Определение № 4283 от 08.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 299/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. С. Б., Б. П. В., С. П. П., Н. И. Н., Г. В. Г., М. В. П., А. С. Д., Н. И. Б., Ю. И. Д., Г. С. Д., В. М. И. и М. Д. З. против решение № 200 от 26.02.2024 г. по гр. д. № 1214/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от „Слатина - Булгарплод“ ООД субективно съединени установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат отмяна на решението. Претендират разноски. Обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, поради постановяване на обжалвания съдебен акт в противоречие със задължителната практика на ВКС в ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и в противоречие с практиката по чл. 290 ГПК - решение № 250 от 8.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г. на ВКС, II г. о. Поддържа се и значението на спора за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсват формулирани от тях правни въпроси. Ответникът по касационната жалба „Слатина - Булгарплод“ ООД, в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК е подал отговор, в който излага съображения за липса на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на поддържаните предпоставки на чл. 280 ГПК за допускане до разглеждане на касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Производството по делото е образувано по предявен от „Слатина – Булгарплод“ ООД против Г. С. Д., Б. П. В., С. П. П., Й. С. Б., В. Г. Н. (починал и заместен в хода на въззивното производство по реда на чл. 227 ГПК от Н. И. Н., Г. В. Г., М. В. П.), Д. З. И. (починал и заместен в хода на производство по реда на чл. 227 ГПК от В. М. И., З. Д. И. и М. Д. З.), А. С. И., Н. И. Д. и Ю. И. Д. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес: [населено място], район „С.“, СПЗ – „С. ю.“, с площ 2 456 кв. м, на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.), евентуално – давностно владение. Ответниците в законоустановения срок по чл. 131 ГПК са оспорили така предявените искове, навеждайки възражения за тяхната неоснователност поради възстановяване на правото им на собственост върху процесния имот, като наследници на Д. И. П., въз основа на решение № 42 от 23.06.1999 г. на Поземлена комисия „Слатина“, след проведено производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, и издаден въз основа на тези документи нотариален акт за собственост № 132 от 14.12.1999 г. В условията на евентуалност се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. За да потвърди първоинстанционното решение, постановено по гр. д. № 1450/2020 г. на Софийски градски съд, с което са уважени исковете за собственост и е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК КНА № 132 от 14.12.1999 г., въззивният съд е приел за установено, че с решение № 281 от 19.09.1970 г. на Комитета за стопанска координация е прието ИК на СГНС да отреди до 395 дка поливна земя в кв. Слатина - София за строителство на зеленчукова база. Със заповед № 368 от 24.08.1971 г. на главния архитект на гр. София на основание § 60, т. 1 ППЗПИНМ, прот. 8, ст. 51 от 23.03.1963 г. на ИК на СГНС във връзка с § 58, т. 1, б. „б“ и § 61, ал. 3 ППЗПИНМ е одобрено отреждане на ДСО „Булгарплод“ - Зеленчукова база за нуждите на гр. София на терен в м. „Слатина“ извън регулацията, заключен между жп линия София гара Искър от север, шосето София - летище София от изток, м. „Подстанция Изток“ от юг и терена на Средно практическо транспортно училище от запад. Със заповед № РД 34-649 от 03.03.1981 г. на председателя на ИК на СГНС на основание чл. 95 ЗТСУ са отчуждени имоти без планоснимачни номера, извън регулация, в м. „Слатина“ - София, собственост на АПК „Средец“ - София, за предвидено по застроителния и регулационен план мероприятие на ДСО „Булгарплод“ - Зеленчукова база с изграждане на временен жп индустриален коловоз. Съгласно протокол обр. 16 от 30.09.1983 г. обект „Зеленчукова борса“ – София е въведен в експлоатация. За имот, находящ се на ул. „Момина чешма“ № 13, на обща площ 376 286 кв. м, включително складове на площ 67 663 кв. м и административна сграда на девет етажа с площ от 486 кв. м, състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, е издаден акт за държавна собственост № 13765 от 27.08.1987 г. В този акт е удостоверено, че имотът е предоставен на Предприятие „Булгарплод“ за търговия на едро с пресни и преработени плодове и зеленчуци. Със заповед № 42 от 18.07.1988 г. на министъра на икономиката и планирането, публикувана в ДВ, бр. 58/1988 г. и на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 ПСД е образувано Предприятие „Булгарплод“ в състава на Стопанско обединение „Булгарплод“ – София като юридическо лице със седалище София. С разпореждане № 135 от 21.12.1993 г. на МС на РБ предприятие „Булгарплод“ – София град е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД, като преобразуваното дружество поема активите и пасивите на „Булгарплод“ – София град по баланса към 30.06.1993 г. С решение № 1 от 03.06.1994 г. по ф. д. № 1396/1994 г. на Софийски градски съд е регистрирано ЕАД с държавно имущество „Булгарплод” ЕАД. С разпореждане № 84 от 13.08.1997 г. на МС на РБ капиталът на „Булгарплод“ ЕАД е намален чрез обезсилване на акции на стойност, равняваща се на стойността на правото на собственост върху недвижим имот, частна държавна собственост, представляващ основна база на „Булгарплод“ ЕАД, намиращ се в гр. София, ул. „Момина чешма“ № 13, представляващ терен от 376 286 кв. м, покрита складова площ от 67 663 кв. м и административна сграда на девет етажа със застроена площ от 486 кв. м, състояща се от 121 стаи и 14 зали и салони, както и на стойността на намиращото се в него движимо имущество, като правото на собственост върху този имот е прехвърлено безвъзмездно на Столична община. С решение № 6 по протокол № 36 от проведеното на 24.11.1997 г. заседание на Столичния общински съвет (СОС) капиталът на ОФ „Яйца и птици“ е увеличен с непарична вноска – недвижими имоти, предоставени с разпореждане № 84 от 13.08.1997 г. на МС, и общинската фирма е преобразувана в ЕАД с общинско имущество „Слатина - Булгарплод“ ЕАД, което преобразуване е вписано по ф. д. № 2318/1989 г. в регистъра на Софийски градски съд. С протокол № 25 от проведеното на 20.04.2001 г. заседание на СОС е прието предоставеното с разпореждане № 84 от 13.08.1997 г. на МС безвъзмездно право на собственост върху описаното по-горе недвижимо и движимо имущество, а на 16.05.2001 г. между държавата и Столична община е сключен договор за безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти - частна държавна собственост. За имота е съставен акт за частна общинска собственост № 0729 от 15.09.1999 г. Въз основа на тези документи е издаден констативен нотариален акт № 199 от 23.12.2009 г. за имота в полза на „Слатина – Булгарплод“ ЕАД, преобразувано в „Слатина – Булгарплод“ ООД. С договор за продажба на акции от 15.12.2007 г. СОС е продал всички 333 841 броя поименни акции в размер на 100 % от капитала на „Слатина Булгарплод“ ЕАД на Консорциум „Слатина Булгарплод“ - гражданско дружество по ЗЗД. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е прието, че към датата на преобразуването – 21.12.1993 г., процесният имот, находящ се на находящ се на ул. „Момина чешма“ № 13 (понастоящем бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 13) и представляващ терен от 376 286 кв. м, е бил включен в капитала на преобразуваното от държавно предприятие „Булгарплод“ – София град в еднолично акционерно дружество с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД. Посочено е, че с решение № 42 от 23.06.1999 г. на Поземлена комисия „Слатина“, издадено въз основа на решение от 15.04.1999 г., постановено по гр. д. № 2031/1997 г. на Софийския районен съд (с което е отменено предходно решение № 42 от 18.06.1993 г. на ПК „Слатина“), на наследниците на Д. И. П. е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници на ливада от 2.620 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на С. – С., в местността „Ч.“ – имот пл. № *, кад. лист № 14 от КП от 1939 г. Въз основа на решенията на СРС и на ПК наследниците на Д. И. П. са се снабдили с констативен нотариален акт № 132 от 14.12.1999 г. за дворно място от 2 507 кв. м, съставляващо имот пл. № * по КП на [населено място], местността „Ч.“, бивша ливада, категория IV, съставляваща имот с пл. № * от кад. лист 14 по плана на [населено място] от 1939 г. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза е прието за установено, че процесният имот с идентификатор ***, със стар пл. № *, попада в терена, който е отреден за нуждите на ДСО „Булгарплод“ – Зеленчукова борса по силата на заповед № 368 от 24.08.1971 г. на главния архитект на гр. София. Основната част от поземления имот попада върху терен, отреден за амбалажни полета, представляващи 30 броя квадратни карета, които са затревени. Технологичните пътища между каретата са изпълнени с вътрешноплощадково асфалтово покритие. Част от процесния имот се заема от инфраструктурен елемент, преминаващ по диагонал - вътрешноплощадкова жп линия, от която в ПИ * попадат около 29 м. В имота попадат също шахта с кранове, наблюдателна вишка, частично бетонна площадка и канализационна шахта. При така изложените за установени факти въззивният съд е приел, че е осъществен фактическият състав за придобиване правото на собственост на основание чл. 17а ЗППДОП (отм.), включващ кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. държавата да е собственик на конкретно имущество; 2. то да е предоставено за стопанисване или управление на държавно предприятие, и 3. с акта за преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество по реда на чл. 62, ал. 1 ТЗ това имущество да не е изключено изрично от капитала на търговското дружество. Позовавайки се на тълкувателните разрешения, дадени в ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е изложил, че за приложимостта на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОП (отм.) не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество, поради което и възраженията на ответниците в този смисъл са приети за неоснователни. Посочено е, че релевираните от тях доводи относно приложението на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не следва да се обсъждат, тъй като тази правна норма не регулира спорното право. Изложени са съображения, че теренът е отреден за ДСО „Булгарплод“ – Зеленчукова борса, което мероприятие според заключението на съдебно-техническата експертиза, е осъществено като комплексен обект с множество подобекти и обслужващи съоръжения. Отделно към момента на постановяване на решението на ПК „Слатина“ процесният имот е бил включен в капитала на преобразувано дружество с държавно имущество „Булгарплод“ ЕАД, впоследствие включен в капитала на ОФ „Яйца и птици“, чийто универсален правоприемник е „Слатина - Булгарплод“ ЕАД. Изложени са съображения, че с оглед на доводите на ищцовото дружество следва да се осъществи косвен съдебен контрол върху