Определение № 50086 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1837/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Електроразпределение Север” АД, чрез адв. А. М. срещу решение № 99/11.03.2022 г. по в.гр.дело № 718/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 887/22.07.2021 г. по гр.дело № 1229/2021 г. на Районен съд Велико Търново, с което е прието за установено по отношение на „Електроразпределение Север” АД [населено място], че О. Ц. Р. от [населено място] не дължи на дружеството сумата от 13 784.19 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл.55 ПИКЕЕ по партида с клиентски № за електроенергия на адрес [населено място], община В.Търново. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли. В изложението са формулирани въпросите:1. Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото. Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС.2. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил? Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено, според опитните правила, т.нар.презумпция ад хоминем, съпътства друг, установен по делото факт? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл.55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроразпределителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър? Правно значил ли е за реализирането на отговорността на потребителя по този ред точния времеви интервал, в който това количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това? Въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по жалбата О. Ц. Р., чрез адв. Й. Х. в писмен отговор е изразил становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по въпросите в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение по гражданско дело, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК. Прието за безспорно между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. Прието е още, че е налице начисляването на допълнително количество електроенергия в определен размер за определен период. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура за определена сума. Съдът е приел за установено от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно –техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по невизуализираните тарифи. Посочено е, че вещото лице подробно и аргументирано разяснило, че е възможно натрупаните в невизуализирания регистър показания да се генерират произволно в следствие на токов удар. Прието е, че според показанията на разпитаните по делото свидетели качеството на електроснабдяването в селото е изключително лошо, че токът постоянно премигва, включва и изключва, като вещото лице посочва, че от гледна точка на електричеството, тези премигвания са подобни като при токов удар. Предявеният иск е квалифициран с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на процесната сума на ответното дружество, поради което според съда в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца. Приел е за установено от приложения по дело Протокол метрологична експертиза на средство за измерване № 18 от 09.02.2021 година на БИМ, че при процесното СТИ отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок, като същевременно са налични всички необходими обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене е установено наличие на регистрирана енергия на Т3 – 75127.095 квтч, която не е визуализирана на дисплея, както и че СТИ не съответства на техническите характеристики. Прието е, че съставеният констативен протокол за метрологична експертиза е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно посочените по-горе факти и обстоятелства. При тези съображения съдът е формирал извод, че от събраните по делото доказателства не се установява, че тези показания в невизуализирания регистър са се натрупали, чрез реално преминаване на съответното количество ел. енергия през конкретното СТИ, предвид установеното по делото лошо качество на електроенергията в посоченото населено място. Прието е, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи. Въззивният съд е приел, че за ответното дружество не е възникнало правото до преизчисли количеството електрическа енергия на ползвателя за минал период от време, доколкото по делото не се установява по безспорен и категоричен начин, че показанията в невизуалзирания регистър са натрупани след монтажа на процесното СТИ. Посочено е, че в чл. 55 ПИКЕЕ изрично е посочено, че операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализираните регистри. Изведен е извод, че от техническа гледна точка не съществува възможност да се установи кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показанията по тарифа Т3, не може да се обоснове извод, че по нея е отчетено реално потребление на определено количество ел.енергия именно в имота на ищеца. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд е потвърдено. На основание чл.272 въззивният съд е препратил и към мотивите на първата съдебна инстанция. По правните въпроси: Съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. С решение № 226/12.07.2011 г. по гр.дело № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Съдебният състав е приел, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. /отм./ и съответно чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г. В заключение съдебният състав е приел, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с посочената практика на ВКС. Поради това касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първи въпрос, тъй като въззивният съд не е дал разрешение на същия с обжалваното решение. Следователно въпросът не е правен. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по третия въпрос от изложението. Същият касае приложение разпоредбите на чл.55 ПИКЕЕ, които са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение