Определение № 516 от 21.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2353/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдика на „Бисерна – 94 Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ Х. Ж. Х. против определение № 1104 от 07.05.2020г. по ч. гр. дело № 1000/2020г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав, с което е оставена без уважение частна жалба с вх. № 6980/20.01.2020г., подадена от Х. Ж. Х. като синдик на „Бисерна – 94 Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ срещу определение № 6616 от 09.12.2019г. по т. дело № 950/2018г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-6 състав, с което производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че неправилно въззивният съд е приел, че исковата молба е подадена след изтичане на едногодишния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на съдебния акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 /неточно посочено от частния жалбоподател чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/ – въззивният съд се е прозинесъл по правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата и по който е висящо производство по тълк. дело № 2/2018г. на ВКС, ОСТК: Какви са последиците от спиране на основание чл. 632, ал. 5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение предявяването на исковете по чл. 649, ал. 1 ТЗ и чл. 694 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ? Ответниците И. В. М. и Й. Б. Ж. – М. чрез процесуален представител адв. М. В. Ш. оспорват частната касационна жалба и поддържат становище, че не са налице допълнителните селективни критерии на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК поради това, че твърдението на частния жалбоподател за произнасасяне по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, е бланкетно, не е подкрепено с никакви доказателства; по въпроса за прекратяване на производството поради невнасяне на депозит за възнаграждение за особен представител в определения от съда срок не е налице противоречива практика. Ответникът „Бисерна – 94 Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от Б. Е. Е., не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима. Частната касационна жалба срещу определението на Софийски апелативен съд е процесуално недопустима, тъй като въззивният съдебен акт не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалваното определение е въззивно и с него е оставена без уважение частната жалба на синдика срещу определението на Софийски градски съд, с което производството по делото е прекратено, т. е. е потвърдено определението за прекратяване на производство по предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Предявеният от синдика на „Бисерна – 94 Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ Х. Ж. Х. срещу И. В. М., Й. Б. Ж. – М. и „Бисерна – 94 Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/, представлявано от Б. Е. Е., е за обявяване за недействителна спрямо кредиторите на несъстоятелността на „Бисерна – 94 Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ сделка, сключена с нотариален акт № 131, том IV, рег. № 4302, дело № 618 от 11.09.2014г., вписан в Службата по вписванията вх. рег. № 1787 от 11.09.2014г., акт № 31, том VI, дело № 724, с цена 8 705 лв. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК визира, че не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай делото е търговско, образувано по отменителен иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, с цена под 20 000 лв., поради което частната касационна жалба е недопустима и същата следва да се остави без разглеждане. На основание чл. 77 ГПК „Бисерна – 94 Пропъртис“ ЕООД /в несъстоятелност/ следва да бъде осъдено да заплати на особения представител на ответниците адв. М. В. Ш. сумата 256 лв. - възнаграждение за осъществено пред касационната инстанция процесуално представителство, тъй като възнаграждението не е събрано предварително от въззивния съд при администриране на касационната жалба, а на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ по сметка на ВКС – държавна такса в размер 15 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение