Определение № 1372 от 18.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 532/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Т. М. Б., Г. И. И., М. П. Г., чрез своята майка и законен представител Г. И. И. и С. И. И., против решение № 321/13. 11.2025г. по в.т.д. № 387/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, както следва: Касаторите Т. М. Б. и Г. И. И. обжалват въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено решение № 107/04 .0 3.2025г. по т. д. № 674/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, поправено с решение № 233/27.05.2025г., с което са отхвърлени предявените от тях против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“АД искове, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на сина им Т. Т. Б., настъпила от ПТП на 11.11.2020г., по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата над присъдените по 125 000 лева до пълния предявен от всеки от двамата размер от 225 000 лева. Оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид силно занижен размер на присъденото обезщетение, а също - при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано. Намират, че съдът не е обсъдил и преценил комплексно събраните по делото доказателства, за да определи обосновано по размер и справедливо обезщетение за неимуществени вреди на всеки от тях. В частност, касаторът Т. Б. намира несъобразени събраните доказателства за отключено онкологично заболяване, вследствие стреса от смъртта на сина му, нито намира да са отчетени в достатъчна степен характера, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, в това число тежкото поражение на психиката му и отражението върху начина му на живот в цялост. Същите обстоятелства поддържа и касаторът Г. И.: не са съобразени доказателствата за отключено от нея автоимунно заболяване - тиреоидит на Х., нелечимо, налагащо постоянна медикаментозна терапия. Неправилно е ценено заключението на вещо лице доктор Начева, без да се съобразят изявленията й при разпит в открито съдебно заседание. Не е отчетен факта, че починалият е единственото им дете, при това загинал едва на 16г., в началото на съзнателния си житейски път. Не е обърнато внимание, че увреденото емоционално състояние на двамата е довело до социална изолация, а с времето негативните чувства и преживявания не отслабват, а се задълбочават. Определените обезщетения не са съобразени с обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането и са в разрив с присъдими застрахователни обезщетения за сходни случаи. Касаторите М. П. Г. и С. И. И. обжалват въззивното решение в частта му, с която са отхвърлени изцяло предявените от тях частични искове / 50 000 лева първия и 25 500 лева втората / против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - [населено място], за заплащане на обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на Т. Б. – брат на първия и внук на втората. Намират необосновани изводите на въззивния съд, за неустановена материалноправна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Б., като лица извън кръга, очертан в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969г. и недоказали обстоятелства, обосноваващи такава легитимация по изключение, съобразно задължителните указания на ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Посочват, че в традициите на българското общество, братя и сестри, съответно баби, дядовци и внуци са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Касаторът М. Г. се позовава на прието по делото доказателство - банково извлечение, от което е видно, че ответното дружество е заплатило на А. В. - сестра на В. В. ( също загинал при процесното ПТП) сумата от 12 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди. С оглед това счита, че самият ответник е признал наличието на материалноправна легитимация за претендиране обезщетение за неимуществени вреди, на лице с идентична степен на родство с пострадалия. Твърди се, че въззивният съд не е съобразил в пълнота свидетелските показания и приетата психологическа експертиза, от които се установява, че М. Г. е претърпял сериозни и интензивни страдания от смъртта на своя брат. Не е отчетено, че С. И. е изградила здрава връзка със своя внук, грижейки се за него от бебе - активно помагала на майка му при отглеждането и възпитанието му, живеейки в общо домакинство 8 години, и в близост – след това, както и че при силния стрес от загубата е получила ритъмни и проводни нарушения на сърцето – предсърдно мъждене и артериална хипертония. Ответната страна - „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - оспорва касационните жалби и обосноваността на основанията за допускане на касационното обжалване, с общ отговор на четирите касационни жалби. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка от жалбите. Не е постъпил отговор от третото лице помагач П. З. М.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до приложението на чл. чл. 52 ЗЗД относно размера на обезщетението за неимуществени вреди за Т. Б. и Г. И. и до наличието на материалноправна легитимация по отношение касаторите М. Г. и С. И., настоящият състав съобрази следното: Ищците са предявили субективно и обективно съединени искове против „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от смъртта на Т. Т. Б., настъпила при ПТП на 11.11.2020г., по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, автомобил. Предмет на касационно обжалване е решението по исковете за неимуществени вреди, предявени както следва: от Т. Б. и Г. И. - в размер от по 225 000 лева за всеки от двамата, ведно със законна лихва от 16.11.2020г. / датата на уведомяване на застрахователя /, представляваща остатък от претендирано обезщетение в общ размер от 300 000 лева, при изплатени доброволно от застрахователното дружество 75 000 лева; от М. Г., чрез своята майка и законен представител Г. И. – за сумата 50 000 лева, частичен иск от 300 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.11.2020г. и от С. И. - сумата от 25 500 лева, частичен иск от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г., на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от КЗ. С отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва материалноправната легитимация на ищците С. И. И. - баба и М. П. Г. - брат на пострадалия, като счита, че те не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на близък човек, съобразно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г., постановено по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Счита размера на претенциите на останалите двама ищци изключително завишен. Свидетелят П. И. И. (приятел на касатора Т. Б.) споделя, че касаторът и сина му били много близки. Независимо, че Б. живеел и работел във Франция, той се грижел за сина си, организирал рождените му дни и съвместни почивки – на море, на планина, в чужбина. Т. живеел в България с майка си, но последните две лета прекарал при баща си, който го взимал по строителните обекти, на които работел, искал да му предаде занаята си и по възможност да го устрои във Франция. Записал го да учи Франция и дори правел планове да осигури по-голямо жилище, когато синът му се премести при него. През лятото и по празници ищецът си идвал в България, за да прекарва време със сина си – 4 - 5 пъти годишно, обгрижвал го по всякакъв начин, обичали се. Т. Б. бил съкрушен и съсипан от смъртта на сина си. Споделил на свидетеля, че връщайки се от Франция за погребението му, през цялото време си спомнял случки с детето, спирал и плачел. След загубата се чувствал изгубен, прекратил интимна връзка, която поддържал от около 3 - 4 години, тъй като намирал живота си безсмислен, затворил се и отказвал на приема нова работа, непосилно му било да работи. Свидетелят Б. Б. (брат на касатора Т. Б.) споделя, че отношенията между бащата и сина били отлични. Т. основно живеел при майка си, но пребивавал и при баща си. Имали намерение детето да завърши образованието си във Франция и да се устрои там. Баща му си идвал 2-3 пъти годишно, през м. август ползвал месечна отпуска и цялото време прекарвал със сина си. Посрещал го по празници и във Франция. Свидетелят твърди, че брат му приел много тежко загубата на сина си, „сринал се за секунди“, животът му се променил „тотално“. Преди трагедията бил весел и жизнерадостен човек, обичал сина си, работата си, имал цели в живота и планове за бъдещето. След нея изпаднал в депресия, затворил се, не разговарял с никого, комуникацията с него била много трудна, намирал живота си безсмислен. Свидетелката С. Начева / близка приятелка на Г. И. / споделя, че Т. Т. Б. живеел с майка си, помагал й в грижите за малкия си брат М., понякога го взимал от детската градина. Отношенията им били чудесни, гласували си взаимно доверие, подкрепяли се, не било само съвместно живеене, а пълноценно споделяне и общуване. Свидетелката твърди, че ищцата дълго време не приемала смъртта на сина си, отказвала да види тялото му, за да отложи сблъсъка с истината, страдала и плачела непрекъснато, не искала да се среща и да говори с никого, търсела снимки и клипове на сина си, направени от техни познати, и ги гледала денонощно. Споделя още, че Г. И. от усмихната, весела и общителна жена се превърнала в тъжен и затворен човек, често пъти разплакана, разстроена и трепереща. Трагедията се отразила и на връзката й с бащата на по-малкия едноутробен брат на починалия – М., разделили се. Използвала професионална подкрепа за справяне след катастрофата: имали назначена програма за нея и за малкия М. и посещавала психоложка в продължение на около 2 години. Свидетелката Д. Х. (приятелка на Г. И.) споделя, че Т. Б. бил много привързан към майка си, двамата си помагали и се подкрепяли. Той живеел при нея, преди