Определение № 667 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 40/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж. Б. Л., представляван от пълномощник адв. Д. П. ,както и по касационна жалба на И. В. В. ,чрез назначената от съда за негов представител адв. В. Б. от ВАК, срещу решение №108 от 30.06.2015г по в. гр.дело № 206/2015г. на Варненски апелативен съд

Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба на първия касатор срещу решение №1956/18.12.2014г по гр.д № 406/2014 на Варненски ОС, съгласно което двамата касатори са били осъдени солидарно за заплатят на малолетната Я. Б. Я. ,наследник на починалия Б. Е. сумата 27 200 евро, както и на ищеца Б. Г. Щ. сумата 27 200 евро, дадени по договор за поръчка от 18.10.2012г ,който е бил развален.

Варненски апелативен съд не е допуснал втория касатор и ответник по иска И. В. В. да се присъедини към подадената жалба, поради неспазване на предписаната в чл.265 от ГПК форма. Предвид ,че е сезиран с жалба само от ответника Ж. Б. Л. и след като е приел, че между ответниците няма уговорена, или произтичаща от закона солидарност, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение „само по отношение солидарното осъждане на Ж. Б. Л. и И. В. В.”.

С изричен диспозитив Варненски АС е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част, с която Ж. Б. Л. е осъден да заплати „наред” с И. В. В. сумата 27 000 евро на всеки от двамата ищци, представляващи платени разходи по неизпълнен договор за поръчка. Въззивният съд е посочил като квалификация на исковете по чл. 79 ал.1 ЗЗД и ги е намерил за основателни по отношение на единия от ответниците - касатора Ж. Б. Л.. С оглед на това ,че вторият ответник И. |В. не е обжалвал първоинстанционното решение ,заявеното от защитника му присъединяване е нередовно и не произвежда последици, въззивният съд е приел ,че решението е влязло в сила по отношение на него в осъдителната си част и затова същият дължи присъдените суми на самостоятелно основание. Пръвоинстанционното решение е отменено и в частта за солидарно възлагане на разноски ,по жалба на Л..

Така постановеното въззивно решение е обжалвано от касатора Ж. Б. Л. в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение Приложено е изложение с посочване на основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .Противоречие със служебното задължание на съда да следи за интереса на страните съгласно ТР №1/09.12.2013г ОСГТК се изтъква поради неуказване на малолетната ищца да приеме наследството по опис и отказът на съда да уважи искането на ответниците в тази насока, на основание чл. 49 ал.1, чл.61 ал.2 ЗН. Изтъква се и основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса допустим/основателен ли е иск за малолетен наследник на доверител по договор за поръчка, сключен с оглед личността ,без наследника да е приел по опис, да е уведомена другата страна за смъртта и при направено възражение от тази страна за недължимост, поради неприемане на наследството. Противоречие с ТР №1/ 09.12.2013г ОСГТК се изтъква и по въпроса за задълженията на въззивния съд, когато променя квалификацията. Касаторът счита ,че въззивният съд е нарушил диспозитивното начало и служебните си задължения за съответни указания, но оплакването е за разгледан непредявен иск, т.е сочи се и недопустимост на решението. С посочване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставят множество въпроси, формулирани в двадесет и осем точки. Общ е доводът ,че няма практика по тях и отговорът им би имал принос за точното прилагане на закона. Първата група въпроси касаят положението на малолетен наследник, предявил вземане на наследодателя си без да е приемал наследството по опис, съответно значението, което има уведомяването за запзване интересите на ответната страна. Втората група въпроси касаят института на договора за поръчка като сключен с оглед на личността ,основанието да се търси обезщетение по този договор за неизпълнение (каквато оспорвана от касатора квалификация е дал въззивния съд), предоставянето на средства за изпълнение от страна на доверителя и последиците от тази забава или неизпълнение (чл. 285 ЗЗД), а в тази връзка и значението, което има смъртта на единия от доверителите.

По тази касационна жалба е постъпил отговор от Б. Г. Щ. .Липсва изложена ясна формулировка на релевантни правни въпроси, включени в предмета на делото и не е налице основание по селективните критерии на чл. 280, ал.1 ГПК.

