Определение № 36 от 29.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 659/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение №77 от 08.01.2020 г. по т.д.№3973/2019 г. на САС. С решението в обжалваната част е потвърдено решение №789 от 24.04.2019 г. по т.д.№2307/2018 г. на СГС в частта, с която Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „Университетска МБАЛ „Св.Екатерина“ ЕАД на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.59 от ЗЗО сумата от 253 572.99 лв., незаплатени болнична дейност и вложени медицински изделия за месеците май, октомври и ноември 2016 г. по договор №22–2477/26.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху тази сума от 02.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 17 795. 67 лв. разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Какъв е характерът на процесните договори за осъществяване и заплащане на медицинска дейност, сключени между изпълнителите на болнична помощ и НЗОК. 2. Налице ли е изпълнена законово установена процедура по изпълнение на решение №РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на Надзорния съвет на НЗОК, отложено с решение №РД-НС-04-20/13.02.2017 г., предвид, че не е налице взето решение на НС на НЗОК за разпределяне на средствата по чл.1, ал.2, ред 1.3 „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи“ за здравноосигурителни плащания съгласно §9 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2017 г. 3. Налице ли е автоматична промяна на договор №22-2477/26.02.2015 г. с факта на вземане на решение №РД-НС-04-11/17.01.2017 г. на Надзорния съвет на НЗОК за закупуване на отчетената дейност на изпълнителите на болнична медицинска помощ, които имат отчетена, но незаплатена такава за периода м.април 2016 г. – м.ноември 2016 г., надвишаваща стойностите по приложение №2 към сключения договор, разгледано в контекста на договорното начало, макар и при засилени административни елементи, характеризиращи процесните отношения. Предвид твърдения за наличие на противоречива практика се иска спиране на производството на основание чл.292 от ГПК и отправяне на предложение за постановяване на тълкувателно решение по поставените въпроси. Ответникът по касация – „УМБАЛ „Св.Екатерина“ ЕАД, заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съществото на спора по делото се съсредоточава върху въпроса дали НЗОК дължи заплащане на действително извършените и отчетени медицински дейности и вложени при изпълнението им медицински изделия, които надхвърлят определените лимити, посочени в приложение №2 към договорите на страните, който въпрос се поставя в контекста на доводите на ищеца за нищожност на клаузите, установяващи ограничения на обема на подлежащата на заплащане болнична помощ, поради противоречие със закона и добрите нрави, и позоваването му по отношение на претенцията за заплащане на надлимитна дейност за месеците май, октомври и ноември 2016 г. на решение на Надзорния съвет на НЗОК за закупуване на тази дейност. След подробен анализ на нормативната уредба, въз основа на която е сключен процесният договор, и предмета на последния, е намерил за неоснователни доводите на ищеца, че клаузите на чл.20, т.6, чл.32, ал.13, т.6, чл.40 и чл.42 от договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки от 26.02.2015 г., установяващи лимит на подлежащите на заплащане осъществени от ищеца дейности за болнична помощ по договора и предвиждащи като основание за отказ за плащане надвишаването на стойностите по приложение № 2, неразделна част от договора, са нищожни поради противоречие с Конституцията на РБ, със ЗЗО и с установените в закона права на здравноосигурените лица, както и с добрите нрави. Посочил е, че с чл.42, ал.4 и 5 от договора между страните, действал в тази редакция до 19.05.2016 г., с оглед подписването на допълнително споразумението от същата дата, е предвидена възможност за заплащане на отхвърлената от заплащане медицинска дейност, медицински изделия и лекарствени продукти на основание чл.32, ал.13, т.6 с решение на НС на НЗОК в съответствие с разпоредбите и в рамките на параметрите по ЗБНЗОК за 2015 г., като в чл. 39-40 от допълнителното споразумение от 19.05.2016 г. е уговорен механизъм за заплащане на дейностите, чиято стойност за съответния месец превишава тази, посочена в приложение № 2 към договора. Изложил е съображения, че механизмът на определяне на бюджета, в рамките на който НЗОК и съответно регионалните й поделения извършват разплащания с изпълнителите на медицинска помощ е регламентиран в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., като съгласно чл.4 от закона, в рамките на стойностите по чл.1, ал.2, ред 1.1.3.5.1, ред 1.1.3.6 и ред 1.1.3.7 за прилагане на чл.55а от Закона за здравното осигуряване и на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2016 г., включващи и разходите за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ, Надзорният съвет на НЗОК а) утвърждава за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания, разпределена по месеци; б) разпределя договорените годишни обеми по чл. 55, ал. 2, т. 3а от Закона за здравното осигуряване на видовете медицинска помощ по районни здравноосигурителни каси; в) анализира и коригира разпределените обеми по буква „б“ в зависимост от отчетите за тяхното изпълнение до размера на договорения в Националния рамков договор годишен обем медицински дейности, а директорите на РЗОК а) разпределят утвърдените годишни обеми по т. 1, буква „б“ и стойности по т. 1, буква „а“ по месеци за съответната РЗОК и б) закупуват от изпълнителите на болнична медицинска помощ здравни дейности от пакета по чл. 2, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване в рамките на обемите и стойностите по буква „а“. Установил е, че съгласно §1 от ПЗР на същия закон, преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи може да се ползва като източник за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК, но само по решение на Надзорния съвет на НЗОК. Счел е, че съобразно възпроизведените уговорки на чл.39 и 40 от допълнителното споразумение към договора на страните от 19.05.2016 г., обвързващо ги през процесните месечни периоди на 2016 г., с оглед извършените и отчетени случаи на стойност, надвишаваща определената месечни стойности по