Определение № 50703 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1039/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Е. М. Г. от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу въззивно решение №133 от 26.10.2021г., постановено по в.гр.д.№1490/2021г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение от 11.06.2021г. по гр.д.№753/2021г. на Районен съд-Казанлък, за отхвърленяне на предявените от Е. М. Г. срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон Павел баня, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон Павел баня, чрез процесуален представител адв.С., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Е. М. Г. срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон Павел баня, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – поради това, че не притежава необходимото за изпълнение на работата средно професионално образование с придобита специалност „барман“, със заповед №27/24.08.2020г. на директора на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД – клон Павел баня; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „барман“ в бар „Оазис“; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ. Въззивният съд се е позовал на т.1а на ТР № 4/01.02.2021г. по тълк.дело № 4 /2017г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. Последващата сключването на трудовия договор промяна в изискванията за образование и професионална квалификация, ако не са обусловени от въвеждането на нормативни изисквания или промяната на съществуващи такива, също се извършва с длъжностната характеристика или щатното разписание по преценка на работодателя, като упражняването на това негово право е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Въззивният съд е посочил, че в настоящия случай изискванията за заемане на длъжността „барман” не са нормативно определени, поради което работодателят законосъобразно ги е определил с длъжностната характеристика при сключването на трудовия договор; че промяната в тези изисквания също не е обусловена от въвеждането на нормативни изисквания, поради което законосъобразно работодателят е въвел с новата длъжностна характеристика различно изискване за образователно квалификационна степен; че служителят обективно не е притежавал изискуемото образование и квалификация, поради което законосъобразно работодателят е упражнил правото си на прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.6 КТ. Въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за неправилност на правните изводи на районния съд, че работодателят е злоупотребил с правото си на уволнение, т.к. е въвел нови изисквания за образование за заемане на длъжността „барман ” без да са били налице обективни обстоятелства, обуславящи тази промяна. Въззивният съд е изложил съображания, че при отсъствието на нормативни изисквания за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността, суверенно право на работодателя е както да определя със свой вътрешноорганизационен акт такива изисквания, така и да ги променя по своя воля и че съгласно чл.8 КТ, трудовите права следва да се упражняват добросъвестно, като добросъвестността се предполага до доказване на противното. Въззивният съд е приел, че в случая ищецът не твърди и не доказва конкретни факти, които да установяват превратното упражняване от страна на работодателя му- ответник, на правото му да промени изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността „барман”, като предвиди изискване за наличието на по- тясна специализация в областта на туризма и общественото хранене, с оглед повишаване на своята конкуретноспособност. Въззивният съд е посочил, че в тази връзка твърдението за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя поради прекратяване на трудовото правоотношение в условията на пандемична обстановка не следва да се обсъжда, защото не е посочено като основание за незаконност на уволнението в исковата молба, а е въведено едва с въззивната жалба пред въззивната инстанция. Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1„Когато при сключване на трудовия договор работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае, но въпреки това го назначава на работа, може ли в последствие да го уволни на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ?“; 2“Налице ли е „злоупотреба с право“, когато работодателят приема на работа работник или служител, който не притежава определените от самия него изисквания за образование и квалификация, а в последствие променя длъжностната характеристика и въвежда изискване за образователен ценз и прекратява трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ?“; 3“Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевирани от страните факти и обстоятелства, както и всички приети по делото доказателства?“., поради противоречие с практиката на ВКС: по първия въпрос – ТР №4/01.02.2021г. по тълк.д.№4/2017г. на ОСГК, определение по гр.д.№857/2021г. на ІVг.о. и решение по гр.д.№2355/2014г. на ІІІг.о.; по втория въпрос - определение по гр.д.№857/2021г. на ІVг.о., т.1а на ТР №4/01.02.2021г. по тълк.д.№4/2017г. на ОСГК, решение по гр.д.№2759/2017г. на ІІІг.о., определение по гр.д.№3175/2018г. на ІІІг.о., определение по гр.д.№181/2021г. на ІІІг.о., а по третия въпрос – ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК, т.19 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК, решение по гр.д.№1713/2009г. на ІVг.о. и цитираните в него решения. Съгласно приетото в мотивите по т.1, ТР №1 по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Първият от поставените от касатора въпроси не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като на първо място предпоставя друга фактическа обстановка /при сключване на трудовия договор служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование и професионална квалификация за изпълняваната работа/, различна от приетата за установена в обжалваното въззивно решение /служителят не отговаря на въведените от работодателя след сключване на трудовия договор изисквания за образование и професионална квалификация за изпълняваната работа/ и на второ място – поставеният от касатора първи въпрос не е разгледан от въззивния съд и не е стоял за разглеждане. Вторият от поставените от касатора въпроси не осъществява общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е стоял за разрешаване – ищецът не е релевирал доводи, че при сключване на трудовия договор не е отговарял на изискванията за заемане на длъжността. Ищецът е оспорил прекратяването на трудовото правоотношение, като незаконно с твърденията, че при сключване на трудовия договор с въпросното дружество, изискването за образование за заемане на длъжността „барман” е било за средно образование, като нововъведеното от работодателя изискване е било установено от промяна в трудовите функции; с оглед на това ищецът твърди, че е налице злоупотреба от страна на работодателя при упражняване на правото му на прекратяване на трудовото правоотношение, т.к. не е налице нормативна промяна в изискването за образование за заемане на длъжността, а такава е въведена с акт на работодателя, който е знаел, че работникът не отговаря на нововъведените изисквания. Третият въпрос е формулиран от касатора в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване с твърдението, че: В случая е налице едностранно тълкуване на писмените и гласните доказателства, приети по делото в нарушение на задължението на съда да ги интерпретира поотделно и в тяхната съвкупност. В касационната жалба касаторът не е релевирал оплаквания за нарушение от въззивния съд на задължението му да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, а несъгласие с изводите на съда. Несъгласието на страната с изводите на съда не са основание за допускане на касационно обжалване. Касаторът не сочи необсъдени от въззивния съд релевирани от страните факти и обстоятелества, и приети по делото доказателства, поради което и по така формулирания от него трети въпрос не следва да се допусне касационно обжалване. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.