Определение № 13 от 10.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3677/2017 г.
ВКСIII гражданско отделение10.01.2019 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ВРЪЩА частна жалба с вх. № 8321/27.09.2018 г./дата на п.кл. 25.09.2018 г./, подадена от адв. Н. Х. Миланова, в качеството ѝ на повереник на адв. Н. М. Н., срещу определение № 269/08.08.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 3677/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение. ВРЪЩА частна жалба с вх. № 11204/28.12.2018 г./дата на п.кл. 27.12.2018 г./, подадена от адв. Н. Х. Миланова, в качеството ѝ на повереник на адв. Н. М. Н., срещу определение № 404/21.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 3677/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчване на съобщението за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2 ГПК. Производството по ч.гр.д. № 3677/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, III г.о. е образувано по частна касационна жалба с вх. № 86781/27.06.2017 г., подадена от адв. Н. М. Н., чрез повереника му адв.. Н. Х. Миланова, против определение № 12337/09.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1854/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение от 12.10.2016 г. по гр.д. № 21821/2015 г. по описа на Софийски районен съд, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр.д. № 1878/2015 г. по описа на същия съд по предявените насрещни искове от „Напоителни системи“ АЕД с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 60 ЗОИ, при условията на евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. С определение № 374 от 13.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3677/2017 г. на Върховен касационен съд, III г.о. подадената частна касационна жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 274, ал. 4 ГПК. Мотивите на съда са, че производството по делото е образувано по частичен иск с размер от 1 250 лв. и съгласно правилото на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК /в ред. преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г./ въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба с вх. № 12881/28.11.2017 г. Като е констатирал нередовностите ѝ, с разпореждане от 05.12.2017 г. настоящиятт състав я е оставил без движение и е дал съответни указания. В срока за изпълнението им е постъпило заявление с вх. № 356/12.01.2018 г., в която адв. М. е поискал на основание чл. 63 ГПК продължаване на срока за изпълнение на дадените указания поради уважителни причини, свързани с неблагоприятното му здравословно състояние. С определение № 35 от 25.01.2018 г. по ч.гр.д. № 3677/2018 г. настоящият състав е уважил предявеното искане и е продължил срока за изпълнение на дадените указания до 06.02.2018 г. Нито в продължения срока, нито в последващ момент констатираните нередовности на частната жалба са отстранени. Поради това настоящият състав е постановил определение № 269 от 08.08.2018 г. по ч.гр.д. 3677/2018 г., с което е върнал частна жалба с вх. № 12881/29.11.2017 г. и е прекратил производството по делото. Срещу постановеното определение е подадена нова частна жалба с вх. № 8321/27.09.2018 г. от Н. М. Н., чрез адв. Н. Х. Миланова, която отново не е отговаряла на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което с разпореждане от 08.10.2018 г. е предоставена процесуална възможност на страната да я приведе в съответствие с изискванията на закона, за което са дадени изрични указания. В срока за отстраняване на констатираните нередовности отново е подадено заявление с вх. № 9469/05.11.2018 г. с искане по чл. 63, ал.1 ГПК, в което е заявено от жалбоподателя, че поради „изключително високата правна и фактическа сложност, комплицираност и трудоемкост на подлежащите за изпълнение указания и на подлежащите за извършване процесуални действия“ не е възможно извършването им в предвидения от законодателя срок и се иска неговото продължаване. Като е намерил, че представянето на доказателства за платена държавна такса по сметка на ВКС и прилагане на подписан екземпляр от касационната жалба не представляват затруднения за жалбоподателя от претендираното естество, съдът е отхвърлил искането с определение № 404/21.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3677/2017 г. по описа на ВКС. Постановеното определение е редовно връчено на 15.12.2018 г. и е влязло в сила на 22.12.2018 г. По делото е постъпило заявление с вх. № 11150/27.12.2018 г., подадено от адв. Н. М. Н., с което се иска на основание чл. 63 ГПК да му бъдат продължени с минимум един месец „всички законоустановени и указани от съда срокове по настоящото дело“. Това изявление е напълно идентично със заявление вх. № 9469/05.11.2018 г., по което съдът вече се е произнесъл с определение № 404/21.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3677/2017 г. по описа на ВКС, III г.о. Освен това към 27.12.2018 г. всички законоустановени и указани от съда срокове по делото вече са изтекли. Тъй като не са изпълнени дадените с разпореждане от 08.10.2018 г. указания за отстраняване на констатирани нередовности в частна жалба с вх. № 8321/27.09.2018 г. е налице основание за настоящия състав да приложи последиците на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК вр. чл. 275, ал. 2 ГПК и и да върне нередовната частна жалба. Подадена е частна жалба с вх. № 11204/28.12.2018 г. /дата на п.кл. – 27.12.2018 г./ против определение № 404/21.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3677/2017 г. по описа на ВКС, III г.о. На първо място следва да се отбележи, че срокът за обжалване на това определение е едноседмичен, считано от датата, на която е уведомена страна – 15.12.2018 г., следователно е изтекъл на 22.12.2018 г. Поради изложеното частна жалба е процесуално недопустима. Нещо повече настоящият състав намира, че в случая е налице недобросъвестност от страна на жалбоподателя – чл.3 ГПК. От подробно описаните процесуални действия, извършени по делото, прави впечатление, че жалбоподателят многократно подава нередовни частни жалби. Възползва се от правото си на жалба, като всеки път претендира продължаване на срокове за извършване на последващи действия. Съдът е давал конкретни указания за отстраняване на технически пропуски, а именно представяне на документ за внесена държавна такса и подписване на книжата. Последната жалба с вх. № 11204/28.12.2018 г. отново е с идентично бланкетно съдържание, не е подписана, не е приложен документ за платена държавна такса. Следователно тя не отговаря на изискванията за редовност нито по чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК, нито по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Тъй като алгоритъмът от оставяне на частната жалба без движение и даване на указания за отстраняване на констатирани нередовности, подаване на молба по чл. 63 ГПК, произнасяне по чл. 63 ГПК, постановяване на определение за връщане на жалбата вече неколкократно се осъществява по настоящото производство, а изходящите от жалбоподателя книжа съдържат еднотипни оплаквания и доводи, настоящият състав намира, че с оглед съобразяване принципа на добросъвестност, още повече, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е дипломиран юрист, практикуващ адвокат, който достатъчно добре е запознат с процедурните правила, в процеса не се дължат последващи процесуални действия от страна на съда и производството по делото следва да бъде прекратено. Указва се на жалбоподателя, че в случай, че реши да атакува настоящото определение последващи указания за отстраняване на констатирани нередовности по чл. 262 ГПК няма да бъдат давани, а всяка следваща жалба - в случай на нередовност - ще бъде връщана. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение