Определение № 98 от 28.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 1204/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. – синдик на Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“/н/, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 42 от 23.02.2021 г. по в.т.д. № 344/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 120 от 31.07.2020 г. по т.д. № 350/2019 г. на Окръжен съд – Русе. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от синдика срещу Кредитно-спестовна кооперация „Русенска популярна каса“ /н/, М. К. Д., Б. Ц. Д. и Г. А. В., иск по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ, евентуално съединен с иск по чл.135 ЗЗД, за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на увреждаща сделка със свързано с несъстоятелния длъжник лице, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, обективирана в нотариален акт № 24, том I, рег. № 195, дело № 20/26.04.2018 г. на нотариус К.К., с която КСК „Русенска популярна каса е прехвърлила на М. Д., по време на брака й с Б. Д., и на Г. В. правото на собственост върху недвижим имот в [населено място] поле. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на въззивния съдебен акт на основанията по чл.281, т.3 ГПК, подробно мотивирани. В приложеното към нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси. В срока по чл.287, ал.1 ГПК, писмен отговор е постъпил само от КСК „Русенска популярна каса“ /н/, в който се застъпва становище за липса на основания по чл.280 ГПК, а по същество за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, при извършена служебна проверка по допустимост на жалбата и след преценка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално недопустима. Неин предмет е въззивно решение, което с оглед цената на главния и на евентуалния иск, не попада в обхвата на актовете, подлежащи на касационен контрол. Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях обуславящи искове. Законодателят е въвел обективен критерий при дефиниране необжалваемостта на посочените въззивни решения – паричната оценка на предмета на съответното дело. Съобразно предмета на материалноправния спор, делото безспорно е търговско /чл.365, т.4 ГПК/, а цената на разгледаните от апелативния съд искове е под предвидения имуществен праг за допустимост на касационно обжалване. В случая, цената на отменителните искове чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и чл.135 ЗЗД, определена съгласно чл.69, ал.1, т.4 и т.2 ГПК, е по 4 178.30 лв ., поради което постановеното от Апелативен съд – Велико Търново решение по в.т.д. № 344/2020 г. не подлежи на касационен контрол. Затова, депозираната от синдика касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като се прекрати образуваното касационно производство. При този изход на делото и на основание чл.649, ал.6 ТЗ, КСК „Русенска популярна каса“ /н/ дължи по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение