признаване за установено, че длъжникът „Агроконсулт“ЕООД и поръчителите „Агроконсулт 2“ЕООД и Ж. И. дължат солидарно на основание чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. с чл.286 и чл.327 ТЗ на ищеца „Агрофарм-Н“ООД, гр. Пазарджик сумата 219 078.24лв., съставляваща предсрочно изискуемо задължение по Споразумение от 28.11.2016г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението, въз основа на което по реда на чл.417,т.3 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение. В касационната жалба е въведен довод за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция по: приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ; констатациите във връзка със заявеното от ответниците оспорване на датата /антидатиране/ на споразумението от 17.04.2014г.; възражението за изтекла погасителна давност по отношение на фактурите, издадени на 08.06.2010г. Касаторите считат за незаконосъобразни и изводите на апелативния съд по възражението за изтекла „погасителна давност“ по отношение на поръчителите във връзка с приложението на разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗЗД. Оспорват правилността и изводите по релевираното във въззивната им жалба оплакване на настъпила преклузия за приемане на представени в първото съдебно заседание пред ОС писмени документи и допускането на задачи към счетоводната експертиза. Искат отмяната на решението в атакуваната част и отхвърляне на установителния иск със законните последици. В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Следва ли да се приложи нормата на чл.301 ТЗ, след като по делото е установено, че ищецът не доказва да е осъществил пълното изпълнение, „предвид, че стоката, за която се претендира неплащане е изпратена от самия ищец на трети лица“. Поддържа се допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1,предл. последно ГПК с позоваване на практика на касационната инстанция. 2/ Лица, които са издатели процесния документ и не са трети по смисъла на чл.181 ГПК по отношение на същия, могат ли да се позовават на липса на достоверна дата в същия. Твърди се противоречие на обжалваното решение с цитирана практика на състави на ВКС. 3/ Изтекла ли е преклузията за представяне на доказателства от ищеца в първото по делото заседание, които са за опровержение на възражение, направено от ответника в отговора на исковата молба. Касаторите се позовават на същата допълнителна предпоставка, чието приложно поле обосновават с позоваване на решението по т.д.№ 61210/16 на 4 г.о. и определението № 354 по т.д.№ 4052/2013г. на ВКС. 4/ Като въпрос, „от значение за точното прилагане на закона“ е поставен „ прекъсва ли се“ поръчителството /изтича ли преклузивния срок по чл.147,ал.1 ЗЗД, ако след снабдяването си със заповед за изпълнение, кредиторът не предяви иска си за съществуване на вземането по чл.422,ал.1 ГПК в шестмесечен срок. Приложното поле на така формулираната допълнителна предпоставка не е обосновано. В писмен отговор ищецът „Агрофарм-Н”ООД, с настоящо фирмено наименование „Булпест”ООД, гр. Пазарджик оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Във въззивната си жалба настоящите касатори са въвели оплаквания за неправилност, аналогични на посочените в касационната им жалба. Въззивната инстанция е приела за установено по несъмнен начин, че между ищеца „Агрофарм-Н“ и ответника „Агроконсулт“ са възникнали неформални търговски отношения по договор за покупко-продажба на препарати за растителна защита, във връзка с който са били издадени пет фактури на обща стойност 351 840.97лв. - част от фактурите не носят подпис, а от други са подписани от лице, което не представлява купувача. Прието е за установено и сключването между страните по сделката на четири споразумения, подписани и от „Агроконсулт 2“ и Ж. И. като поръчители: 1/ От 17.04.2014г., по отношение на което, ответниците са възразили, че е антидатирано. С него е потвърдено задължението по издадените 5 бр.фактури и след извършено прихващане, задължението на купувача е намалено; 2/ от 22.05.2015г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието, в което изрично е цитирано предходното споразумение като подписано на 17.04.2014г. С това споразумение е препотвърдено съществуването на задължение в размера, установен след извършеното със споразумението на 17.04.201г. прихващане и е уговорено плащането да бъде извършено на седем вноски; 3/ от 30.12.2015г., с което е извършено ново прихващане и задължението на купувача е намалено; 4/ от 16.11.2016г. с нотариална заверка на подписите, с което е констатиран остатък от задължението от 229 075.87лв., и е поето задължение плащането да бъде извършено на пет вноски /с падежи 20.12.2016г., 20.03.2017г., 20.06.2017г., 20.09.2017г. и 20.12.2017г/. Уговорено е, че при забава на плащането, продължило повече от седем работни дни от датата на падежа, цялото задължение става предсрочно изискуемо. За безспорно е прието, че с писма от 02.06.2017г. ищецът е уведомил купувача и поръчителите, че на основание последното споразумение е настъпила предсрочна изискуемост на вземането му и при неплащане в рамките на седем работни дни, ще предприеме действия по принудително събиране. Въззивната инстанция, въз основа на констатациите на експертизата за редовно водено счетоводство и включване в дневниците за покупки на „Агроконсулт“ на процесните фактури и ползването на данъчен кредит по петте фактури, е приела от правна страна, че в случая фактурата служи за доказателство, установяващо договорните отношения между страните предвид извършените действия на купувача при получаването й - осчетоводяване, последващо включване в дневника за продажби и ползването на данъчен кредит. Като подкрепящо този извод доказателство са посочени и сключените споразумения, съдържащи признание от длъжника на съществуващо задължение. Прието е, че всички посочени действия доказват и реалността на доставката - получаването на препаратите от купувача, поради което възраженията на „Агроконсулт“, че част от стоката по процесните фактури е била доставена на трети лица, а друга част не е доставена на купувача, са неоснователни. Изложени са и съображения, основани на разпоредбата на чл.301 ТЗ. За неоснователно е счетено възражението на ответника-купувач за изтекла погасителна давност за вземанията по фактурите, издадени на 08.06.2014г., като е прието, че давността е прекъсвана многократно на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД с признаване на вземането от длъжника, обективирано в споразумителните протоколи от октомври 2014, май 2015г., декември 2015г. и ноември 2016г. За неоснователно е счетено и възражението за антидатиране на първото споразумение от 17.10.2014г. Обосновано е, че подписаният документ е частен удостоверителен, страните по делото не са трети лица по смисъла на чл.181 ГПК, поради което не могат да се позовават на липса на достоверна дата, но и в обратния случай, оспорването е неоснователно, тъй като в титулната част на последващото подписано споразумение от 22.05.2015г. /с нотариална заверка от същата дата на подписи и съдържание/ изрично е посочено, че то е допълнително споразумение към предходно такова от дата 17.10.2014г. По възражението на въззивниците за настъпила преклузия за представяне на доказателства е мотивирано, че след доклада по делото, ищецът има възможност да посочи доказателства, опровергаващи твърденията на насрещната страна. Прието е, че при неизпълнение на задължението на длъжниците за плащане на вноските с падежи на двадесето число за месеците март 2017г., юни 2017г., септември 2017г. и декември 2017г., неплатената част от задължението 219 078.24лв. е станала предсрочно изискуема на основание чл.7 от споразумението от 28.11.2016г. като длъжниците са уведомени за отнемането на преимуществото на срока. По отношение на възражението на поръчителите е прието, че съобразно дадените задължителни указания в т. 9 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, искът по чл. 422 от ГПК се смята за предявен към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение когато се прекъсва погасителната давност за вземането. Към същия момент се преценява и изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за допустимостта за ангажиране на отговорността на поръчителите. Обосновано е, че в настоящия случай, заявлението за издаване заповедта за незабавно изпълнение е входирано в съда на 12.06.2017г., а уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост е изпратено на 02.06.2017г. и е получено на 05.06.2017г., поради което не е изтекъл шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Предвид извършеното плащане на сумата 15 000лв. от посочения в последното споразумение остатък от задължението, е счетено, че искът е основателен за сумата 219 078.24лв., до който размер е уважен от първоинстанционния съд. Искането за касационно обжалване по първия въпрос от изложението е неоснователно. Въпросът не притежава съществена характеристика на общото основание за допускане на касационното обжалване, тъй като е поставен условно - при предпоставката, изрично отречена от двете инстанции - че ищецът не доказва да е осъществил пълното изпълнение „предвид, че стоката, за която се претендира неплащане е изпратена от самия ищец на трети лица“. Съдилищата еднозначно са обосновали, че действията на купувача след получаване на фактурите /включване в дневниците за покупки, ползване на данъчен кредит, частично плащане, изрично признаване на задължението в подписаните споразумения/ обективират по несъмнен начин, че дружеството не е оспорило удостовереното с фактурите точно изпълнение на продавача, от което следва, че е „Агрофарм-Н” е предало на „Агроконсулт” всички описани във фактурите стоки; че ако купувачът е имал възражения във връзка предаването/получаването на част от фактурираните препарати или доставянето им на трети лица, е следвало да направи тези възражения своевременно преди осчетоводяването на фактурите и преди извършване на останалите посочени действия, а не едва в съдебното производство. Трайно установена е практиката на касационната инстанция, че фактурата може да бъде приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Фактът на отразяване фактурата, съдържаща индивидуализиращите облигационното правоотношение елементи на неформален договор за търговска продажба в счетоводството на купувача, фактът на включването й в дневника