да замине при баща си във Франция, около година и половина преди катастрофата. След инцидента, при срещите им, Г. мълчала, спомняла сина си и плачела. Била весел и всеотдаен човек, раздаваща се за близките, но след загубата претърпяла пълна промяна. Свидетелката потвърждава последващо открито / след катастрофата/ заболяване на щитовидната жлеза на Г., но не заявява подробности. От заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото се установява, че при Т. Б. и Г. И. смъртта на сина им е нарушила нормалния им жизнен цикъл, провокирала е усещания за тъга и скръб със силен интензитет. Преживяванията им покриват критериите за психотравмено събитие, довело до психологична криза, която от своя страна е провокирала емоционални, личностни и социални промени. Според вещото лице, описаното психологично състояние не представлява психично заболяване, в смисъл на нарушено функциониране на психичните сфери, а е дестабилизиращо емоционално. Специализираната съдебно-медицинска експертиза, работила върху предоставена от ищцата медицинска документация, установява, че Г. И. страда от тиреоидит на Х., като скринингът на заболяването е от ноември 2023г.. Вещото лице е посочило, че заболяването се отключва при генетична предразположеност и в резултат на външни рискови фактори, какъвто би могъл да е стресът от настъпилата загуба на дете, като всеки рисков фактор въздейства по свой собствен специфичен механизъм, но самостоятелно не би могъл да предизвика автоимунен тиреоидит, без да е налице генетична предразположеност. В съдебното заседание е уточнено, че не може да се обоснове пряка причинност между заболяването на Г. И. и преживеният стрес от загубата, с оглед дългия времеви период между инцидента и регистрирането на хормоналния дисбаланс. По исковете на С. И. и М. Г. също са допуснати гласни доказателства и назначени психологични експертизи. В своите показания М. М. споделя, че С. И. помагала на дъщеря си за отглеждането и възпитанието на починалия Т., откакто Г. и детето - още бебе – се върнали от Франция и заживели в общо домакинство. Свидетелят П. И. (син на С. И.) споделя, че съжителството между баба и внук продължило до навършването на 7-8 годишна възраст на Т.. И след преместването на Г. и детето в друго жилище, в близост, С. продължила да се грижи за детето и то да я посещава, тъй като Г. ходела на работа. След катастрофата С. много се разстроила, плачела, наложило се да взима успокоителни, не можела да спи. Свидетелката Е. И. (учителка на касатора М. Г.) споделя, че след смъртта на Т. Б. започнала да наблюдава промени в поведението на детето - бил притеснителен, изнервен, често избухлив, на моменти се сбивал с другите деца, бълнувал на сън, дори хвърлил стол по свидетелката. М. споменавал смъртта на брат си и желание да умре и той. Поведението му накарало свидетелката да разговаря с майката и да предложи да потърсят помощ от специалист, при което разбрала, че те вече посещават психолог. Свидетелката Ф. К., работила като психолог с детето и майка му в продължение на около 2 години, споделя, че М. Г. първоначално имал провокативно поведение, трябвало му време за да почне да спазва правилата и установените граници, за да започен същинската терапевтична работа. На доста късен етап споделил за смъртта на брат си, но се установило, че няма суицидни мисли, а просто тъгува за него, чувства се изоставен от брат си и тази тъга и самота са отключили нетипичното му поведение и агресия. Трябвало да се работи продължително време с него и с майка му, за да се овладее тази емоция, да разбере, че брат му не го е изоставил умишлено. В заключението по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, по отношение на касатора М. Г. се посочва, че процесното събитие е свързано със загуба, която дава отпечатък върху емоционалното и личностното му съзряване. Посочва се още, че възрастта на касатора не му позволява да осмисли в дълбочина неизбежността на смъртта, както и че това е причината събитието при него да не е напълно преработено. Твърди се още, че острата фаза на травмената реакция е отшумяла с помощта на най-близкото му обкръжение, специализираната професионална помощ и преминаването му в следващ етап на развитие, както и че към настоящия момент емоционалното му състояние е стабилизирано, а епизодичните реакции на напрежение и тревожност не изискват лечение. Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищците Т. Б. и Г. И. от 200 000 лева и уважил исковете до размера на 125 000 лева, допълнително към платените доброволно от застрахователя 75 000 лева на всеки от двамата. Отхвърлил е исковете за разликата над 125 000 лева до пълния претендиран размер от 225 000 лева. Предявените от М. Г. и С. И. искове са отхвърлени, като е прието, че двамата не попадат в кръга лица с право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. Б.. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалвана му част. Кредитирал е показанията на разпитаните свидетели, като е приел, че от тях, както и от съдебно-психологическата експертиза, може да се направи извод за съществуването на близки отношения между родителите Т. Б. и Г. И. и починалия им син Т. Т. Б., основани на взаимна обич и привързаност. Загубата е нарушила нормалния им живот, провокирала е тъга и скръб със силен интензитет, обърканост, безпомощност, безнадеждност ,нарушена концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс, апатия, усещане за самота и емоционална празнота. Приел е, че преживяванията на двамата покриват критериите на психотравматично събитие, довело до психологична криза, от своя страна провокирала емоционални, личностни и социални промени. Според съда ищците са преживели значителни болки и страдания и все още са в състояние на стрес, отчаяни, изпълнени с тъга и скръб. Съдът е счел, че не се установява причинно-следствена връзка между загубата на сина и установеното през 2023г. заболяване на Г. И. - тиреоидит на Х., предвид продължителния времеви интервал между смъртта на сина й и проявлението на заболяването, съгласно заключението на СМЕ, вкл. поясненията на вещото лице в открито съдебно заседание при приемането му. времеви интервал между смъртта на сина й и проявлението на заболяването. Акцентирал е на задължителното кумулативно условие за отключване на заболяването – генетична предразположеност, без което външен рисков фактор не би могъл да го провокира самостоятелно. Приел е, че изобщо не са ангжирани доказателства за причинна връзка между загубата на сина и установеното през 2025г. заболяване на Т. Б. – базоцелуларен карцином на челото. Като е съобразил степента на причинените болки и страдания, обстоятелството, че се касае за тежка загуба на най - близък човек – син, възрастта на същия, както и на ищците и социално - икономическите условия на живот в страната към 2020г., на база средната брутна работна заплата към датата на ПТП, съдът е приел, че определения от първоинстанционния съд размер на обезщетението за всеки от двамата родители – 200 000 лева - е обоснован и справедлив. По отношение на жалбите на С. И. И. – баба на починалия и на М. П. Г. – едноутробен брат на Т. Б., въззивният съд е приел, че същите е следвало да докажат наличието на изградена приживе трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна за лицата от най-близкия кръг роднини, както й че вследствие на тези отношения са претърпели продължителни болки и страдания от загубата на Т. Б.. Съдът е посочил още, че според Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, съществували обичайни отношения между братя или между баба и внук - на обич, привързаност и топлота - не са достатъчни, за да се формира извода, че преживелите роднини по права линия от втора степен и тези по съребрена линия имат право на обезщетение за неимуществени вреди. Счел е още, че е необходимо да се установи, че тази привързаност е по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между лица от прекия кръг, подлежащи на обезщетяване. Приел, че от свидетелските показания не може да се направи извод, че в процесния случай между баба и внук е създадена връзка по-силна от обичайната, както и че близки отношения са съществували между М. Г. и неговия брат. Обстоятелството, че са живели в един град и в едно домакинство, само по себе си, не е достатъчно да породи правото на обезщетение. Въззивният съд е акцентирал на това, че нормалните отношения на уважение и грижа не могат да служат като основание за изводи за създадена близост над обичайната. Същото е приел и за обстоятелството, че С. е помагала на дъщеря си за отглеждането на Т. и това, че самият той е проявявал внимание към братчето си, което е било на 5 години към датата на инцидента. С оглед изложеното е приел, че исковите претенции на С. И. и М. Г. са неоснователни. В изложенията по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторите Т. Б. и Г. И. са формулирали следните въпроси: 1/ За критериите при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, във връзка проверка за съответствие със задължителните постановки в ППВС 4/68 г. и решение ВКС по чл. 290 ГПК; 2/ За съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; 3/ Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, при предявен иск срещу застрахователя ? 4/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои критерии следва да се съобразят при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя ?; 5/ Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях ? Допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с ППВС № 4/23.12.1968 г. и решения по т.д. № 290/2025г. на I т.о., т.д. № 1871/2024 г. на II т.о., т.д. № 2499/2022 г. на I т.о., определение по т.д. № 2381/2022 г. на I т.о., решение по т.д. № 2643/2021г., т.