Определение № 31 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 22/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В Софийски районен съд, гражданска колегия е подадена искова молба от Н. С. Н. с посочено правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С нея се иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника Столична община вземането по наказателно постановление № 276731/29.06.2016 г., за събирането на което вземане е образувано изп. дело № 20198380406522 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б., с район на действие Софийски градски съд, поради изтекла погасителна давност. С определение рег. № 17229 от 13.04.2025 г., постановено по гр. дело № 19759/2025 г. Софийският районен съд прекратява производството и го изпраща по подсъдност на Административен съд София - град по съображения, че спорът не му е подсъден, тъй като компетентен по споровете относно съществуването, дължимостта или погасяването на публични вземания, е административният съд. Излага съображения, че за определяне на приложимия ред за защита следва да се вземе предвид не вида на образуваното изпълнително производство, а характера на вземането, чието несъществуване се претендира. С определение № 18574 от 30.05.2025 г. по адм. дело № 5314/2025 г. Административен съд София - град приема, че искът е с правно основание чл. 439 ГПК и не може да се квалифицира като предявен по чл. 292 АПК, нито по чл. 128, ал. 1, т. 5 АПК, доколкото изпълнителното производство се провежда не по реда на АПК, а по реда на ГПК. По тези съображения приема, че защитата на длъжника се осъществява чрез предявяване на иск с правна квалификация по чл. 439, ал. 1 ГПК и компетентен да се произнесе по него е именно Софийски районен съд, поради което и на основание чл. 135, ал. 6 АПК повдига спор за подсъдност и прекратява производството по делото. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и приложимите разпоредби, приема следното: Влязлото в сила наказателно постановление № 276731/29.06.2016 г. за налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева е издадено от кмета на Столична община на основание чл. 18, т. 1, б. „а“, б. „б“ и б. „в“ и чл. 35, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 3 от Наредбата за реда и условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, относно установено административно нарушение, извършено от Н. С. Н.. Съгласно чл. 79, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Според чл. 269, ал. 1 АПК публичните вземания, породени от изпълнителни основания по чл. 268, се изпълняват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Нормата на чл. 162, ал. 2, т. 7 ДОПК определя като публични държавните и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Съгласно чл. 163, ал. 1 от този кодекс те се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. Според ал. 4 на същата разпоредба в случаите, когато публични вземания са възложени за събиране на съдебен изпълнител, събирането им се извършва по реда на ГПК. От данните по делото се установява, че в конкретния случай публичното общинско вземане по влязлото в сила наказателно постановление е възложено на частен съдебен изпълнител, който съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители осъществява действия по събирането му. Избраният от взискателя Столична община ред за събиране на публичното вземане съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ДОПК, предопределя и способите за защита срещу принудителното изпълнение - обжалване на действията на съдебния изпълнител на основание чл. 435 и сл. ГПК и чрез отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, какъвто е предявен от ищеца. Образуваното по него дело е гражданско и е подведомствено на общите съдилища съгласно чл. 14, ал. 1 ГПК. Предвид изложеното следва да се приеме, че компетентен да реши спора е гражданският съд, който по правилата на родовата и местната подсъдност на чл. 103, чл. 104 и чл. 108, ал. 1 ГПК, е Софийският районен съд. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,