решение № 42 от 23.06.1999 г. на ПК „Слатина“, тъй като спрямо него е приложима разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК. Административното производство по издаването му е протекло без участието на ищеца и дружеството не е участвало в съдебното производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, като към този момент имотът е включен в капитала на „Слатина – Булгарплод“ ЕАД. Въззивният съд е посочил, че решението на ПК „Слатина“ е валидно, защото е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия. За неоснователни обаче са приети доводите на ответниците, че възстановеният им от ПК имот е свободен от застрояване и мероприятията, предвидени в ЗРП, не са проведени. В тази връзка съдът е посочил, че от писмените доказателства по делото относно реализирани и въведени в експлоатация строежи, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, е установено, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот на ответниците попада в границите на имота, отреден за строителство на ДСО „Булгарплод“, както и че изграденото в терена строителство съответства на предвидените в генералния план (изпълняващ ролята на застроителен план) сгради и съоръжения, пътища и площадки, озеленяване и др., което налага извода, че зеленчуковата база е изградена като комплексен обект, съответстващ на отреждането, т. е. мероприятието, за което е отчужден имотът е реализирано. Прието е, че макар в процесния имот да няма изградени сгради, които изцяло да попадат в него, в същия се намират съоръжения, които обслужват други обекти, както и дейността на зеленчуковата борса. Също така през процесния имот преминават подземни проводи и съоръжения, канализационна шахта и жп линия. Въз основа на тези съображения е изложено, че в случая са налице регламентираните в нормата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ пречки – върху земеделските земи, намиращи се в урбанизираните граници на населеното място е проведено мероприятие. Тези пречки са съществували и към момента на земеделската реституция, поради което решението на ПК „Слатина“ за възстановяване на правото на собственост е незаконосъобразно и не легитимира ответниците като носители на противопоставими права за същия имот. Въззивният съд се е позовал и на съдебна практика, съгласно която разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ е приложима в случаите, когато теренът със заповед на компетентния държавен орган е отреден за определено мероприятие и то е реализирано, което възпрепятства възстановяването на земята на бившите собственици. Така съдът е извел извод за основателност на предявените искове за собственост и е потвърдил първоинстанционното решение. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос с предвиденото в ГПК значение, т. е. при формулиран от него материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства (т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), като по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Касационно обжалване се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и няма право да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, тъй като липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК изключва необходимостта от разглеждане на допълнителните селективни критерии. В представеното от касаторите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва ясно и точно формулиран правен въпрос в съответствие с разясненията в цитираното тълкувателно решение, който да е от значение за изхода на делото, да е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и да е обвързан с доводите за обосноваване на самите касационни основания. Наведени са само доводи за неправилно изведен от въззивния съд извод за придобиване на собствеността на процесния имот от ищцовото дружество. Тези аргументи обаче съставляват оплаквания за неправилност на въззивното решение и не могат да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Такова не могат да обосноват и доводите за противоречие на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на ВКС - ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 9 от 07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и с посочената практика на ВКС - решение № 250 от 8.05.2014 г. по гр. д. № 3215/2013 г. на ВКС, II г. о., след като не е формулиран конкретен правен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда, в рамките на който касационната инстанция да осъществи проверка за съответствие. Касационният съд няма правомощието да изведе сам релевантния правен въпрос въз основа на оплакванията в касационната жалба, когато такъв липсва. Той би могъл единствено да конкретизира, уточни и квалифицира вече формулиран от касатора въпрос, съобразявайки доводите в представеното изложение към жалбата. Липсата на правен въпрос от значение за изхода на спора е достатъчно самостоятелно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, без да се разглеждат поддържаните от касаторите специални такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Не се констатира наличие и на хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението. В заключение касационно обжалване на решението не следва да се допуска. При този резултат на ответника по касационната жалба „Слатина – Булгарплод“ ООД, следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят своевременно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 915.06 евро (с левова равностойност 7 657.20 лева). По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.