Определение № 11244 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9884/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Т. Ч., гражданин на Р. Турция, [ЛНЧ], с разрешение за пребиваване N 701303374 е оспорил Заповед за налагане на принудителна административна мярка(ПАМ) по чл.42 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ) „експулсиране“, като е отнето правото на пребиваване в Р. България и е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС. По жалбата е образувано адм. дело № 1607/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив. С Определение № 6713 от 26.07.2024 г. по адм. дело № 1607/2024 г., Административен съд – Пловдив е прекратил производството по делото и е изпратил жалбата за разглеждане на Административен съд София-град. Приел е, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изречение второ от АПК, а именно- когато посоченият в акта адресат има постоянен адрес в чужбина, споровете се разглеждат от Административния съд – град София. Административен съд София – град е образувал адм. дело № 7689/2024 г. и с Определение № 19029/07.10.2024 г. е повдигнал спор за подсъдност между АССГ и Административен съд-Пловдив, приемайки, че на осн.чл.133, ал.1 от АПК, компетентен да разгледа спора е Административен съд – Пловдив. Изложил е мотиви, че адресът на жалбоподателя, вписан в издаденото разрешение за пребиваване е в гр. Пловдив, [улица] това е неговият постоянен адрес предвид нормите на чл.18, ал.2,т.9 и т.10 вр. с чл.59, ал.2 от ЗЦРБ. По тази причина, по отношение на жалбоподателя, гражданин на Р. Турция не е приложима хипотезата, посочена в чл.133, ал.1, изр. второ от АПК- когато лицето има постоянен адрес или седалище в чужбина, делото се разглежда от АССГ. Предвид, че за разглежданата категория чужденци се изисква посочване на постоянен адрес в страната, за да им бъде издаден български документ за самоличност, то същите имат вписан постоянен адрес в страната. Следователно, жалбоподателят е вписан в българските регистри с постоянен адрес по разрешението му за пребиваване. С тези мотиви Административен съд София – град е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изречение първо от АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателят е лице, на което е издадено разрешение за пребиваване в Р. България. Съгласно чл.14, ал.2 от ЗЧРБ, на пребиваващите в страната се издават документи за пребиваване- разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) N 1030/2002 на Съвета от 13.06.2002г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите в трети страни. В заявлението за издаване на разрешение за пребиваване, чужденецът посочва постоянен и настоящ адрес- чл.18, ал.2, т.9 и т.10 от ЗЧРБ. Следователно в разрешението за пребиваване се посочва постоянен адрес на чужденеца в Р. България, тъй като в разрешението се посочва само един адрес и при промяната му е предвидено издаване на ново разрешение. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този, посочен в издаденото на Т. Ч. разрешение за пребиваване – гр. Пловдив, [улица], N 43. Първоначалната редакция на АПК от 2006 г., уреждаше местната подсъдност, съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Последващите изменения на тези разпоредбите, обаче, са в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес, или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите, а не на администрацията. Въпреки, че в действащата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК не присъства "настоящ адрес" като критерий за подсъдността, в конкретния случай той е единственият наличен такъв, а освен това в молба от 04.10.2024г./л.20 в кориците на делото на АССГ/, процесуалният представител на жалбоподателя изрично е посочил, че лицето Т. Ч. в периодите, в които е пребивавал на територията на Р. България, винаги е пребивавал единствено и само на този адрес в гр. Пловдив. Настоящият съдебен състав на трето отделение на ВАС споделя изцяло доводите, изложени от АССГ, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да бъдат съобразени и принципите за бързина и достъпност на административното правосъдие, посочени в чл. 11 и 12 от АПК. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че местно компетентен да разгледа спора е Административен съд – Пловдив. По тези съображения и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,