Решение № 102 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г.

Решение № 102 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по реда на чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. п. "Д. г. с. Г. Д." към Ю. д. п. - [населено място] срещу въззивно решение № 1979/23.05. 2013 г., постановено по възз. гр. д. № 360/2013 г. на Окръжен съд Благоевград, в частта, с която е потвърдено Решение № 4484/19.12.2012 г. по гр. д. № 82/2012 г. на Районен съд - [населено място]. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. И. Х. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. В. съд е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195 КТ, поради непосочване в същата на времето /респ. периода/ на извършване на нарушенията, за които на ищеца е наложено дисциплинарно наказание - "уволнение". В касационната жалба се сочи, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно и необосновано - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационната жалба М. Х. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е подал писмен отговор и не е заявил становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. С Определение № 1381/03.12.2013 г. касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с постановени по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 642/12.10.2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г. IV г. о., Решение № 676/12.10. 2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. IV г. о., Решение № 857/25.01.2011 г. по гр. д. № 1068/2009 г. IV г. о., Решение № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. III г. о., Решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. IV г. о., Решение № 30/08.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. III г. о., Решение № 69/07.05. 2013 г. по гр. д. № 372/2012 г. IV г. о. на ВКС, по въпросите за задължителните реквизити от съдържанието на заповедта за дисциплинарно уволнение и кога е нарушено изискването за посочване в същата на време на извършване на дисциплинарно нарушение, изразяващо се в бездействие, за мотивирането на заповедта, съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ, включително чрез препращане към друг документ. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, в цитираните по-горе решения по чл. 290 ГПК на състави на ВКС е прието, че: Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя - Решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. № 1962/2010 г. IV г. о., Решение № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. III г. о. и др. В Решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г. IV г. о. ВКС, Решение № 30/08.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. III г. о., Решение № 69/07.05. 2013 г. по гр. д. № 372/2012 г. IV г. о. на ВКС и др., е прието също, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Разрешението на въззивната инстанция е в противоречие с приетото в задължителната съдебна практика, която се споделя от настоящия състав. Изводите на съда са необосновани, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. За да постанови атакувания съдебен акт, въззивният съд е приел, че издадената Заповед № 76/28.12.2011 г. на директора на ТП "Д. г. с." - [населено място], с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е незаконосъобразна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, определяща изискванията към съдържанието на заповедта. Конкретно съдът е посочил, че в оспорената заповед липсва отразяване на времето, респ. периода на извършване на нарушението, изразяващо се в неупражнен контрол при осъществена незаконна сеч, която работникът не е констатирал и докладвал до извършването на проверка на 24.11.2011 г. от назначена от работодателя комисия. Прието е, че такива данни не се съдържат и в Заповед № 117/21.11.2011 г., която е цитирана в уволнителната заповед, и в Протокола за извършена на 24.11.2011 г. проверка, а не е допустимо фактът- кога е извършено нарушението /допуснатата незаконна сеч/ - да се установява със свидетелски показания в хода на процеса. Поради констатираната липса на задължителен реквизит от съдържанието на уволнителната заповед е направен извод, че същата е незаконосъобразна и подлежи на отмяна само на това основание, без да е необходимо да се обсъждат доводите по съществото на спора. С оглед дадения по-горе отговор на поставените въпроси, ВКС намира жалбата за основателна. Изводът на въззивния съд, че заповедта за дисциплинарно наказание е съставена в нарушение на чл. 195, ал. 1 ГПК е неправилен. В заповедта за уволнение, извършените от работника нарушения на трудовата дисциплина, са описани точно. Нарушението, за което съдът е приел, че опорочава издадената заповед, поради това, че не е отразено времето на извършването му, също е индивидуализирано. Работодателят е записал в заповедта, че работникът не е осъществил контрол и не е докладвал за извършена незаконна сеч /отразено е в кои участъци и в какъв обем е извършена сечта/, с което уволненият не е изпълнил задълженията си по р. I - т. 1, т. 2 и т. 4 от длъжностната си характеристика /към който документ препраща издадената заповед/. Това нарушение, изразяващо се в бездействие, е установено при извършена проверка на 24.11.2011 г., за която е съставен протокол и датата на проверката е вписана в заповедта за уволнение. Следователно, заповедта и в тази й част е мотивирана, с оглед приетото разрешение в задължителната практика, че когато нарушението, изразяващо се в бездействие - неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Издадена по този начин, заповедта в достатъчна степен индивидуализира нарушението с оглед защитата на работника, уведомен при поискването на обяснения по чл. 193 КТ. В. съд не е приложил разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ в точния й смисъл и цел. Описаните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения на трудовите задължения са достатъчно конкретизирани според изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и дават възможност на съда да разгледа спора по същество. Констатираното нарушение на материалния закон е довело до липса на мотиви по съществото на спора, поради което въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия за решаване на спора по същество. В зависимост от изхода на делото, въззивната инстанция следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за разноските, направени за касационната инстанция, съгласно разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение