Определение № 50332 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1598/2022 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител държавен инспектор П. против въззивно решение № 8 от 24.01.2022г. по в.гр.д. № 240 по описа за 2021г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решение № 260086 от 14.04.2021г. по гр.д. № 120/2020г. на ОС Плевен като са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл.153 ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество в общ размер на 68 057.57лв. от притежанието на Ж. В. Ц. /на стойност 45 427.76лв./ и от К. Г. М. /на стойност 22 629.81лв./ Присъдена е държавна такса и разноски Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните поставени от него въпроси: 1. Представляват ли „имущество“, по смисъла на §1, т.4 ДР на ЗПКОМПИ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съобразно нормата на §1, т.3 ДР на ЗПКОМПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?, 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобито и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му,в случай че не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не се установява преобразуването им в друго имущество?. На основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касаторът поставя и въпросът: Следва ли ответниците да бъдат осъдени да заплатят в полза на държавата паричната равностойност на получените от трети лица или изплатените на трети лица от ответниците парични суми, чрез системи за парични разплащания с неустановен законен произход, в случай че те не са налични в патримониума на лицата в края на проверявания период, респективно датата на завеждане на иска за отнемане и не е установено преобразуването им в друго имущество? Срещу подадената касационна жалба са постъпили два кратки отговора от всеки един от ответниците,с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Според ответника Ц. не следва производството да бъде спряно до приключване на производството по т.д.№ 4/2021г. на ОСГК. Настоящият съдебен състав като съобрази че поставените от касатора въпроси са идентични с тези, по които състав на ВКС е констатирал наличие на противоречива съдебна практика, въз основа на което е сезирал Общото събрание на ГК на Върховен касационен съд за произнасяне и понастоящем е образувано т.д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, както и приетото в Тълкувателно решение № 8/7.05.2014т., по т.д.№ 8/2013г.на ОСГТК на ВКС, намира че в тази хипотеза, съставът е длъжен да спре производството по касационното дело, преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, поради което