Определение № 492 от 16.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 153/2012 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК Образувано е по частна жалба на А. Д. К. срещу въззивно определение № 160 от 19.01.2012г по ч.гр.дело № 176/2012г на Варненски окръжен съд ,с което е потвърдено определение от 15.12.2011г за прекратяване на производството гр.д.№ 8494/2011 на Варненски районен съд, поради липса на правен интерес от предявения иск за установяване на осигурителен стаж, ,същият вече установен преди завеждане на иска съгласно твърденията на ищцата ,в производството по определяне и отпускане на пенсия. Жалбоподателката цитира в изложение основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,което обвързва с довод, интересът й произтича от „хипотезата на непредадена на НОИ за съхранение архива ,които удостоверяват подобни обстоятелства ,например тудова книжка и др. и тъй като в „подобна хипотеза са значителен брой лица” решаването на подобен въпрос би допринесло за развитие на правото Ответникът по жалбата ТП на НОИ В. не заявява отговор Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия на чл. 280 ал. 1 от ГПК да е поставен правен въпрос, свързан с решаващите съображения на съда, постановил обжалвания акт .Не е поставен никакъв въпрос. Нито в изложение, или в касационната жалба е изразена смислена теза, която да насочи към основание за оспорване на съображенията за прекратяване на делото, изтъкнати от съда. Въззивният съд е констатирал на свой ред ,че заявените за установяване с иска факти са приети от НОИ за установени и липсва предпоставка за правен спор, който да се разрешава от съд. Липсва и обосновка на конкретно основание за допускане до касационно обжалване, същата не е и възможна, без да е формулиран правен въпрос .За да е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, следва приложимата правна норма, обусловила решаващия извод на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретния фактически състав под разпоредбата,която го урежда. Значението за правото не се изразява във възможността да възникнат за разрешаване други случаи, при същата или сходна хипотеза, а и не става ясно по кой значим за правото признак защитата се позовава на „подобно положение”. По изложените съображения,ВКС ІІІ г.о.