за покупки по ДДС и фактът на ползването на данъчен кредит по нея, доказват съществуване на задължение за плащане на цена за доставена и предадена стока и представляват недвусмислено признание на това задължение. Макар и подписите върху фактурите да са положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени да получат стоката, то търговецът е узнал за получаването й по смисъла на чл.301 ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от отразяването на фактурите в счетоводството му. Изводите на въззивната инстанция са в синхрон с практиката на ВКС, поради което изцяло неоснователно е и позоваването на допълнителната предпоставка. Искането за допускане на обжалването по втория въпрос не следва да бъде уважено. Както е посочено в решение № 99 от 13.10.2020г. по т.д. № 1857/2019г., постановено от настоящия състав, независимо от основанието за оспорването на датата на документа, по който спорещите са страни-съставители, документът има дата, която им е противопоставима - за тях важи датата, посочена в документа. Документът за оспорващата страна има достоверна, обвързваща дата, която тази страна може да опровергае и именно изводът, че опровергава достоверна за нея дата, е източникът на нейното доказателствено задължение по правилото на чл.154,ал.1 ГПК. В същия смисъл са и разрешенията, дадени по т.д.№ 2413/2015г. на 2т.о. на ВКС и по т.д.№ 1305/2017г. на 1 т.о. на ВКС - когато изявленията в частни документи обхващат датата на документа, всяко от лицата може да опровергава верността й и носи на основание чл.154,ал.1 ГПК тежестта да установи действителната време на съставянето /при съответните процесуални ограничения относно доказването/; когато страната оспорва подписан от нея частен документ, сключен от нея макар и чрез пълномощник, следва да докаже истинността му. Несъгласието на касаторите с изводите на съдилищата, че оспорването им не е доказано не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Не е налице и въведената допълнителна такава. Не следва да се уважи искането за допускане на обжалването по третия въпрос от изложението. Независимо, че въпросът съставлява твърдение за неправилност поради допуснати процесуални нарушения /а не правен въпрос - общо основание/, ако хипотетично би послужил като основание за допускане на обжалването, произнасянето по него не би могло да рефлектира на изхода на спора. Твърдението за настъпила преклузия е по отношение на доказателства /стокови разписки/, представени от ищеца за установяване предаването на препаратите на купувача. Изводите на съдилищата за получаване на стоката не са основани на кредитиране като доказателство на стоковите разписки, а почиват на съображенията за осчетоводяването на фактурите и последващите действия на купувача, включително и признанието в споразуменията на задължението за плащане на цена за доставките и извършеното частично плащане. Неоснователността на искането за допускане на обжалването по последния въпрос пряко следва от обстоятелството, че той отново съдържа условие, теза на касатора, чиято основателност е отречена от въззивната инстанция - че искът по чл.422,ал.1 ГПК не е предявен в срок. Касаторите не оспорват, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е входирано в съда на 12.06.2017г., а уведомлението за настъпване на предсрочната изискуемост е изпратено на 02.06.2017г. и е получено на 05.06.2017г.; че заповедта е издадена на 06.07.2017г.; че възраженията са постъпили на 12.12.2017г.; че с разпореждане № 499/22.12.2017г., получено на 25.01.2018г. на заявителя „Агрофарм Н”ЕООД е указана възможността за предявяване на установителния иск; че последният е постъпил в съда на 23.02.2018г. Разпоредбата на чл.415 ГПК императивно посочва от кога тече срокът за предявяване на установителния иск и изводите на съдилищата са в синхрон с установеното процесуално правило. Отделен е въпросът, че въведената от касаторите допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се изчерпа с декларативното изявление, че въпросът е от „значение за точното прилагане на закона”, а и цитирането на част от текста на разпоредбата, която очертава в своето единство същността на това допълнително основание, не може да изпълни ролята на обосновка за наличието на приложното й поле. Допускането на касационното разглеждане на спора е свързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на делото, включен в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Този въпрос определя рамките, в които следва да се селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно обжалване. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и следва да е от значение за решаващата воля на съда. Поради непосочване на въпрос с така очертаната правна характеристика съобразно критериите по т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС искането за достъп до факултативния касационен контрол не може да бъде уважено. С оглед изхода на производството касаторите следва да заплатят на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 5 500лв. по договор за правна защита и съдействие, фактура и доказателство за плащане на адвокатския хонорар. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.