д. № 2940/2019г., т.д. № 2273/2015 г.и т.д. № 1948/2013г. на II т.о., решения по т.д. № 916/2011г. на I т.о., т.д. № 795/2008г. на II т.о. и гр.д. № 609/2023г. на IV г.о. на ВКС. Първите четири въпроса са обобщими до приложението на критерия за справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, с което е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване – решаващи мотиви на въззивния съд са формирани в отговор на този въпрос. Не е удовлетворен допълнителния селективен критерий с цитираната задължителна и казуална практика. Въззивното решение съдържа достатъчно ясни и непротиворечиви мотиви, основани на всички събрани и относими към касационните доводи доказателства / съдебни експертизи и свидетелски показания /, интерпретирани в пълнота при описание на установената фактическа обстановка. Коментирани са кореспондиращи на същата критерии, за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. По начало, въпрос относно релевантните за определянето на обезщетението критерии, се явява фактологичен, тъй като не позволява обобщен отговор, приложим винаги и независимо от конкретните обстоятелства по делото. Несъстоятелен е касационния довод за неотчетени доказателства относно отключени, вследствие трагичната загуба, заболявания на родителите на починалия Т.. Съдът е съобразил същите, но отрекъл доказана причинно-следствена връзка със смъртта му - по отношение ищцата Г. И. и се е позовал на липсата на каквито и да било събрани доказателства – по отношение ищеца Т. Б., спрямо които му решаващи мотиви формулираните въпроси са неотносими. В решение от 08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, II т.о., решение № 381/20.06.2024 г. по гр.д. № 3462/2023 г. на ВКС, III г.о., е прието, че справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. Белег за адекватност на преценката на съда, относно тежестта и значението на установените факти, при определяне на точен паричен еквивалент на търпимите от ищците болки и страдания, вкл. в унисон със социално-икономическите условия към момента на увреждането / по начало дължима в друга фаза на касационното производство – чл. 290 ГПК, след преодоляване на селективната / е липсата на драстично несъответствие между определените обезщетения за всеки от родителите на починалия – по 200 000 лева, с присъдимите в сходни случаи / вж. мотиви в определения по по т.д.№ 1011/2024 г. на ІІ т.о., т.д.№ 644/2025 г. на І т.о., т.д. № 1922/ 2024 г. на І т.о., гр.д.№ 1514/2023 г. на ІV г.о. ВКС и др., вкл. цитираното от касаторите решение по т.д. № 2499/2022 г. на І т.о. ВКС – независимо, че в повечето случаи се касае за обезщетяване неимуществени вреди на родители от смъртта на починало пълнолетно дете, но като се отчете много по-високия, присъден в настоящия случай, размер /. Петият процесуалноправен въпрос - за задълженията на въззивния съд да се произнесе, след анализ на всички относими доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, като обсъди наведените в жалбата обстоятелства и направените от страните доводи и възражения - също удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий, с единствено относимото, от цитираните общо към всички въпроси, решение по гр.д.№ 609/2023г. на ІV г.о. на ВКС. Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени освен в същото, така и в т.1, т.2 и т.3 от ТР №1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че въззивният съд следва да изложи собствени мотиви, като дължи преценка на правнорелевантните факти, след анализ на доказателствата, както и произнасяне по своевременно заявените възражения и доводи на страните. В случая въззивният съд е изложил подробни мотиви, като е обсъдил доказателствата и посочил кои от релевантните факти, с оглед твърденията на ищците, счита за установени и кои не. Формирани са изводи по доводите на касаторите, поддържани във въззивното производство. Изложените от касаторите съображения по същество изразяват несъгласие с оценката на съда, относно приноса и тежестта на всеки от иначе изчерпателно установените, значими за размера на обезщетението, факти. Адекватността на тази преценка, освен в хипотеза на фрапантно несъответствие с обществената представа за справедливост, залегнала в чл. 52 ЗЗД, каквато не е установима в случая, е дължима в друга фаза на касационното производство – чл. 290 ГПК. В изложенията по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторите М. Г. и С. И. се формулирали следните въпроси: 1/ В кои случаи на лицата от разширения кръг се признава правото на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт ?; 2/ Как следва да се преценява изключителността в отношенията между разширения кръг родственици и пострадалия, починал при ПТП, с оглед установяване материалноправната активна легитимация на разширения кръг родственици в хипотезата на предявен срещу застрахователя пряк иск по чл. 432 КЗ?; 3/ Относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близък, на лица от разширения кръг родственици, извън кръга на посочените в ППВС 4/61г. и ППВС 5/69г.; 4/ Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД и кои критерии следва да се съобразят при определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, в хипотезата на предявен от разширения кръг родственици пряк иск срещу застрахователя?; 5/ Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди възраженията и доводите на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават и да изложи мотиви по тях ? Допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – с ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и решения по т.