Определение № 3631 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 50491/10.03.2025 г., подадена от Е. Д. М., против определение № 2279 от 05.02.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 13152/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 34115 от 23.08.2024 г., постановено по гр. д. № 50705/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което на основание чл. 126, ал. 1 ГПК е прекратено производството по делото. В частната касационна жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение, иска се отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия по иска. Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 ГПК, след указания от назначения по ЗПП адвокат Е. Я.. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Районният съд е бил сезиран с искова молба /жалба/ с вх. № 253059/13.09.2023 г., която е предявен осъдителен иск от Е. Д. М. против Върховен касационен съд за сумата от 24 000 лв. – претендирано обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на бездействието на съдебния орган по подадена жалба от ищеца с вх. № 6470/18.08.2020 г. с искане до ВКС за незабавното му освобождаване при възобновяване на производството, като незаконно и противозаконно задържан чрез произволно и незаконно осъждане по непредявени обвинения по ВНОХД № 102/2018 г. на АСНС и КНОХД № 1018/2019 г. на ВКС. Ищецът се позовава на извършени нарушения в резултат на осъждането му с постановените по делата съдебни актове за престъпления по непредявени обвинения. Вследствие на бездействието на съда по произнасяне за незабавното му освобождаване ищецът твърди, че е претърпял вреди, изразяващи се в причиненото му безпокойство, болки и страдания, страх и ужас, влошаване на здравословното му състояние, като сочи период на увреждането – 18.08.2020 г. – 04.07.2023 г. От изисканите служебно справки от районния съд, ведно с копие от исковите молби по делата, е установено наличието на образувани и висящи съдебни производства между същите страни, с предмет на предявения по всеки от тях иск – обезщетение за неимуществени вреди, които се твърди да са причинени в резултат на едно и също деяние и което се сочи като увреждащо в твърденията на исковата молба, по което е образувано делото пред районния съд. Разликата в обстоятелствената част по всяка от исковите молби е касателно твърденията за периода, в който се твърди да са причинени неимуществените вреди на ищеца, както и размера на претендираното обезщетение. При тези данни въззивният съд е приел, че производството правилно е било прекратено от районния съд на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. Аргументирал се е, че съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, поради което последното не следва да се счита индивидуализиращ белег на исковата претенция, като такъв не се явява и периодът, за който се претендира като период на търпене на вредите, доколкото такъв не може да бъде ясно разграничен като период, точно в който ищецът е бил увреден. Касае се за един деликт, за който при основателност на иска се дължи едно обезщетение /в общ размер/ за претърпените неимуществени вреди, като в случая дори не се касае за отделни увреждащи деяния, за които да бъде определено генерално /интегрално/ обезщетение. Поради това, на още по-силно основание следва да бъде възприето, че налице идентичност на предмета на спора, с който е бил сезиран първоинстанционният съд и производството, по който е било прекратено, както и предмета на спора на останалите, образувани преди него съдебни производства, за които се установява, че не са приключили с влязъл в сила краен съдебен акт. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Атакуваното определение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. В приложеното към частната касационна жалба изложение липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които да е обосновано, че са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложени са само доводи за неправилност на постановения съдебен акт, за допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на изводите на съда, но не е направен и опит да се формулира конкретен правен въпрос, който да е бил разрешен от въззивния съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател следва да посочи правен въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд /ТР № 1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, т. 1/, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационния съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение, респективно определение до касационно обжалване от доводите за неправилност. Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно цитираното тълкувателно решение. При липсата на формулиран от жалбоподателя правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице предпоставките за селектиране на подадената частна касационна жалба и касационно обжалване на определението не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение