Определение № 4311 от 30.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 1003/30.01.2024г., на Б. М. Б., чрез процесуалния представител адвокат И. Б. и касационна жалба вх. № 1219/05.02.2024г. на [община], представлявана от кмета П. К., чрез процесуалния представител главен юрисконсулт П. В. срещу решение № 464/22.12.2023г. постановено по в.гр.д. № 585/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд. Б. М. Б. обжалва въззивното решение, в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение №811/14.07.2023г., постановено по гр.д. №4364/2021г. на Пазарджишкия районен съд, е уважен предявеният от М. А. В. и З. З. В. против касатора Б. М. Б. ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС като е признато правото на собственост на ищците върху реална част с площ 254.60 кв.м. от УПИ [№], целият с площ от 523кв.м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], общ.П., при граници на имота: изток УПИ [№], юг - улица, запад- УПИ [№] и север - УПИ [№] и ответникът е осъден да им предаде владението върху имота и по реда на чл.537, ал.2 ГПК е отменен н.а. №189, том VII, рег. №19174, н.д. №1316 по регистъра на А. И.- нотариус с рег. №423 в НК, в частта, с която Б. М. Б. се легитимира като собственик на реалната част с площ 254.60 кв.м. [община] обжалва въззивното решение, в частта, с която след като е отменено първоинстанционното решение №811/14.07.2023г., постановено по гр.д. №4364/2021г. на Пазарджишкия районен съд, е уважен предявеният от М. А. В. и З. З. В. против касатора [община] положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено между страните, че ищците са собственици на реална част с площ 254.60кв.м. от УПИ [№] целият с площ от 523 кв.м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], общ.П., при граници на имота: изток УПИ [№], юг - улица, запад УПИ [№] и север - УПИ [№], която неправилно е нанесена в КККР, като част от имот с идентификатор [№], вместо като част от имота на ищците с идентификатор [№]; уважен е предявеният от М. А. В. и З. З. В. против [община] положителни установителен иск за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК и е признато за установено между страните, че ищците са собственици на реална част с площ 4 кв.м. от УПИ [№] целият с площ 523 кв.м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], общ.П., при граници на имота: изток УПИ[№], юг - улица, запад - УПИ [№] и север - УПИ, която неправилно е нанесена в КККР като част от имот с идентификатор [№], вместо като част от имота на ищците с идентификатор [№]. В касационната жалба на Б. М. Б. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се моли за отмяната му и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици, евентуално за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, допълнителнително основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните: 1.При какви условия държавата може да стане собственик на дворно място на основание чл. 6 ЗС (отм), с последваща възможност общината да стане собственик на основание § 42 от ПРЗ на ЗИД на ЗОС; 2.Длъжен ли е съдът да се произнесе по спорния предмет на делото, да прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, да ги обсъди в мотивите си, при спазване правилата на формалната и правна логика. Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, М. А. В. и З. З. В., чрез процесуалния се представител адвокат С. К.-Н., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части. Претендират присъждане на направените по делото разноски. [община], чрез процесуалния се представител главен юрисконсулт П. В., изразява становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му от Б. М. Б. част. В касационната жалба на [община] се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е недопустимо, поради което се моли за неговото обезсилване в тази част. Поддържа, че за ищците не е налице правен интерес от предявяването на положителните установителни искове за собственост срещу общината, тъй като липсва спор за правото на собственост. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпроса за допустимостта на положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК при липса на спор за собствеността и длъжен ли е въззивният съд да разгледа и въпроса за допустимостта на иска. Поддържа, че въззивното решение противоречи на решение № 107 от 10.08.2011г. по гр. д. № 78/2010г. на ВКС, I г.о., решение № 22 от 2.03.2018г. по гр. д. № 1381/2017г. на ВКС, I г.о., определение № 486 от 7.10.2013г. по гр.д. № 4244/2023г. на ВКС, I г.о. и решение № 8 от 11.02.2014г. по гр. д. № 4244/2013г. на ВКС, I г.о. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, М. А. В. и З. З. В., чрез процесуалния се представител адвокат С. К.-Н., изразяват становище, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му от [община] части. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните: М. А. В. и З. З. В. са предявили срещу Б. М. Б. и [община] иск за признаване правото им на собственост, а срещу Б. М. Б. и за предаване на владението върху 254.60 кв.м. от ПИ с идентификатор [№] по плана на [населено място], [община], както и искане за отмяна на н.а.№189, том VІІ, рег.№19174, дело №1316/2021г. по описа на нотариус А. И. с рег.№423, с твърдението, че са придобили правото на собственост върху ПИ с идентификатор [№] по договор за покупко-продажба чрез публичен търг с тайно наддаване по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост с рег.№761/25.11.2019г., вписан на същата дата в Службата по вписванията-гр.П.. Твърдят, че със заявление рег.№01-445938/1.08.2021г. са поискали от СГКК-П. отстраняване на непълноти и грешки, свързани с промяна на границите на съседни имоти, но в хода на тази процедура е постъпило възражение от Б. М. Б., легитимиращ се като собственик на ПИ [№] по силата на н.а.№148/15.09.2021г. Поддържат, че съгласно действащия регулационен план на [населено място] от 1973г. техният имот попада в ПИ [№] с 254.60 кв.м. и в ПИ [№] с 4 кв.м. като оспорват правата на Б. М. Б. върху спорните 254.60 кв.м. с твърдението, че имотът е собственост на [община], която не е продавала този имот и се включва в площта, която са придобили през 2019г. С писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, Б. М. Б. е оспорил така предявения иск с твърдението, че е собственик на процесния имот, тъй като го е придобил на основание наследство и давност от своя дядо по бащина линия К. Б. С., който е владял имота, а след неговата смърт и той, в имотните му граници такива, каквито са били заснети повече от 60 години, а именно като поземлен имот №31 с площ от 1316 кв.м., заснет като ПИ с идентификатор [№] с площ от 1223 кв.м. Посочва, че по разписната книга към действащия план на селото от 1973г. УПИ [№] в кв. 41 е записан на наследници на К. Б. С., както и че ПИ 31 с площ 1316 кв.м. участва в този УПИ с 593 кв.м. Твърди, че процесните 254.60 кв.м. по плана от 1973г. е предвидено да бъдат придадени по регулация към съседни имоти, но регулацията не е приложена. Твърди също така, че съставеният на 10.11.2017г. Акт за частна общинска собственост не удостоверява правото на собственост на общината в посочения в него обем. С писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК [община] поддържа, че предявеният срещу нея иск е недопустим поради липса на правен интерес, доколкото между ищците и общината няма спор за принадлежността на правото на собственост. Заявява, че изложеното в исковата молба отговаря на действителността. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за покупко- продажба чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост с вх.№761, сключен на 25.11.2019г. между [община], в качеството й на продавач и М. А. З., в качеството му на купувач, продавачът е продал на купувача недвижим имот - частна общинска собственост, актуван с Акт за частна общинска собственост № 4951/10.11.2017г., вписан в дв. вх. рег. № 10328/13.11.2017г., том 34, акт №125 при Агенция по вписванията - Служба по вписванията [населено място], а именно: Урегулиран поземлен имот VІІ-32, с площ 523кв.м., находящ се в кв.41 по плана на [населено място], [община], при граници на имота: изток: УПИ [№], 29, юг- [улица], запад - УПИ [№], север - УПИ[№], за сумата от 3600 лв. Посочено е, че съгласно скица №15-1188496-01.11.2021г., поземлен имот с идентификатор [№] е с адрес в [населено място], ул. •••-та“ №22 и с площ: 341кв.м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 32, квартал 41, парцел VII, съседи: [№], [№]. Съобразено е, че в Акт № 4951 за частна общинска собственост от 10.11.2017г. за вид и описание на имота е посочено УПИ [№] в кв. 41 по плана на селото утвърден със Заповед №159/28.09.1973г. Посочено е, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство от 15.09.2021г., Б. М. Б. е признат за собственик на поземлен имот с идентификатор [№], с адрес на [населено място], обл.П., [община], [улица], целият с площ от 1223кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и с начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10м.), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: 31, квартал 41, парцел II, при съседи: [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], [№], ведно с построените в имота: Сграда с идентификатор [№], с предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 76 кв.м. и с брой етажи: 2, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и Сграда с идентификатор [№], с предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ от 36 кв.м. и с брой етажи: I, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма. Взето е предвид, че съгласно Удостоверение за наследници с изх.№9/15.01.2020г. К. Б. С. е починал на 13.03.1997г., като един от наследниците му е Б. М. Б.. Съобразено е при това, че според Удостоверение с изх.№9/23.01.2020г. съгласно разписната книга на действащия план на [населено място] УПИ [№], кв.41 по действащия план на [населено място], [община], е записан на наследници К. Б. С., ПИ [№] е с площ от 1316 кв.м. (графично измерен), УПИ [№] е с площ от 682 кв.м. (графично измерен), като имот пл. №31 участва в същия УПИ с 593 кв.м. (графично измерен). Взето е предвид също така, че в УПИ [№] е нанесена сграда - двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 88 кв.м. (графично измерена), за което не са представени строителни книжа и документи; част масивна жилищна сграда, цялата с площ от 40 кв.м. (графично измерена), за която не са представени строителни книжа и документи. Посочено е, че съседи на УПИ [№] са: изток: УПИ[№] и УПИ[№]; запад- [улица]; север: УПИ [№]; юг- УПИ [№] и УПИ [№], като според удостоверението имотът е с неприложена регулация и не попада в терен, предвиден за изграждането на обект - публична държавна или публична общинска собственост. Посочено е, че съгласно разпореждане № 194/29.05.1969г. е разрешено на ИК на Пазарджишкия окръжен народен съвет да включи в регулацията на [населено място], Пазарджишки окръг, до 25дка поливна земя, както и че съгласно Доклад от арх. Г. Г. от 26.09.1973г. с оглед задоволяване на жилищните нужди на циганското население от [населено място], ОС на ПИНМ с протокол №13 от 29.12.1968г. е приел да бъде включена в регулационния план на [населено място] циганската махала. Предложено е да бъде одобрен регулационен план за циганската махала и разписната книга, в който смисъл е и Протокол №7 от 24.07.1973г. Посочено е, че със Заповед №159 от 28.09.1972г. е одобрено разширението на регулационния план с кварталите 33, 36, 40, 41, 42, 43, 44 и 45. Взето е предвид, че според заключението на съдебно техническата експертиза имот пл. 32 е заснет и отразен па плана от 1973г., който към момента е действащ, като за него е предвидено регулационна отреждане и застрояване. Съгласно регулационния план, парцел [№], кв. 41 е отреден за имот пл.№32, с площ 535 кв.м., с предназначение - за ниско жилищно застрояване. Регулационното предвиждане за имот пл.№32 е само по плана на [населено място] от 1973г. Имотът не е бил отразен по предходните планове на [населено място]. Към парцел [№], кв.41 са включени придаваеми части само от имот пл.№31, съответно: от имот пл.№31 - площ в размер на около 246 кв.м., измерени графично от регулационния план. Съобразено е, че след извършена от вещото лице проверка в [община] не са открити данни за проведена процедура за уреждане на регулационните отношения, както и за заплащане на придаваеми части към парцел [№], кв.41, но от направения оглед на място вещото лице е установило, че имотите се владеят по имотни граници, съгласно действащата кадастрална карта. Границите на УПИ [№], кв.41, по плана от 1973г. не са нанесени по действащата кадастрална карта. При направения оглед на място вещото лице е установило също така, че фактическите очертания на имота, както се владее на място, се различават от границите на УПИ [№], кв.41. В площта на УПИ [№], кв.41 попадат части от следните имоти по действащата кадастрална карта на [населено място]: от имот с идентификатор [№] площ в размер на 254 кв. и от имот с идентификатор [№], площ в размер на 4 кв.м. Посочено е, че съгласно допълнителната съдебно-техническа експертиза към момента на одобряване на кадастралната карта със заповед РД-18-256/22.07.2020г. на изпълнителен директор на АГКК, собственик на имот с идентификатор [№] е К. Б. С., за площ в размер на 720кв.м., без документ за собственост; собственик на имот с идентификатор [№] е Я. А. Д., без документ за собственост. Към настоящият момент, регистрираната собственост в кадастралния регистър на [населено място] е както следва: Регистриран собственик в КРНИ за имот с идентификатор [№] е Б. М. Б., съгласно нотариален акт [№], том 26, рег.7505, дело 4445 от 15.09.2021г., вписан в СВ - [населено място]; регистриран собственик в КРНИ за имот с идентификатор [№] е Я. А. Д., без документ за собственост. Посочено е, че съгласно заключението на допълнителна съдебно техническа експертиза, с Протокол №13/29.12.1968г. на ОС по ПИНМ е прието да се включи в регулационния план на [населено място] терен, който ще се отреди за жилищно строителство. Регулационния план се прави с оглед да бъдат задоволени нуждите на циганското малцинство от жилищни парцели. На този терен са се настанили около 400 жители в периода след 1941г. (по данни от приложените към преписката документи, както и съгласно изработения кадастрален план през 1941г. не са отразени застроените площи), като са го застроили. По данни от ИК на ОНС П., застроената площ на поисканото разширение обхваща 77 дка, а незастроената представлява 27 дка общинска мера. С разпореждане №194 на Министерски съвет, за задоволяване на нуждите на населението на [населено място] е разрешено да се включи към регулацията на [населено място] до 25 дка поливна земя. С разпореждането не е определено обезщетение, както на ТКЗС, така и на частни стопани. С изготвяне на дворищната регулация не са отредени парцели за „ТКЗС“. За част от незастроения терен са отредени общински парцели (за СОНС), тъй като се образуват от общинска мера. Това са части от квартали №№44, 45, 46 и 47. Посочено е, че от изследването на наличната документация няма категорични данни относно статута на земята, но може да се направи извод, че площта, която е била застроена, обхваща 77 дка, съгласно геодезическото измерване през 1968г., не е имала земеделски характер и не е била част от ТКЗС или ДЗС, тъй като е застроена преди образуването на земеделските предприятия (образуването на ТКЗС е станало в периода между 1949г. - 1956г.). Останалата част, в размер на около 20 дка е незастроена и е представлявала общинска мера. От поисканата информация от Министерството на земеделието, ОС “Земеделие“ и ОД „Земеделие“ относно статута на земята и реституционни претенции по отношение на процесните имоти е установено, че ОД „Земеделие“ не разполага с данни относно статута на земята, включена в регулацията на [населено място], не съхранява комасационнни, земеустройствени или планове за оземляване преди образуване на ТКЗС и ДЗС. В ОС „Земеделие“ няма данни за реституционни претенции по отношение на кв.41 и в частност на процесните имоти по регулационния план на [населено място]. От правна страна въззивният съд е приел, че с договор за покупко - продажба, чрез публичен търг с тайно наддаване на недвижим имот по чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост, рег. №761/25.11.2019г., вписан под акт 151, том 31, вх.рег.№8997/25.11.2019г„ двоен регистър 8985 по описа на Служба по вписванията-П., ищците М. А. З. и З. З. В. са придобили от [община] собствеността върху недвижим имот: УПИ [№], с площ от 523 кв.м., находящ се в квартал 41 по плана на [населено място], общ. П., при граници и съседи на имота: изток - УПИ [№], юг - [улица], запад - УПИ [№] и север - УПИ [№], като съгласно КККР на [населено място], общ.П., обл.П., одобрени със заповед РД-18-256/22.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, имотът представлява ПИ с идентификатор [№], адрес на поземления имот: [населено място], общ.П., ул. „25-та“ №22, с площ от 341 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м.). Посочено е, че ответната община не оспорва, че от момента на продажбата процесните реални части принадлежат на ищците. Прието е, че въпросът за допустимостта на предявените искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, не е предмет на въззивна проверка, тъй като няма обжалване на първоинстанционното решение в тази му част. За неоснователно е прието възражението на ответника Б. М. А. за придобиване на процесната реална част заснета към имот с идентификатор [№] по КККР (УПИ [№] ) по давност и наследствено правоприемство, поради неприложена регулация и изтичането на сроковете по § 8, ал. 1 ЗУТ и автоматичното прекратяване на отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях. Изложени са мотиви, че в хипотезата на чл. 6 ЗС, редакция от 1951г., държавни са имотите, които нямат друг собственик, като доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация. Посочено е, че ако по време на отреждането със съответния план един имот е с неизвестен собственик (в конкретния случай без посочени актове за собственост), той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата на чл. 6 ЗС (1951г.). Взето е предвид, че от заключението на приетата по делото съдебно- техническа експертиза, процесните имоти не са били заснети и отразени по плана от 1945г. Също така, не са били предмет на регулационно изменение и по плана на [населено място] от 1962г. Едва с одобреното разширение на регулацията със Заповед №159 от 1973г., съгласно Разпореждане на МС №194 от 29.05.1969г., тези имоти са включени в регулацията на [населено място] и съгласно разпореждането представляват поливна земя. Посочено е, че за процесните имоти за пръв път е направено записване в разписната книга на собственик, когато е изготвена КК при разширението на регулацията на [населено място] с плана от 1973г., но без посочване на документ за собственост, което обаче не е доказателство, че лицето се легитимира като собственик на имота, тъй като разписната книга не е титул за собственост. Съобразено е също така, че се забелязва и сериозно разминаване в името на собственика, записан в разписната книга и в представеното по н.д.