Определение № 646 от 26.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1459/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника К. К. К. срещу решение № 433 от 10.04.2024 г. по гр. д. 2706/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4000 от 19.07.2023 г. по гр. д. 5949/2022 г. по описа на СГС, I -4 състав, с което са уважени предявените от „УниКредит Булбанк” АД срещу К. К. К. искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата 33 311,05 лв., получена без основание чрез 38 превода, извършени поради грешка повторно по банкова сметка на К. с IBAN: [банкова сметка], с издадена карта V PAY, за периода от 12.08.2020 г. до 10.01.2021 г., и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 990,08 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислена за периода от 21.02.2022 г. до датата на предявяване на иска – 08.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 08.06.2022 г., до окончателното изплащане и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въведените с исковата молба твърдения за облигационни отношения по издаване на дебитна карта Visa следва да бъдат установявани с писмени доказателства, каквито не са събрани по делото. Изтъква, че решението е основано на извлечение от счетоводните записвания, което е оспорено от ответника, представлява разпечатка на образ от монитор, не е подписано и заверено от счетоводител и не е годно доказателство в процеса. Счита, че неправилно съдът е кредитирал събраното по делото заключение по ССчЕ, изготвено въз основа на същото извлечение и на база разказани на експерта обстоятелства от служител на ищеца. Подчертава, че вещото лице е потвърдило, че не е виждало договори с компанията Visa и че не е запознато с тяхното съдържание, но въпреки това е основало заключението си на тяхното описание от служител на банката. Допълва, че не е извършена преценка за редовността на воденото от ищеца счетоводство. Оспорва ищецът да е доказал главно и пълно твърденията си за извършени дублирани преводи по неговата сметка, като счита, че единственото събрано доказателство – извлечение от сметка, е изходящ от банката документ, удостоверяващ изгодни за банката факти. Изтъква, че е упражнил правото си като ответник да оспори всички твърдени от ищеца обстоятелства и събрани доказателства, включително заключението по събраната ССчЕ, поради което за ищеца е доказателствената тежест да установи твърдените от него положителни и изгодни за него факти, което не е сторил, и исковете е следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението по следните правни въпроси, които счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1. Когато страна по делото оспорва като неправилно заключението на съдебна експертиза, допусната по искане на противната страна за доказване на твърдени от искащата експертизата страна факти и обстоятелства, за да приеме съдът оспорването на експертизата за основателно и да приеме, че фактите не са доказани от експертизата, следва ли задължително оспорващата страна да иска нова експертиза, повторна или разширена при условията на чл. 200, ал. 3 ГПК, или съдът е длъжен на самостоятелно основание да обсъди оспорването и на база на това да кредитира или не оспореното заключение?

2. Може ли да се приеме за недоказан положителен факт от основателно оспорено експертно заключение, без да се изслушва ново заключение, което да посочи липсата на този факт, когато такова не е поискано от страните?

3. При оспорено необосновано, неправилно или базирано само на данни на искащата заключението страна, чий е правният интерес от искане на повторно, допълнително или разширено заключение - на страната, която се домогва да докаже фактите с оспореното заключение или на противната страна, която оспорва заключението и няма интерес от доказване на фактите?

4. Допустимо ли е съдът да кредитира заключение на вещо лице, основано на предоставени/разказани/ му от една от страните факти, без лични констатации за обективни факти, оспорено от другата страна на това основание?

5. Представлява ли частен документ и годно доказателство в процеса оспорено от ответника извлечение за движение по банкова сметка, несъдържащо име на издател и неподписано?

6. Разпечатка за движение по банкова сметка, оспорена от противната страна, която не е подписана и не съдържа автор, представлява ли документ по смисъла на ГПК и ако да - какъв? Може ли в този си вид, оспорена от противната страна, да послужи за изготвяне на експертиза за отразените в разпечатката данни?

7. Допустимо ли е съдът да приеме за доказани правоотношения по договор между две финансови институции /УниКредит Булбанк и VISA/ и финансова институция и физическо лице въз основа на заключение на вещо лице, което преразказва условия по договори, без да е видяло същите и без да са представени самите писмени договори?

8. Може ли съдът да приеме наличието на договор за откриване на разплащателна сметка без представянето на самия договор и при оспорване на всички фактически и правни твърдения от другата страна?

9. Може ли съдът да приеме за доказани правни условия по договори между финансови институции на база заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза без приемането на самите договори като доказателства по делото?

