Определение № 50030 от 29.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2246/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Брейди инвестмънтс“ ООД с ЕИК[ЕИК] - чрез пълномощник адв. Б. Д., и касационна жалба на Д. М. Г. от [населено място], приподписана от адв. К. Б., срещу въззивно решение № 260087 от 29.03.2021 г., постановено по в. т. д. № 400/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив. С касационната жалба на „Брейди инвестмънтс“ ООД е обжалвана частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 89 от 17.02.2020 г. по т. д. № 400/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта за отхвърляне на предявения от „Брейди инвестмънтс“ ООД против Д. М. Г. иск за признаване за установено, че „Брейди инвестмънтс“ ООД не дължи на Д. М. Г. - взискател по изп. д. № 850/2018 г. по описа на ЧСИ С. Г. с рег. № 825, сумата 32 650.05 лв., представляваща остатък от главницата по изпълнителен лист от 11.06.2013 г., издаден по т. д. № 54/2010 г. на Окръжен съд - Пловдив, както и акцесорните вземания за законна лихва върху посочената сума и за разноски по изпълнителното дело, на основание чл.119 ЗЗД, тъй като същите са погасени по давност. В жалбата се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно в обжалваната част и за уважаване на предявения отрицателен установителен иск с присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил основните спорни въпроси по делото - дали след прекратяване на образуваното през 2013 г. изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК са обезсилени по право извършените по делото изпълнителни действия и валидни ли са извършваните по прекратеното дело изпълнителни действия, за да водят до прекъсване на погасителната давност относно вземането на взискателя, в противоречие с материалния закон и със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага доводи, че прекратяването на първоначално образуваното от взискателя изпълнително дело № 339/2013 г. е имало за последица заличаване с обратна сила на ефекта от многократното прекъсване на давността вследствие предприетите по него изпълнителни действия, които следва да се считат за обезсилени по право, поради което въззивният съд е следвало да приеме, че след прекратяването (перемпцията) нова давност е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист - 11.06.2013 г., и е изтекла на 11.06.2018 г. - преди предприемане на първото валидно изпълнително действие по образуваното от взискателя ново изпълнително дело № 850/2018 г. на 05.03.2019 г. В приложено към жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ищец е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси: „ 1. Предприетите изпълнителни действия преди прекратяването на принудителното изпълнение поради перемпция (чл.433, ал.1, т.8 ГПК) произвеждат ли процесуалноправни и материалноправни последици спрямо давността за вземането, предмет на това изпълнение, или се обезсилват по право и нямат ефект да я прекъснат; 2. При прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителните действия запазват ли своето материалноправно значение относно прекъсването на давността или правната последица е обезсилване с обратна сила на всички изпълнителни действия, поради което те не се считат за произвели прекъсващ ефект относно погасителната давност на основание чл.116, б.“в“ ЗЗД; 3. Считат ли се за валидни изпълнителни действия по смисъла, вложен от ВКС в т.10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., обезсилените по право изпълнителни действия по вече прекратения поради перемпция изпълнителен процес и могат ли такива обезсилени действия да водят до прекъсване на давността за вземането, предмет на прекратеното изпълнително производство; След обезсилването по право на извършените действия по прекратеното поради перемпция изпълнително дело може ли тези обезсилени действия да се приемат за валидни изпълнителни действия по смисъла, вложен от ВКС в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., като имащи за последица прекъсването на погасителната давност по отношение на вземането, предмет на прекратеното изпълнително дело; 4. При перемпция запазва ли се прекъсването на давността, считано от последното валидно изпълнително действие, или същото не се запазва, тъй като с обратна сила се обезсилват всички изпълнителни действия поради прекратяването на изпълнителното производство (с изключение на изрично предвидените в чл.433, ал.3 ГПК, които се запазват и след прекратяването); 5. Възможно ли е обезсилени по право изпълнителни действия да пораждат ефект, изразяващ се в прекъсването на давността за вземането, и ако е възможно, в какво всъщност се изразява ефектът на обезсилването по право на тези действия по едно прекратено изпълнително дело“. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС в решения по чл.290 ГПК (решение № 42/26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г. на ІV г. о., решение № 371/29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г. на ІV г. о., решение № 285/06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г. на ІV г. о.). За останалите въпроси се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че и след приемане на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС те се решават противоречиво от съдилищата, в т. ч. и от Върховния касационен съд. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване се сочи и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Касационната жалба на Д. М. Г. е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението по т. д. № 400/2019 г. на Окръжен съд Пловдив в частта, с която е признато за установено, че „Брейди инвестмънтс“ ООД не дължи на Д. М. Г. - взискател по изп. д. № 850/2018 г. по описа на ЧСИ С. Г. с рег. № 825, законните лихви върху главницата от 32 650.05 лв. за периода от 05.02.2014 г. до 05.03.2016 г. поради погасяването им с изтичане на тригодишен давностен срок, като за тези вземания е отпаднала възможността за събирането им по реда на принудителното изпълнение. Касаторът Д. Г. навежда оплаквания, че изводът на въззивния съд за погасяване по давност на вземането за законни лихви не е съобразено с практиката на ВКС, според която до приемането на Тълкувателно решение № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е текла погасителна давност за лихвите по висящото изп. д. № 339/2013 г.; че констатацията на въззивния съд за извършено на 05.03.2019 г. първо валидно изпълнително действие по изп. д. № 850/2018 г. не кореспондира с установения по делото факт, че преди посочената дата са извършени други действия по присъединяване на друго вземане в изпълнителното производство; че въззивният съд не се е произнесъл по иска съобразно заявените в исковата молба основания за погасяване по давност на вземането за законни лихви; че спорът за лихвите в изпълнителното производство е разрешен от въззивният съд в нарушение на разпоредбите на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Предвид наведените оплаквания, касаторът - ответник прави искане въззивното решение да бъде отменено в обжалваната от него част, отрицателният установителен иск да бъде отхвърлен по отношение на законните лихви и да му бъдат присъдени разноски за всички съдебни инстанции. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът - ответник се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, излагайки твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ІV г. о. и определение № 502/06.08.2009 г. по т. д. № 183/2009 г.) по следните въпроси с обуславящо значение за изхода на делото: „Как се изчислява от кой момент се счита погасено вземането за лихви по смисъла на чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД; Когато са предприети действия по принудително изпълнение по отношение събиране вземането за лихви, как се изчислява началният и крайният момент на тяхната дължимост и датата, от която се считат погасени“. В срока по чл.287, ал.1 ГПК са депозирани отговори, в които всяка от страните е оспорила искането на насрещната страна за допускане на касационно обжалване, както и основателността на подадената от нея касационна жалба. С определение № 50254 от 11.10.2022 г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК във връзка с тълкувателно дело № 3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС и е възобновено с определение № 50066 от 10.04.2023 г. след приключване на тълкувателното дело с приемане на Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. След възобновяване на делото производството отново е спряно с определение № 50080 от 28.04.2023 г. във връзка с образуваното тълкувателно дело № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС и след приключване на същото с постановяване на Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024 г. е възобновено с определение № 50071 от 08.08.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационните жалба са допустими - подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Пловдив е извършил самостоятелна преценка на установените по делото правнорелевантни факти и при съобразяване на разпоредбата на чл.269 ГПК е приел за установено, че: Въз основа на изпълнителен лист от 11.06.2013 г., издаден по т. д. № 54/2010 г. на Окръжен съд - Пловдив, е образувано изпълнително дело № 20138250400339 по описа на ЧСИ С. Г. за принудително събиране на вземания, присъдени в полза на взискателя Д. М. Г. срещу длъжника „Брейди инвестмънтс“ ООД. В хода на изпълнителното производство част от вземанията по изпълнителния лист са погасени, като е събрана сума в размер на 55 904.23 лв. Последното изпълнително действие по изпълнителното дело (опис на движими вещи) е предприето на 28.11.2014 г. Изпълнителното дело е прекратено с постановление от 26.11.2018 г. на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК - по молба на взискателя. Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист, за събиране на остатъка от главницата е образувано ново изпълнително дело № 20188250400850 по описа на ЧСИ С. Г.. На 05.03.2019 г. е извършено първото изпълнително действие по новото изпълнително дело - налагане на възбрана върху описани недвижими имоти на длъжника. При така възприетата фактическа обстановка по спора въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че доколкото след 28.11.2014 г. от взискателя не е поискано извършване на изпълнителни действия, с изтичане на двугодишен срок изпълнителното дело е прекратено по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като от датата на последното изпълнително действие до датата на образуване на новото изпълнително дело - 13.12.2018 г., респ. до датата на първото извършено по него изпълнително действие - 05.03.2019 г., петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД не е изтекла. За неоснователни въззивният съд е счел доводите на ищеца - жалбоподател „Брейди инвестмънтс“ ООД, че след като изпълнителното производство по изп. д. № 339/2013 г. е прекратено по силата на закона - чл.433, ал.1, т.8 ГПК, всички извършени по него изпълнителни действия са обезсилени по право и от тях не са произтекли процесуалноправни и материалноправни последици, включително прекъсване на погасителната давност. Преценил е, че тези доводи не намират опора в чл.433 ГПК и в Тълкувателно решение № 2 /26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изложил е съображения, че самото прекратяване на изпълнителното производство няма пряко действие относно прекъсването на давността, което чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва с предприемането на действия за принудително изпълнение; Перемпцията по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК има значение единствено за валидността на извършваните след настъпването й изпълнителни действия, като изпълнителните действия до настъпването й, както и произтеклите от тях правни последици, не се засягат от прекратяването на изпълнителното дело, което има действие занапред. В съответствие с така възприетото разрешение на спора въззивният съд е формирал решаващ извод, че погасителната давност относно вземането за остатъка от главницата по издадения в полза на ответника изпълнителен лист не е погасено по давност и ответникът разполага с право на принудително изпълнение, поради което е потвърдил решението на първоинстанционния съд в частта за отхвърляне на предявения от „Брейди инвестмънтс“ ООД отрицателен установителен иск. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд и в обжалваната от ответника Д. Г. част, с която е уважен поддържаният като евентуален отрицателен установителен иск на дружеството - длъжник по отношение на вземането за законни лихви върху главницата от 32 650.05 лв. за периода от 05.02.2014 г. до 05.03.2016 г. Произнасянето по евентуалния иск е мотивирано със съображения, че дори да се възприеме становището на ответника, че давност върху вземанията, предмет на изпълнителното производство, е започнала да тече от датата на постановяване на тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - 26.06.2015 г. (с оглед действието до тази дата на ППВС № 3/1980 г.), акцесорното вземане за законни лихви е погасено с изтичане на тригодишна давност поради факта, че „посочената дата предшества началната дата на този период“. По основанията за допускане на касационно обжалване, поддържани от касатора - ищец „Брейди инвестмънтс“ ООД: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Брейди инвестмънтс“ ООД се е позовал на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и е посочил като значими за изхода на делото няколко въпроса, които се свеждат до един общ въпрос - дали предприетите изпълнителни действия преди прекратяване на изпълнителното дело поради перемция (чл.433, ал.1, т.8 ГПК) запазват материалноправните си последици по отношение на погасителната давност за вземането, предмет на принудително изпълнение, или с настъпване на перемпцията те се обезсилват по право с обратна сила, като се заличават и последиците от прекъсване на давността съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД. Поставеният въпрос покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на спора и неговото разрешаване от въззивния съд е обусловило изхода на делото по отношение на разгледания като главен отрицателен установителен иск. Отговор на релевантния за спора правен въпрос е даден в приетите от ОСГТК на ВКС Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. и Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. Според първото тълкувателно решение, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от която дата с посоченото тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., съгласно указанията в което по време на изпълнителното дело давност за вземането на взискателя не тече. При изпълнителни дела, вече прекратени към 26.06.2015 г., погасителната давност за изпълняемите вземания тече от момента на прекратяването, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие. С второто тълкувателно решение - т.3, е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В съобразителната част на тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2023 г. е разяснено, че след като по висящо изпълнително дело е предприето изпълнително действие, с което материалноправната норма на чл.116, б.“в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност е прекъсната, като от прекъсването й започва да тече нова давност; Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело - при перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителните способи, осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото, тъй като са осъществени и приключени като отделни процеси; Изтъкнатото в мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС - т.10, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл.433, ал.1, т.8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия като законна последица от прекратяването, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл.116, б.“в“ ЗЗД; Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, нито от възможността да прекъсне давността като поиска нови изпълнителни действия. В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по поставения от касатора правен въпрос в съответствие със задължителната практика на ВКС, формирана с цитираните тълкувателни решения, като е приел, че настъпилата на 26.11.2016 г. перемпция по образуваното (и висящо към 26.06.2015 г.) изпълнително дело срещу дружеството - касатор няма за последица обезсилване с обратна сила на извършените в хода на делото изпълнителни действия и не заличава ефекта от прекъсване на погасителната давност за вземанията, предмет на принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). Съответстващ на задължителната съдебна практика на ВКС е и изводът на съда, че започналата да тече впоследствие погасителната давност по чл.110 ЗЗД е прекъсната с предприетото на 05.03.2019 г. изпълнително действие по образуваното от взискателя ново изпълнително дело и не е изтекла към датата на предявяване на отрицателния установителен иск. Съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на значимия за изхода на делото правен въпрос със задължителната практика на ВКС изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираните от касатора решения, с които е обоснована специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка, предхождат по време приемането на Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед на това от съдържанието им не могат да се черпят аргументи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При наличие на задължителна практика по въпроса, чието разрешаване е обусловило изхода по делото, касационно обжалване на въззивното решение не би могло да се допусне и на бланкетно заявеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Неоснователно е искането на касатора - ответник за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. В практиката на ВКС е възприето разрешението, че очевидната неправилност, уредена в чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, се свързва с особено тежък порок на въззивното решение, който се изразява в особено тежко нарушение на закона - материален или процесуален, и/или в явна необоснованост и може да бъде констатиран от касационната инстанция „prima facie” въз основа на мотивите към решението. В случая касаторът е обосновал очевидната неправилност на обжалваното решение с довод за явна необоснованост на извода на въззивния съд, че прекратяването на изпълнителното производство има действие занапред и не засяга извършените преди това изпълнителни действия, както и произтеклите от тях правни последици, в т. ч. и течението на погасителната давност. Въз основа на мотивите към обжалваното решение касационната инстанция не преценява като явно необосновано произнасянето на въззивния съд относно действието на прекратяването на изпълнителното производство и неговото значение за погасителната давност. Същевременно изводът на въззивния съд, че извършените по изпълнителното дело изпълнителни действия не са обезсилени по право с настъпването на перемпция, съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, и че произлезлите от тях правни последици, конкретно - прекъсването на погасителната давност, не са заличени с обратна сила, е съобразен с формираната задължителна практика на ВКС. Поради изложеното няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. По заявеното от касатора - ответник Д. М. Г. основание за допускане на касационно обжалване: Касаторът - ответник е обосновал приложното поле на касационното обжалване с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но настоящият състав на ВКС намира, че предпоставките за достъп до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК не са налице. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е приел, че по отношение на вземането на взискателя за законни лихви, предмет на принудително изпълнение, се прилага кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и че за посочения в исковата молба период давността е изтекла към датата, на която е предявен отрицателният установителен иск на дружеството - длъжник. Поставените от касатора въпроси, за които се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - как се изчислява от кой момент се счита погасено вземането за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД и как се определя датата, от която се счита за погасено вземането за лихви при предприети действия за принудителното му събиране, нямат характер на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2019 г. по тълк. д. № 1/2009 г. По начина, по който са зададени, въпросите отразяват несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд относно периода, през който е текла погасителна давност по отношение на вземането за законни лихви (без да се оспорва извода за приложимост на кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД), и предполагат проверка на тяхната правилност. В стадия на производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не преценява дали изводите на въззивния съд в обжалваното въззивно решение са обосновани и законосъобразни, а доколкото формулираните от касатора въпроси са от значение за правилността на решението, касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне (т.1 от цитираното тълкувателно решение). Несъответствието на поставените въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, но независимо от това следва да се отбележи, че по отношение на тях не е изпълнено и допълнителното изискване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК - да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС (задължителна и казуална). За да уважи предявения в условията на евентуалност отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел (макар и условно), че с оглед висящността на образуваното срещу длъжника изпълнително дело погасителна давност за вземането за законни лихви не е текла до датата 26.06.2015 г. Произнасяйки се в този смисъл, съдът е приложил разрешенията, дадени от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., залегнали впоследствие и в Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. Правният резултат, постановен с обжалваната от касатора част от въззивното решение, не е обусловен от несъобразяване с практиката на ВКС (в т. ч. и тази, обективирана в цитираното в изложението решение на ВКС, ІV г. о.), а произтича от основаната на фактите по делото преценка на съда за изтичане на погасителната давност, която е свързана с правилността на решението и не може да бъде подведена под разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения решението по в. т. д. № 400/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив не следва да се допуска до касационно обжалване. Разноски за производството по чл.288 ГПК не следва да се присъждат, тъй като страните не са представили доказателства за извършени разноски за защита срещу жалбата на насрещната страна, по повод на която не се допуска касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,