Касаторът И. В. В. ,чрез назаначената от съда за негов представител адв. В. Б. от ВАК обжалва въззивното решение в частта, с която представляваният ответник е осъден „наред” с другия ответник, след като въззивния съд е отменил солидарното им осъждане. Този касатор не е подал жалба срещу първоинстанционното решение№1956/18.12.2014г по гр.д № 406/2014 на Варненски ОС, съгласно което двамата касатори са били осъдени солидарно, поради което с разпореждане от 18.08.2015г на Варненски АС касационната му жалба е била върната .Разпореждането е обезсилено с определение №781/07.12.2015г на ВКС, с указания жалбата да бъде администрирана от Варненски апелативен съд. В касационната жалба на В. се оспорва отказът на въззивния съд да уважи заявеното присъединяване към въззивна жалба по реда на чл.265 от ГПК Защитата счита, че И. В. В. е осъден наред с другия ответник,което е неправилно. Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските, тъй като въззивният съд е отменил решението на ОС Варна в тази част, но само по отношение на обжалвалия другар.Така разноските остават в тежест само на И. В..

Приложено е изложение. В противоречие с практиката по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е бил разрешен въпроса за задължението на въззивния съд за указания до страните при липсващ на първа инстанция доклад и промяна на квалификацията на иска, което е затруднило защитата им. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по седем формулирани въпроса .Първата група въпроси (т.1-6 от изложението ) са от материалноправно естество, свързани с договора за поръчка ,част от които кореспондират с въпросите по изложението на първия касатор. Формулиран е и въпрос може ли да съществува солидарност в исканото обезщетение ,което да заплатят доверениците, след като получател на сумата е само единият.

По тази касационна жалба е постъпил отговор от Б. Г. Щ.. Липсва изложена ясна формулировка на релевантни правни въпроси ,включени в предмета на делото. Не е налице основание по селективните критерии на чл. 280 ал.1 ГПК.

По жалбата на И. В. В.

Върховен касационен съд ІІІ г.о намира постъпилата срещу решение №108 от 30.06.2015г по в. гр.дело № 206/2015г. на Варненски апелативен съд касационна жалба на И. В. В. ,чрез назаначената от съда за негов представител адв. В. Б. от ВАК ,за процесуално недопустима.

Назначеният служебно защитник не е обжалвал първоинстанционното решение №1956/18.12.2014г по гр.д № 406/2014 на Варненски ОС, съгласно което двамата ответници са били осъдени солидарно. Искането за присъдединяване към въззивната жалба на другия жалбоподател е направено от адв. Б. устно, в проведеното на 03.06.2015г съдебно заседание, което не отговаря на предписаната в чл.265 ГПК форма. Съгласно т.2 от ТР №1 /2000 по т.д №1/2000 ОСГК вътрешните отношения между обикновените другари, съответно признаването или отричането на солидарността при постановяване на решението, не е извън предмета на въззивното производство. Поради това законът урежда и присъединяването към подадената въззивна жалба за обикновените другари, ако се изпълнят формалните условия на чл.265 ГПК. Ако основание за солидарно осъждане на ответниците не е налице ,но един от тях не е обжалвал, не се е присъединил към подадена от друг ответник жалба, въззивният съд следва да съобрази това с оглед предмета на делото и при решаващата си дейност, като не засяга положението на необжалвалия другар, осъден при условията на солидарност с обжалвания ответник. Несъобразяване с горното, при влошаване положението на необжалвалия, евентуално би обусловило правен интерес от касационно обжалване, но при касатора И. В. случаят не е такъв, въпреки че солидарното осъждане на двамата ответници е отменено. Въззивният съд не е постановил осъждането на И. В., както счита служебният защитник, а е съобразявал необжалваното и поради това влязло в сила осъдително първоинстанционно решение спрямо него. Същото се отнася и в частта за разноските. При обикновеното другарство, поради възможността, а не наложителността на еднакво решение по делата на другарите, постановяването на общо въззивно решение и отмяна на първоинстанционното по отношение на необжалвалите другари на въззивника, може да стане на основание общите за тях факти, ако такива има.

По жалбата на касатора Ж. Б. Л.

Според разбирането на Варненски апелативен съд, ревизирането на постановено от първоинстанционния съд солидарно осъждане на двамата ответници, когато искът е с правно основание чл. 79 ЗЗД, предявен е за солидарното им осъждане като произтичащо от договор, но без да е налице основание за пасивна солидарност ,т.е в действителност не е уговорена такава, обуславя:

• разглеждане на въззивна жалба, подадена от единствено обжалвалия ответник - обикновен другар, при отчитане на осъждането на другия ответник с влязлото в сила първоинстанционно решение, щом последният не е обжалвал;

• отмяна на първоинстанционното решение само в частта, с която е постановено солидарното осъждане на двамата ответници.

• потвърждаване осъждането на обжалвалия другар за цялото задължение ,„наред” с вече постановеното осъждане на необжалвалия първоинстанционното решение другар, ако въззивната жалба на обжалвалия ответник е неоснователна.

Това разбиране на въззивния съд, изразено в постановения и обжалван съдебен диспозитив, дава основание на Върховен касационен съд, ІІІ г.о за допускане до касационно обжалване по служебен критерии, за да се провери допустимостта на въззивното решение. Случаят е различен от обобщено посочените в реш № 141 от 01.08.2014 по гр.д № 5015/2013г ІV г.о на ВКС нарушения на правилата на солидарната отговорност при постановяване на съдебния диспозитив ,които не обуславят недопустимост, а неправилност на решението.

Поради това Върховен касационен съд ІІІ г.о допуска жалбата до разглеждане.

По множеството въпроси в изложението, свързани с положението на малолетната Я. Я. като ищец ,за вземане на наследодателя, без наследството да е приемано по опис, не е налице основание за допускане до касационно обжалване. В случая се касае за предявен от малолетен наследник иск, а не за предявен срещу малолетен наследник иск за задължение на наследодателя. За да се ангажира отговорността на недееспособен наследник на починало лице за негови задължения е необходимо наследството да е прието по опис - чл.61, ал.2 ЗН ,във вр. с чл.60, ал.2 ЗН. Поради защитния характер на законовото изискване, то не лишава недееспособния наследник от материалноправна легитимация, нито от правото на иск за вземания (реш. №165/2013г по т.д №1057/20111г ІІ г.о, решение № 187/20.04.2011 год. по гр.дело № 1780/2009 год. на І гр.отделение,ВКС), което ясно следва и от правилото на чл. 58 ЗН. По настоящето дело правата са упражни чрез законния представител.Срещу недееспособен, упражнил правото на иск за вземане на наследодателя, ответниците в процеса не могат да противопоставят срока по чл. 61 ал.1 ЗН, нито да правят искания по чл.51 ал.1 ЗН пред съда, който разглежда спор за задължението им към наследодателя ,още повече когато в този процес не са предявили насрещни вземания ,като кредитори на наследството.

Формулираните в изложение процесуалноправни въпроси също не обуславят необходимост да им се дава отговор по реда чл. 291 и сл. ГПК. Не се обосновават и предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

На първо място, не се обосновава противоречие с вече установената задължителна практика на ВКС, намерила израз в ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК по въпрос следвало ли е при обстоятелствата по делото въззивният съд служебно да направи доклад, да даде указания в доказателствена, или друга насока. Тезата на касатора е, че при така променената по делото квалификация на иска се дължат указания относно доказателствената тежест, или за доказване на обстоятелства от значение за спора като цяло и липсата им накърнява защитата на ответника, като жалбоподател. В противен смисъл е даденото в ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК разрешение, според което доклад въззивният съд не прави, а указания до страните за възможността да предприемат процесуални действия е длъжен да даде, но ако има обективно основание да прецени, че в следствие на неправилна квалификация са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, или доказателствената тежест.Ако страните нямат какво повече да изтъкнат, или поискат при условията на чл.266 ал.3 ГПК, от решаващо значение са указанията и разясненията, даден в т.2 от ТР №1/09.12.2013г по т.д №1/2013г ОСГТК, че задължението за указания не е безусловно произтичащо от променената квалификация, а е израз на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес.

Доколкото в изложението са формулирани въпроси относно естеството на сключения между страните договор като като срочен, двустранен, с оглед личността и за поръчка, те ще намерят отговор при проверката на решението по същество, ако то е допустимо ,защото отговорът на всички тези въпроси е обусловен от конкретното съдържание на договора, какъвто между страните безспорно е имало сключен в писмена форма, съответно от преценката на фактите ,които са от значение за изпълнението, или неизпълнението на задълженията по него.

Ето защо Върховният касационен съд, ІІІг.о.,