10. Годно доказателствено средство ли е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, основано на документ по т. 9?

11. Годно доказателство в процеса ли е счетоводен запис за ползващи осчетоводилата го страна обстоятелства без доказателства редовно ли е водено счетоводството при това лице?

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „УниКредит Булбанк“ АД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства и заключение по ССчЕ се установява, че ищецът „УниКредит Булбанк“ АД е предоставил на ответника дебитна карта, която се обслужва от сметка с IBAN: [банкова сметка], с издадена пластика - V PAY. Посочил е, че от заключението на експерта се установява, че съгласно изискванията на картовата схема незабавните преводи се осъществяват в реално време, в рамките на не повече от 30 минути от одобряването на трансакцията от Visa, като кредитната институция предоставя на картодържателя свои средства, впоследствие банката на наредителя изпраща запис чрез файл към Visa, който се обработва и изплатената сума се покрива за сметка на разчетна банкова сметка в чуждестранна валута открита в друга банка в чужбина на „УниКредит Булбанк“ АД. Кредитирал е извода на експерта, че процесните преводи на средства са изпълнени коректно и незабавно от ищеца, съгласно изискванията на картовата схема, като на всички трансакции е посочен авторизационен код на трансакцията, който е уникален идентификатор, генериран автоматично от финансовите институции, за да се потвърди, че съответната трансакция е била успешно извършена. Отчел е извода на експерта, че сметката на ответника е заверена /кредитирана/ със сумите на посочените трансакции, като със сумите на исканията за плащане за изпълнение на незабавните преводи е задължена сметката на „УниКредит Булбанк“ АД от вътрешнобанковия разчет. Възприел е констатациите на вещото лице, че е осъществена повторна заверка на банковата сметка на ответника със сумите на процесните преводи, като са налице трансакции с еднакви авторизационни кодове, представляващи повторното заверяване на сметката по една и съща операция, като всички повторни преводи са в общ размер на 33 311,05 лв. Подчертал е, че вместо в полза на банката, сумите са постъпвали по сметката на въззивника, след като той вече е получил сумата на превода по операциите. Изтъкнал е, че идентичността на операциите се установява от това, че са с един и същ номер на карта, еднакъв авторизационен код, който се генерира автоматично от „Борика” в момента на обработка на нареждането в реално време и е уникален в рамките на деня, както и предвид вальора на всяка операция.

Възприел е и констатацията на експерта, че към момента на изготвяне на заключението салдото по сметката на К. е нулево, липсват средства, като ответникът се е разпоредил с тях предимно чрез плащания на стоки и услуги и тегления на АТМ.

Позовал се е на заключението на експерта, че законната лихва върху сумата 33 311,05 лв., за периода от 21.02.2022 г., когато на ответника е връчена покана за връщане, до датата на предявяване на иска - 08.06.2022 г., възлиза на 990,08 лв.

Подчертал е, че преценява събраното заключение по ССчЕ като обективно и компетентно изготвено. Намерил е за неоснователно съдържащото се в жалбата на ответника оплакване, че ССчЕ била изготвена само въз основа на твърденията на ищеца и на представеното от него извлечение от сметка, които били оспорени, с доводи, че вещото лице изрично е заявило, че е работило по предоставена информация от банката, която не се изчерпва само с въпросното извлечение от сметка, а експертът е проверил на място счетоводните записвания и се е позовал на данни от счетоводни книги. Допълнил е, че възраженията на ответника, че вещото лице не било виждало договори с компанията Visa, са правно ирелевантни, доколкото последните отношения са извън премета на делото, а вещото лице е проследило само осъществените от банката технически операции в изпълнение на процесните трансакции.

По поддържаните с въззивната жалба оплаквания за процесуални нарушения е изтъкнал, че ответникът е заявил само формално оспорване на заключението на вещото лице, без да е направил искане по чл. 200, ал. 3 ГПК за назначаване на експертиза в разширен състав и без да поиска допълнително или повторно заключение по смисъла на чл. 201 ГПК, както и че оплакванията на въззивника във връзка с приетата ССчЕ са изцяло голословни.

Добавил е, че оплакванията във въззивната жалба на ответника не са съобразени с фактическия състав на предявения иск и разпределението на доказателствената тежест по същия. Изтъкнал е, че ищецът е доказал обедняването си чрез въпросните банкови преводи, осъществени в резултат на счетоводна грешка, но ответната страна не е доказала своите твърдения и възражения, а именно, че процесната сума е получена на законно основание, за което носи тежестта съобразно утвърдената съдебна практика - ППВС 1/1979 г., решение № 138/07.10.2009 г. по т.д. 375/2009 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, решение 211/26.11.2013 г. по т.д. 1082/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и други. Подчертал е, че твърденията му, че сумите са получени от игри в онлайн-казино и от чуждестранни контрагенти, не са доказани.

По тези мотиви и предвид съвпадението в крайните изводи на двете инстанции е потвърдил обжалваното първоинстанционно решение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси от първи до четвърти и десети касаят оплакванията на касатора за необосновано кредитиране от въззивния съд на събраното заключение по съдебно – счетоводна експертиза и макар да съдържат невъзприети от въззивния съд констатации, са относими към задълженията на съда във връзка с чл. 202 ГПК и в този смисъл обуславящи. Налице е утвърдена и служебно известната на настоящия състав на съда съдебна практика относно задълженията на съда да обсъди и извърши преценка дали да кредитира, или не, събрано по делото заключение по СЕ. С решение № 24 от 23.04.2020 г. по т. д. № 437/2019 г. по описа а ВКС, ТК, І ТО е извършено позоваване на задължителните разяснения в ППВС № 5/1979 г., че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице против своето убеждение, но когато го отхвърля, той е длъжен да изложи мотиви, в които да посочи недостатъците на това заключение, неверните, неточни или ненаучни изходни позиции, като прецени всестранно и други доказателства. Посочена е като относима практиката по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр. д. № 408/2010 г. по описа на ВКС, ГК, І ГО, решение № 241 от 23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г. по описа на ВКС, ГК, І ГО, решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр. д. № 378/2009 г. по описа на ВКС, ГК, І ГО и решение № 57 от 06.07.2016 г. по гр. д. № 5932/2015 г. по описа на ВКС, ГК, ІI ГО и прието, че заключението на експертизата се преценява съобразно всички доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост. Оценката на заключението на вещото лице във всички случаи следва да се мотивира от съда. Доколкото съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице /дори и когато страната не е направила възражение срещу него/ и на база изходни данни от него сам формира други крайни изводи, той трябва да изложи подробно начина, по който е достигнал до съответните резултати, като получаването им трябва да е обяснено ясно и разбираемо, за да може съответният извод да бъде разбран и оспорен от страните, респективно проверен при обжалване.

Въззивният съд не се е отклонил от горецитираната практика, като е изложил мотиви защо възприема заключението по приетата ССчЕ, включително като е съобразил притежаваните от експерта специални знания, обосноваността на изводите му и съответствието им на останалите събрани по делото доказателства и изследваните от вещото лице счетоводни записвания, които не се ограничават само до приетото по делото извлечение от сметка. Доводите на съда, че оспорванията на ответника са голословни и че не е направил искане за повторна експертиза, са само допълнителни в отговор на съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд и не са от значение за формирания от съда релевантен извод, че ще кредитира заключението по приетата ССчЕ.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Поставените от касатора въпроси от пети до девети и единадесети не са обусловили изводите на въззивния съд, не покриват основния селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и по същите не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Съдът не е излагал мотиви за правното значение, доказателствената сила и реквизитите на представеното по делото извлечение от сметката на ответника, нито е основал решението си на този документ, а в отговор на възраженията по въззивната жалба на ответника изрично е посочил, че експертът по кредитираното от него заключение по ССчЕ е проверил на място счетоводните записвания при ищеца и се е позовал на данни от счетоводни книги, като проверката му не се е изчерпала с оспореното от ответника извлечение от движение по банкова сметка.

Въззивният съд изрично е подчертал, че отношенията между ищеца като банкова институция и операторът на международни карти Visa не са предмет на делото и няма да бъдат изследвани, а заключението на експерта по приетата ССчЕ касае единствено извършените технически операции по процесните преводи по сметката, обслужваща издадената от ищеца на ответника дебитна карта. Не е приемал, че облигацията между ищеца и ответника се установява единствено от приетото заключение по ССчЕ, а тези си изводи е мотивирал и със събраните по делото писмени доказателства - представените с исковата молба искане за издаване на дебитна карта и протокол за получаване на същата от ответника.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Доказва извършването на разноски в размер на сумата 1 440 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено представителство по делото, което ще бъде присъдено с настоящото определение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение