Определение № 1 от 05.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6766/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 от ГПК Образувано е по частна жалба на И. Х. Л. и В. Д. В. от [населено място] срещу въззивно определение № 303от 15.08.2014г по ч.гр.дело № 612/2014г на Софийски окръжен съд ,с което е потвърдено определение № 1690 от 20.06.2014г на Ботевградски районен съд, прекратил производството по делото поради недопустимост на иска за нищожност на извършена със съдбено решение делба поради неучастието на някой от съсобствениците, предявен от настоящите жалбоподателки самостоятелно, на основание чл.75 ал.2 от ЗН В изложение се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като възможността за иск в конкретния случай е била указана в определение № 132 от 20.05.2013г по гр.д № 1609/2013г на ВКС ,в което молбата им за отмяна на решението по реда на чл. 304 ГПК е оставена без разглеждане с мотива ,че „спогодбата има характер на договор и може да се атакува само по исков път, а не чрез обжалване или искане за отмяна на определението за одобряването й”. Тъкмо този иск е предявен, а съдилищата в противоречие с указанията на ВКС са го приели за недопустим. Същият въпрос, за неговата допустимост, е формулиран и по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК: „процесуално допустим ли е самостоятелен иск за прогласяване нищожност на съдебна делба ,в която не е взел участие някой от съделителите, или такъв може да се предяви само в ново делбено производство, с участието на неучаствалия съделител”. Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане. Поставеният правен въпрос има установен отговор в практиката на ВКС, на която практика въззивният съд се е позовал съответно. В т.1 на ТР№3/19.12.2013г по т.д №3/2013г ОСГК се даде положителен отговор на въпроса допустим ли е самостоятелен иск за установяване нищожност на договор за доброволна делба по чл.75, ал.2 ЗН, но само в случай, че се касае за договор. В мотивите на същото тълкувателно решение се изтъкна установеното непротиворечиво обратно разрешение за случаите, когато делбата е извършена със съдебно решение.Тогава неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност,позовавайки се на нищожността на извършената без тяхно участие делба, да предявят нов иск за делба, посредством който да упражнят правото си да искат прекратяване на съсобствеността (също опр.№ 461 от 2012г по ч гр.д № 460/2012 ІІ г.о на ВКС). Тази задължителна за съдилищата практика е била съобразена и в случая, а изтъкнатото от защитата определение № 132 от 20.05.2013г по гр.д № 1609/2013г на ВКС не съдържа отговор на поставения правен въпрос, а и не подкрепя тезата за противно разрешение .Изтъкваните от защитата мотиви в това определение не означават, че искът който са предявили, там е указан като допустим. Единственото изтъкнато съображение на касаторите в обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК също не може да бъде споделено. Вярно е, че в текста на чл. 75 ал.2 от ЗН не се прави разграничение между доброволна и съдебна делба, но въпросът е допустим ли е самостоятелен иск за нейното прогласяване и в кои случаи .Отговорът му е обусловен от правилата за защита на субективните права по исков ред и свързаните с това правни институти, изяснени в закона, доктрината и съдебната практика. По изложените съображения,Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.