приложение №2 към договора, ищецът, изпълнител на болничната помощ е заявил писмено искане за увеличаване на месечната стойност за тези случаи, като е налице и взето решение от посочения в договора компетентния орган - Надзорния съвет на НЗОК за извършване на корекции на месечните стойности и закупуване на отчетените и потвърдените дейности на изпълнителите на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури и приложените по тях медицински изделия, извършени през периода април 2016 г. – ноември 2016 г., чиято стойност надвишава утвърдените стойности по приложение № 2 към сключените със съответните лечебни заведения договори, изцяло, а именно решение №РД-НС-04-11/17.01.2017 г. Намерил е за неоснователно възражението на ответника, че не са се осъществили условията за изпълнение на това решение, а именно приемане от НС на НЗОК на месечно разпределение на средствата по бюджета на НЗОК за 2017 г. в месеца, в който са осигурени заявените средства по т. 2 от посоченото решение, тъй като съгласно фактическата установеност по делото на 27.01.2017 г. НС на НЗОК е приел актуализация на месечното разпределение на бюджета на НЗОК до 30.04.2017 г. във връзка с осигуряването на средствата за изпълнение на цитираното решение от 17.01.2017 г. през месец февруари 2017 г. – за дейностите в болничната медицинска помощ в размер на 18 770 711 лв. и за медицински изделия 406 770 лв., като е възложил на НЗОК да утвърди разпределението на средствата по бюджетните сметки на ЦУ на НЗОК и РЗОК за 2017 г., съгласно решението. Анализирал е и последващото решение на НС, с което изпълнението на решението от 17. 01. 2017 г. е било отложено, но само за срока по §9 от ПЗР на Закона за бюджета на НЗОК за 2017 г. /който параграф предвижда, че Надзорният съвет на НЗОК взема решения за разпределяне на средствата по чл.1, ал.2, ред 1.3 „Резерв, включително за непредвидени и неотложни разходи“ за здравноосигурителни плащания след приемане на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. и Национален рамков договор за денталните дейности за 2017 г., а когато не са приети такива – на решението по чл.54, ал.9 от Закона за здравното осигуряване, като първото решение за разпределяне на част от средствата по чл.1, ал.2, ред 1.3 се взема не по-рано от 31 март 2017 г./ Посочил е, че Националният рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2017 г. е подписан на 28.02.2017 г., обнародван е в ДВ, бр.24 от 21.03.2017 г. и е в сила от 01.04.2017 г., поради което следва да се приеме, че е настъпило условието за изпълнение на взетото от НС на НЗОК решение за извършване на корекция на месечните стойности и закупуване изцяло на извършените и отчетени от изпълнителите на болнична медицинска помощ, съответно от ищеца на надлимитните дейности за месеците май, октомври и ноември 2016 г. Предвид доводите на ответника е изтъкнал, че за осъществяване на предвидения в договора механизъм за заплащане на надлимитна дейност е от значение само решението на НС на НЗОК за коригиране на месечните стойности по приложение №2 към договора и за закупуване на надлимитната дейност, като съобразно уговорките на страните пораждането и изискуемостта на вземането на изпълнителя на болнична медицинска помощ за възнаграждение за осъществени надлимитни дейности не са в зависимост от постъпването по сметката на съответната РЗОК на средствата за извършване на дължимите плащания, а тези уговорки са съобразени и с регламентираната в ЗБНЗОК за 2016 г. възможност с решение на НС на НЗОК да бъдат коригирани разпределените обеми за болнична медицинска помощ, съответно подлежащите на заплащане стойности и да бъдат използвани средства от преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски и неданъчни приходи за допълнителни здравноосигурителни плащания над утвърдените разходи и предоставени трансфери по бюджета на НЗОК. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Спрямо формулираните от касатора въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. На първо място в решението не е правен анализ на характера на процесния договор /първи въпрос/, нито въззивният съд е приел, че е налице автоматична промяна на процесния договор с факта на вземане на решение №РД-НС-04-11/17.01.2017 г. /трети въпрос/, а както бе посочено, решаващите мотиви за приемане на основателност на иска се свързват с осъществяването на предвидения от страните в допълнителното споразумение към договора, механизъм за заплащане на надлимитните дейности, който е изцяло в съответствие с регламентацията на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г. От друга страна с втория от въпросите се изразява поддържаната от касатора теза за липса на средствата по бюджета на НЗОК за 2017 г., но предвид изложените мотиви на въззивния съд /за фактическа установеност по делото, че на 27.01.2017 г. НС на НЗОК е приел актуализация на месечното разпределение на бюджета на НЗОК до 30.04.2017 г. във връзка с осигуряването на средствата за изпълнение на цитираното решение от 17.01.2017 г./, втори въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като с него се предпоставя становище, което не е възприето от съда. Всъщност, с поставените от касатора въпроси по същество се оспорва изразеното от съда становище за дължимост на сумите за извършени дейности по сключения на основание чл.59 от ЗЗО, договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение №2 към този договор, стойности /лимити/ за дейностите за съответен месец, но отговорът на тези въпроси предполага проверка на правилността на направените изводи /каквато не може да бъде осъществена в настоящия стадий по селекция на жалбата/, поради което и при липсата на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. От друга страна спрямо посочените въпроси не се установява наличие и на поддържаното от касатора селективно основание - не е обоснована релевантността на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед задължителните указания на т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложеното неоснователно се явява и искането за отправяне на предложение за постановяване на тълкувателно решение по поставените въпроси, а предвид изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 11 520 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,