д. № 1481/2021г. на II т.о., т.д. № 1631/2022 г. и т.д. № 1564/2024 г. на I т.о. на ВКС. Първи и трети въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като не въвеждат конкретни предпоставки, относими към отречената от въззивния съд материалноправна легитимация на ищците М. Г. и С. И., да претендират обезщетение за болки и страдания от смъртта на своя брат, респ. внук, предвидена по изключение съгласно задължителните постановки на ТР № 1 / 2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. От друга страна, вторият от въпросите изисква конкретизация на всички възможни хипотези на изключителност в създалата се приживе връзка между родственици, респ. изчерпване на възможни обстоятелства и житейски ситуации, които да я обуславят. По начало, възможните проявления на връзка между родственици от настоящата степен, предпоставящи визираната в ТР материалноправна легитимация, нито е възможно, нито е нужно да бъдат изчерпани, доколкото релевантни са само въведените във фактическата обстановка конкретни проявления на тази връзка, които въззивният съд е бил длъжен да възприеме и оцени. Общите приложими критерии за преценка наличието на материалноправна легитимация са въведени в самото ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Дори да се приеме, че въпросите покриват общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, то не се явява удовлетворен допълнителния такъв. В решаващите си мотиви съдът изцяло се е съобразил със задължителните указания в посоченото ТР, в които е прието, че: „От гледна точка на чл. 52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка приживе, заради съдържанието на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най - близките”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания. Самата искова молба не излага конкретни житейски обстоятелства, предпоставили особено дълбока емоционална и духовна връзка между братята, както и между баба и внук приживе, допускаща по изключение обезщетяването на ищците. Квалификацията на отношенията, като „силна духовна и емоционална връзка„, без упоменаването и доказването на конкретни факти, от които да бъде изведена, при това със съдържание надхвърлящо обичайните такива проявления при роднинство от съответната степен, не удовлетворяват посочените в ТР критерии. Относно връзката между едноутробните братя М. и Т., приживе на последния, не са наведени конкретни обстоятелства, нито събрани доказателства, извън факта, че понякога починалият прибирал брат си от детска градина, в помощ на майка си. Не се установява да е замествал значимата фигура на баща в семейството и да е полагал присъща на родител грижа към малкия М., наложено от специфична житейска ситуация, в резултат на което между двамата да са се оформили, вкл. с оглед възрастовата им разлика, отношения присъщи на връзката родител – дете, нито са доказани каквито и да било други обстоятелства, които обосновават по-интензивна, различна по съдържание от нормалната между братя, емоционална и духовна връзка. Аналогично не са наведени специфични житейски обстоятелства по отношение изградената между баба и внук, приживе на последния, връзка, извън нормално присъщите чувства на обич и привързаност и типичната за традиционното българско семейство, оказвана от ищцата помощ в отглеждането и възпитанието на внука. Четвъртият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, с оглед отречената материално - правна легитимация на ищците, да претендират обезщетение, според критериите на ТР № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, извън решаващите мотиви на съда е останало приложението на чл. 52 ЗЗД, спрямо установени по делото техни болки и страдания от загубата. Петият въпрос не удовлетворява допълнителния селективен критерий, по аналогични, на изложените към пети въпрос от касационните жалби на Г. И. и Т. Б., съображения. С оглед изхода следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответника, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, по реда на чл. 37 ЗПП, което настоящият състав определя на 97 евро, съгласно чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение