Определение № 11 от 07.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 855/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Б. С. против въззивно решение от 19.10.2011 г. по гр. дело № 6159/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 22.12.2010 г. по гр. дело № 23229/2009г. на Софийски районен съд, с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че Ж. Б. С. дължи на [фирма] [населено място] сумата 4570,11 лв., стойност на доставена топлинна енергия за имот на адрес [населено място], ж. к. Л., [жилищен адрес] за периода м. май 2005г. - м. септември 2007 г. ведно със законна лихва върху сумата, считано от 30.05.2008 г. до изплащане на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи сумата 1087,59 лв. лихва за забава за периода 01.0.2005 г. - 03.04.2008 г. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че била лишена от възможността да се защити, тъй като съдът не допуснал като доказателство искането й другата страна да представи данни относно консумираната топлинна енергия от останалите абонати в сградата на блок 628, при което спорът останал неизяснен. Жалбоподателката поставя изчисляването на нейното дялово участие, при дяловото разпределение на топлинната енергия, в зависимост от показанията за дяловото участие на останалите абонати. Представя решение по гр. дело № 24417/2010 г. на СРС, без доказателства да е влязло в сила. Позовава се на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Ответникът [фирма] [населено място] не е представил писмен отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 415 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърденията за нарушени права на защита, касаят доказателствени искания на жалбоподателката, които са били удовлетворени, чрез изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че разпределението на дяловото участие на потребителите на абонатната станция за потребената от тях топлинна енергия е извършено правилно, съобразно утвърдената методика, след като вещото лице се е запознало с отчетите на място при фирмата за дялово разпределение въпреки, че индивидуалните сметки на останалите потребители са неотносими към спора, за който релевантни са общите показания и дела от тях на жалбоподателката. Твърденията на жалбоподателката не покриват изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, който поставя като общо основание за селектиране на касационната жалба, изложението да съдържа точен и ясен правен въпрос включен в предмета на спора, който да е от значение за изхода на делото и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изложението сочи на основания относими към съществото на спора, които са предмет на касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Липсата на изведен правен въпрос от значение за изхода на делото води до невъзможност касационната жалба да бъде селектирана съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Върховният касационен съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност и недопустимост на обжалваното решение) сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл е даденото тълкуване по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.