Определение № 5808 от 12.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 851/2025 г.

ВКСII гражданско отделение12.12.2025 г.докладчик Емилия Донкова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 445, постановено на 22.10.2024 г. и поправено с решение № 495/19.11.2024 г. по в. гр. д. № 406/2024 г. по описа на Плевенския окръжен съд, по касационната жалба на А. В. П.. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 13467/10.12.2024 г. на Т. В. Г., подадена чрез пълномощника адв. В. Ч.. Определението подлежи на обжалване в частта, с която касационната жалба на Т. В. Г. е оставена без разглеждане, пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението, а в останалата част е окончателно. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 13467/10.12.2024 г. на Т. В. Г., подадена чрез пълномощника адв. В. Ч. и по касационна жалба вх. № 13468/10.12.2024 г. на А. В. П., подадена чрез пълномощника адв. В. Ч., срещу въззивно решение № 445, постановено на 22.10.2024 г. и поправено с решение № 495/19.11.2024 г. по в. гр. д. № 406/2024 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Със същото е отменено решението на Районен съд - Никопол, постановено във фазата на извършване на съдебната делба, с което е обявен за окончателен предявеният с протоколно определение от 28.09.2023 г. проект за разделителен протокол на допуснатите до делба земеделски имоти, съгласно който са съставени пет реални дяла: дял първи- поземлен имот с идентификатор ***, нива с площ 1 100 кв. м., м. „*“, на стойност 874,30 лв., като за уравняване на дяловете следва да получи от дял втори 76,70 лв.; обща стойност на този дял 951 лв.; дял втори – поземлен имот с идентификатор ***, нива от 3 дка в землището на [населено място], м. „Д.“, на стойност 2 700 лв., като за уравняване на дяловете следва да заплати на дял първи 76,70 лв. и на дял пети-1 672,30 лв., обща стойност на този дял 951 лв.; дял трети – поземлен имот с идентификатор ***, нива от 3 дка в землището на [населено място], м. „Д.“, на стойност 2 700 лв., като за уравняване на дяловете следва да заплати на дял пети 798 лв., обща стойност на този дял 1 902 лв.; дял четвърти – поземлен имот с идентификатор ***, нива от 3 дка в землището на [населено място], м. „Д.“, на стойност 2 700 лв., като за уравняване на дяловете трябва да заплати на дял пети 798 лв., обща стойност на този дял 1 902 лв.; дял пети- поземлен имот с идентификатор ***, нива от 5,503 дка в землището на [населено място], м. „Д.“, на стойност 4 952,70 лв. и поземлен имот с идентификатор ***, нива в м. „В.“, с площ 8 897 кв. м., като за уравняване на дяловете следва да получи от дял втори 1 672,30 лв., от дял трети-798 лв. и от дял четвърти 798 лв., обща стойност на този дял 17 118 лв.; и същите по реда на чл. 353 ГПК са разпределени между съделителите по следния начин: дял първи – на Б. П. В., дял втори на Д. П. В., дял трети – на А. В. П., дял четвърти – на Т. В. Г. и дял пети – на Н. А. Б., в частта, с която са разпределени делбените имоти на съделителите Б. П. В., Д. П. В., А. В. П. и Т. В. Г., като вместо него е постановено ново по същество, с което те са разпределени между същите, както следва: в дял на А. В. П. е поставен дял първи, в дял на Т. В. Г. – дял втори, в дял на Б. П. В. е поставен дял трети; в дял на Д. П. В. – дял четвърти. Ответниците по касационна жалба не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба на Т. В. Г., подадена чрез пълномощника адв. В. Ч., не е постъпила в срока по чл. 283 ГПК. Същата е процесуално недопустима като просрочена. Съгласно чл. 283 ГПК касационните жалби се подават в едномесечен срок от връчване на решението. В случая решението е връчено на касатора на 24.10.2024 г. и от тази дата е започнал да тече срокът за касационно обжалване, като съобразно нормата на чл. 60, ал. 3 ГПК е изтекъл на 25.11.2024 г. /понеделник/. Касационната жалба е депозирана в регистратурата на Плевенския окръжен съд на 10.12.2024 г., т.е. след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, предвид което като просрочена следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 283 ГПК. Касационната жалба на А. В. П. е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния материалноправен въпрос, формулиран от настоящата инстанция съгласно правомощията й по т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: може ли съдът да разпредели имот, който не е съсобствен на страните. Не се сочи съдебна практика, в противоречие с която е постановено обжалваното решение. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение от 15.10.2021 г. е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите Б. П. В., Д. П. В., Н. А. Б., А. В. П. и Т. В. Г. на следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място]: поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ нива в м. „Д.“, с площ 14 503 кв. м., поземлен имот с идентификатор ***, нива в м. „В.“, с площ 8 897 кв. м. и поземлен имот с идентификатор ***, м. „*“, с площ 1 100 кв. м., при следните квоти: за съделителя Б. П. В.-6/72 ид. ч., Д. П. В.-6/72 ид. ч., Н. А. Б.-54/72 ид. ч., А. В. П.-3/72 ид. ч. и Т. В. Г.-3/72 ид. ч. Образувани са пет реални дяла /след разделянето на имота в м. „Д.“/, които са разпределени между съделителите, както следва: дял първи – на Б. П. В., дял втори на Д. П. В., дял трети – на А. В. П., дял четвърти – на Т. В. Г. и дял пети – на Н. А. Б.. Въззивното производство е образувано по жалби на съделителите Б. В. и Д. В. с оплакване, че притежават по-голям обем права в съсобствеността, а получават дялове на по-ниска стойност. Въззивният съд е съобразил правата на съделителите, като е поставил в дял на Б. и Д. В. съответно дялове трети и четвърти, а на А. П. и Т. Г.-дялове първи и втори. Поставеният материалноправен въпрос е обоснован с тезата на жалбоподателката, че след допускането на делбата тя и Т. Г. са продали на съделителя Н. Б. притежаваните от тях идеални части от делбените имоти. С касационната жалба е представен нотариален акт № 69/15.12.2021 г. за покупко-продажба, с който А. П. и Т. Г. са продали на съсобственика си Н. Б. притежаваните от тях идеални части от делбените имоти. Този въпрос не може са доведе до допускане на касационно обжалване. Действително, при извършване на делбата съдът следва да съобрази и настъпилите промени, засягащи съделителите. В съдебната практика се приема, че когато след постановяване на решението по допускане на делбата съделителят прехвърли своя дял на трето лице, производството във фазата по извършване на делбата продължава в лицето на прехвърлителя. Прехвърлителят обаче участва като процесуален субституент на приобретателя и това обстоятелство следва да бъде отразено в диспозитива на решението по извършване на делбата. В настоящата хипотеза нотариалният акт за сделката е представен едва с касационната жалба, поради което настъпилата промяна не е могла да бъде съобразена от въззивния съд. В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по тази жалба. Ответниците по касация не са направили искане за присъждане на разноски в настоящото производство, поради което такива не трябва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Цитирани разпоредби

7