Определение № 50276 от 24.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 1635/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. С. Т. срещу решение №124 от 14.03.2022г. по т.д.15/22г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба – ЗК „ Лев инс“АД, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В приложеното към жалбата изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е заявил, че поддържа основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел. Развил е разбирането си, че съобразно чл.52 ЗЗД било „ редно“ и други лица извън най-близкия семеен кръг да получат обезщетение, след като са създали с починалия трайна емоционална връзка. Заявил е още, че отричането на това право нарушавало Конституцията на Република България. Така е стигнал до заключение, че ищецът е установил своята активна легитимация по иска. В заключение е поставен въпроса: „Правилно ли е приложен принципът на справедливостта,въведен в чл.52 от ЗЗД в настоящия случай“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./, същият съставлява общо основание и е задължителен елемент при преценката за допускане на решението до касационно обжалване. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, се налага извод, че поставеният от касатора въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като освен, че не е правен, а фактически, обоснован с оглед конкретното доказване по спора, то и същият не е разглеждан от въззивният съд, приел с решаващите си мотиви липса на материалноправна активна легитимация на страната, без да се стига до определяне на обезщетение по принципа на чл.52 ЗЗД. Или не е налице установено общо основание, като това е достатъчно условие за да не бъде допуснато касационно обжалване. Извън това и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че страната не е развила и никакви доводи по допълнителния критерий, съобразно задължителните разяснения дадени с т.4 на ТРОСГТК № 1 /09г. Още повече, че както самата тя е констатирала е налице и задължителна за страните тълкувателна практика, която изключва приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Оплакванията на страната, които по своето съдържание са такива по правилността на акта са неотносими към основанията за допускане на касационно обжалване и се разглеждат само ако такова бъде допуснато. Следва да се отбележи още, че въззивният съд подробно е обсъдил свидетелските показания и също така подробно е мотивирал в каква степен ги кредитира, с оглед това, че изхождат от брата на ищеца. В този контекст е достигнат изводът, че са установени нормални и близки отношения между дядото и неговите внуци, неотличаващи се с изключителност на връзката. Следва да се отбележи и това, че към посоченото основание за допускане на касационно обжалване е неотносимо несъгласието с правните изводи на съда, направени след обсъждане на неудовлетворението на страната от постановения резултат. Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.