№1316/2021г. удостоверение за наследници. Формиран е решаващ извод, че ответникът Б. Б. владее без правно основание реална част от имота, собственост на ищците с площ от 254.60 кв.м., тъй като последния не би могъл да придобие правото на собственост върху ПИ [№] по наследство и давностно владение, тъй като към момента на закупуването на имота, собственост на ищците, ПИ [№] е принадлежал и продължава да принадлежи на [община]. Посочено е, че до 1991г. ЗС е забранявал да се придобиват по давност държавни имоти, като след отмяната на това правило по отношение на имотите частна държавна и общинска собственост придобивна давност срещу държавата и общините е спряна със закон до 2022г. и не би могъл да бъде придобит от друго лице в никой момент след 1951г., поради което и ответниците Б. и Д. не са придобили собствеността съответно на ПИ [№] и [№], чрез десетгодишно давностно владение и към момента на съставянето на акта за частна общинска собственост през 2017г., както и към момента на извършване на продажбата през 2019г. тези имоти са собственост на [община]. Прието е, че с продажбата на УПИ [№], кв.41 по плана на [населено място], представляващ ПИ с идентификатор [№], сключен между [община] и ищците, регулацията е приложена, във формата, предвидена в § 8, ал. 3 ПР на ЗУТ, като със заплащането на цената по договора за покупко- продажба на имота, с площите, по които е описан, на практика регулацията е приложена и реалната част от 254 кв.м., придаваеми от имот с идентификатор [№] е заплатена като възражението на ответниците Б. и Д., че с изтичането на сроковете по § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие е отпаднало е неоснователно, тъй като те никога не са били собственици на поземления имот. Посочено е, че по делото липсват данни, построените от тях недвижими имоти да са построени законно, както няма данни за наличие на строителни документи, нито данни за наличие на удостоверение за търпимост. Изложени са съображения, че когато при действието на ЗТСУ/ЗУТ се извършва изменение на влязъл в сила дворищно-регулационен план, при което от един имот, собственост на определено лице се придава площ към съседен имот, собственост на същото лице, промяната в границите между двата имота настъпва от момента на влизане на плана в сила (при данните, че и двата съседни имота са собственост на общината). Задължение за уреждане на регулационни сметки в подобна хипотеза не възниква. Действието на този план се запазва при последваща промяна на собствеността и продажба на единия от урегулираните имоти на друго лице, като регулацията се счита за приложена независимо дали придадената част е заета. В този случай и за новите собственици не възниква задължение за уреждане на регулационни сметки, в случай, че новият собственик е заплатил цената на урегулирания имот, като разпоредбите на § 6, ал. 2 и ал. 4, във връзка с § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ не биха намерили приложение и границата между имотите ще се определи единствено от регулационната линия между тях (в този смисъл решение №96 от 05.07.2018г. по гр.д.№3758/2017г. на І г.о. на ВКС). Взето е предвид, че в конкретния случай от една страна, че собственикът - [община] няма как сам да проведе процедура по уреждане на регулационни отношения и да заплаща придаваеми места. От друга страна, с продажбата на УПИ [№], кв.41 по плана на [населено място], представляващ ПИ с идентификатор [№], сключена между [община] и ищците, в границите и размерите на УПИ-то, са уредени и тези регулационни сметки, със заплащането на цената по договор за покупко- продажба на имота, с площите, по които е описан, на практика регулацията е приложена и реалната част от 254.60 кв.м., придаваеми от имот с идентификатор [№] е заплатена от ищците. При така изложените от въззивния съд съображения и при съобразяване на данните по делото, следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора Б. М. Б. правни въпроси. Както последователно приема ВКС в своята практика по приложението на чл. 6 ЗС (отм.), тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик към момента на актуването, в тежест на този, който оспорва констатациите в акта за държавна, респ. за общинска собственост е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал собственик. Дали се касае за безстопанствен имот е извод, който ще следва, ако оспорващият констатациите в акта за общинска, респ. за държавна собственост, не успее да докаже положителния факт, че имотите са имали друг, различен от държавата собственик. Ако успее да докаже този факт, имотът не се придобива от държавата, респ. от общината и за него не действа забраната за придобиване по давност, установена с нормата на чл. 86 от ЗС във всичките й редакции и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на ЗС (ДВ, бр. 46 от 2006 год.). В този смисъл решение №72 от 03.07.2018г. по гр.д.№3005/2017г. на ІІ г.о. на ВКС, в което е разгледан случай, сходен на настоящия, и е прието, че записването в разписния лист към регулационен план само по себе си не установява принадлежността на правото на собственост, доколкото притежанието на правото на собственост от физическо лице не трябва да се предполага. Както е посочено в решение №27 от 15.04.2016г. по гр.д.№3554/2015г. на І г.о. на ВКС, съдебна практика по приложението на чл. 6, предл. 2 ЗС (първоначална редакция) приема, че ако по време на отреждането на имотите със съответния план (кадастрален, уличнорегулационен, план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен план) един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен. Но, както вече беше посочено по-горе, принадлежността на правото на собственост следва да бъде установена в спорния исков процес по категоричен начин с оглед на всички данни по делото. В случая, достигайки до извода, че по делото не е установено наследодателят на касатора да е притежавал правото на собственост върху спорната реална част към момента на съставяне на акта за частна общинска собственост, въззивният съд се е съобразил с посочената практика на ВКС, като е проследил данните за тази част, съдържащи се във всички, представени по делото доказателства, а именно, че във включените в границите на регулационния план на селото през 1973г. имоти са се настанили около 400 жители в периода след 1941г. (по данни от приложените към преписката документи, както и съгласно изработения кадастрален план през 1941г. не са отразени застроените площи), като са ги застроили. Данни за придобиване на правото на собственост по предвиден в закона придобивен способ обаче по делото липсват. И в съответствие с вече посоченото решение №72 от 03.07.2018г. по гр.д.№3005/2017г. на ІІ г.о. на ВКС е приел, че доколкото по време на отреждането със съответния план имотът е с неизвестен собственик (без посочени актове за собственост в разписния лист), той се води за безстопанствен и в този случай се приема, че той е станал държавна собственост по силата на чл. 6 ЗС (1951г.). По тези съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване по първия, поставен от касатора правен въпрос - по въпроса е налице практика на ВКС, с която въззивният съд изцяло се е съобразил. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване и по втория, поставен в изложението правен въпрос, тъй като при постановяване на решението си въззивният съд в съответствие с трайно установената практика на ВКС, включително посочената в изложението, е извършил цялостен и задълбочен анализ на всички събрани по делото доказателства, вкл. и разписния лист към плана от 1973г., заключенията на вещото лице. Съобразил е всички данни за релевантните за спора факти, които се съдържат в тези доказателства, вкл. че имот пл.№31 е записан в разписния лист към плана от 1973г. на К. Б. С., както и че във включения в границите на регулационния план през 1973г. терен са се настанили около 400 жители в периода след 1941г. и са го застроили. Именно съобразявайки тези данни въззивният съд е достигнал до извода, че както към 1973г. (включването на имота в регулационния план на селото), така и към 2017г. (момента на съставяне на АЧОС) не е доказано осъществяването на правно основание, годно да доведе до придобиване на право на собственост, доколкото нито настаняването в един имот и неговото застрояване, нито записването на имота в разписния лист сами по себе си не представляват такова правно основание. При това следва да се отбележи, че касаторът не е представил доказателства за осъществявана както от него, така и от неговия наследодател фактическа власт върху спорната реална част преди включването на имота в границите на регулационния план през 1973г., преди съставянето на акта за частна общинска собственост и след този момент. По тези съображения настоящият състав приема, че по подадената от Б. М. Б. касационна жалба касационно обжалване не следва да бъде допускано. Следва да бъде допуснато касационно обжалване по касационната жалба, подадена от [община] с цел проверка допустимостта на постановеното от въззивния съд решение. Необходимо е да бъде извършен анализ на изразените от страните становища по предявения срещу [община] иск, както и да се прецени основателността на твърдението на общината, че предявеният срещу нея иск е недопустим, каквото въззивният съд в решението си не е направил, като е изложил единствено съображения, че към момента на продажбата с ищците общината е била собственик на УПИ [№] в кв. 41 по плана на селото, представляващ ПИ с идентификатор [№] по КККР, както и към настоящия момент е собственик на имотите с идентификатор [№] и [№]. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение