Определение № 48 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2529 от 23.04.2020г. по гр.д. № 11118/2019г. на Софийски градски съд, III-б въззивен състав, с което е потвърдено решение № 112724 от 13.05.2019г. по гр.д. № 13189/2018г. на Софийски районен съд, 126 състав за допускане на съдебна делба между Г. С. Г., В. В. П., В. С. Г. и Т. Б. М. при равни дялове – по 1/4 ид.ч. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ апартамент № 48 с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] с площ 84 кв.м., заедно с принадлежащото му зимнично помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Решението се обжалва от съделителката В. В. П. чрез пълномощника й адв. Л.. Твърди се, че решението е неправилно поради противоречие със закона. Според жалбоподателката делбата следва да се допусне само между нея и Т. М. при дялове 3/4 ид.ч. за нея и 1/4 ид.ч. за М.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса: преклудира ли се с изтичане срока за отговор на исковата молба възможността ответникът по иска за делба да релевира възражение досежно наличието на съсобственост между страните. Поставя се и втори правен въпрос: допуска ли нарушение на процесуалните правила въззивният съд когато установи, че първоинстанционният съд е пропуснал да укаже за доказването на кои факти и обстоятелства страната не е представила доказателства, но не предприема действия сам да даде съответните указания. Писмен отговор е представен от съделителя Г. С. Г. чрез пълномощника му адв. Т.. В него се поддържа, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски. Останалите ответници не са представили писмени отговори. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск за делба в първа фаза. Предмет на делбата е апартамент в [населено място], който е закупен през 1990г. по реда на НДИ /отм./ от ищеца Г. С. Г. и ответниците В. П. и В. Г. при дялове: 1/4 ид.ч. за първия, 1/2 ид.ч. за втората и 1/4 ид.ч. за третия от тях. Според договора цената на жилището е 17 439, от които собствени средства 5439 лв. и 12 000лв. заемни средства. През 1993г. В. П. е дарила на сина си Т. М. 1/4 ид.ч. от имота. При тези данни съдът е приел, че съсобственост е налице и делбата следва да се допусне между четиримата съделители при равни дялове. Възражението на ответницата В. П., че тя изцяло е заплатила продажната цена на жилището, поради което купувач по договора е само тя, въззивният съд е намерил за преклудирано като релевирано след срока за отговор на исковата молба - чл. 133 ГПК. Наред с това, съдът е приел, че възражението е недоказано и неоснователно. Не са представени надлежни доказателства /обратно писмо или начало на писмено доказателство по чл.165, ал.2 ГПК/ за установяване на персонална симулация. Изтъкнал е, че правата и задълженията по облигационната връзка възникват в резултат на насрещните волеизявления на договарящите и ако няма уговорено друго /като договор в полза на трето лице, скрито упълномощаване или персонална симулация/ в тяхната правна сфера възникват и последиците. С оглед на това вещноправният ефект на облигацията по договора за покупко-продажба е възникнал в лицето на тримата купувачи по процесния договор. А заплащането на цената само от един от тях не се отразява на вещноправния ефект, а би могло да породи само облигационни претенции. Видно от първоинстанционното дело, че съделителката В. П. е представила своевременно отговор на исковата молба, в който е посочила, че искът е допустим и основателен; признала е че страните са съсобственици при посочените права. По делото е проведено първо съдебно заседание, в което даден ход на делото, но други процесуални действия не са извършвани, тъй като страните за поискали възможност за постигане на спогодба. За следващото съдебно заседание съделителката В. П. е представила молба, в която твърди, че синовете й Г. и В. не са заплатили никакви суми за апартамента, а цялата цена е платена от нея - както внесените, така и заемните средства /тя е изтеглила и изплащала заема/. Поради това счита, че единствено тя е придобила правото на собственост, а по-късно е прехвърлила на сина си Т. 1/4 ид.ч. Първоинстанционният съд е допълнил доклада с това възражение на ответницата, но указания по разпределението на тежестта на доказване по него не е дал. С молбата на ответницата са представени писмени доказателства, установяващи плащането на сумата 5 439 лв. при покупката на жилището, както и тегленето и изплащането на заем от ДСК. Поисканите гласни доказателства за установяване на действителните уговорки между тримата купувачи и за плащането на цената съдът не е допуснал. Във въззивната жалбана В. П. липсва оплакване за процесуално нарушение във връзка с доклада, разпределението на доказателствената тежест и допускането на доказателства. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав счита, че такива липсват. Първият правен въпрос за момента, в който настъпва преклузията по чл. 133 ГПК спрямо възраженията на ответник по иска за делба, не е определящ за изхода на спора. Вярно е, че изразеното от въззивния съд виждане за настъпила преклузия с изтичане срока за отговор спрямо наведените от ответницата по иска В. П. възражения срещу участниците в делбата и дяловете им, е неточно. Производството е по дело за делба, което е особено исково производство и съгласно изричната разпоредба на чл. 342 ГПК в срок до първото съдебно заседание съделителите могат да възразяват срещу правото на някой от тях да участва в делбата, срещу размера на дяловете и срещу включване на имоти в делбата, т.е. първото съдебно заседание е най-късният момент, в който страната може да направи възраженията си. В този смисъл е посоченото от касатора Решение № 51 от 02.06.2016г. по гр.д. № 68/2016г. на ІІ г.о. В случая възражението на П. не е било заявено и в срока по чл. 342 ГПК. Първото съдебно заседание, в което страните са били редовно призовани и е даден ход на делото, е на 20.11.2018г. като в това заседание В. П. е представлявана от адвокат. Молбата с възраженията е депозирана на 05.03.2019г. Така че, възраженията са преклудирани като направени след срока по чл. 342 ГПК. Затова липсва основание за допускане на касационно обжалване по формулирания въпрос, свързан с преклузията. Освен това, въпреки че е приел възраженията за преклудирани, въззивният съд ги е разгледал и се е произнесъл по тяхната основателност. Именно затова този въпрос няма отношение към изхода на спора. Липсва противоречие с практиката на Върховния касационен съд, съответно не е налице основание за допускане на касационен контрол и по втория формулиран въпрос: допуска ли нарушение на процесуалните правила въззивният съд когато установи, че първоинстанционният съд е пропуснал да укаже за доказването на кои факти и обстоятелства страната не е представила доказателства, но не предприема действия сам да укаже тежестта на това доказване. Съгласно указанията в Тълкувателно решение №1/2013г. на ОСГТК, т.2 въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото. Само ако въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Както бе посочено, в настоящия случай във въззивната жалба на В. П. не са наведени никакви оплаквания за процесуални нарушения, включително такива касаещи доклада и доказателствената тежест. Поради това въззивният съд не е имал задължение да предприема други действия. Съдът напълно коректно е отбелязал, че твърденията на жалбоподателката за изплащане на покупната цена на жилището единствено от нея, не могат да променят транслативно-вещния ефект на договора, който настъпва и за тримата посочени в него купувачи. Предвид изложеното следва да се откаже достъп до касационен контрол по жалбата. Ответникът Г. Г., който е представил писмен отговор, е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., които следва да му се присъдят. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.