Определение № 60351 от 03.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2941/2021 г.

П роизводството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. Б. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв.П. Б. от САК срещу определение № 606 от 26.2.21 г по в.ч.гр.дело № 416/21 г на САС, Търговско отделение,13 състав, с което е потвърдено разпореждане № 261265/15.1.21 г по гр.дело № 15096/19 г на СГС, ГО, 1-21 състав.С разпореждането на първоинстанционния съд е оставено без уважение искането на Б. за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване в размер на 418, 89 лв. В частната касационна жалба се подържа, че въззивното определение е неправилно и постановено в противоречие с процесуалния. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК са посочени касационните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл.280 ал.2 ГПК-очевидна неправилност. С обжалваното въззивно определение е потвърдено разпореждането на СГС, с което е оставено без уважение искането на ответника-жалбоподател в настоящото производство за освобождаване от държавна такса, на основание чл.83 ал.2 ГПК в размер на 418, 89 лв.Прието е, че Б. е съдружник и управител в „Органайзер“ООД и е едноличен собственик на капитала на „Облак 2018 г“ ЕООД.От представения баланс на второто дружество е видно, че размерът на дълготрайните активи превишава този на пасивите със седем хиляди лева.Ответникът притежава собствен лек автомобил „Мерцедес“, дялове в дружества, което е дало основание на съда да приеме, че не са налице основанията по чл.83 ал.2 ГПК. Относно касационните основания. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК адв.Б. е посочила, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен въпрос, обусловил изхода на делото, а именно, че молител по чл.83 ал.2 ГПК, притежаващ дялове от търговски дружества също може да бъде освободен от заплащане на държавна такса, поради липса на достатъчно средства да я заплати. Посочената от касатора съдебна практика касае въпроса е „Следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства относно пазарната стойност на притежавани дялове в търговско дружество, за което молителят е декларирал, че същото не извършва търговска дейност, ако такива са необходими за правилното произнасяне?”. Този въпрос не е обусловил крайните изводи на въззивния съд, тъй като за да приеме за неоснователно искането по чл.83 ал.2 ГПК, съдът е дал превес на други обстоятелства, че молителят е в добро здравословно състояние и млада възраст и може да генерира доходи, както и, че притежава лично движимо имущество, което е достатъчно основание, за да му бъде отказано освобождаването от държавна такса, която не е и във висок размер, предвид наличието на предявени и уважени срещу него множество обективно съединени искове. Поради това не е налице касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касационното основание „очевидна неправилност“ също не е налице. Както е изяснено в мотивите на решение № 15 от 06.11.2018 г. по дело № 10/2018 г. на Конституционния съд на Република България, чрез законовия критерий "очевидна неправилност" се осигурява съчетанието между обществения интерес от справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор, като се разширяват предпоставките за достъп до върховната съдебна инстанция, т.е. предоставя се достъп до касационната инстанция и без поставен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, или е бил повдигнат въпрос, който не обуславя допускане по чл.280 ал.1 ГПК. При твърдения за "очевидна неправилност", съдът преценява съответствието на фактическите и правни изводи в обжалваното определение и с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика на Върховния съд и Върховния касационен съд. Когато констатира нарушаване на правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на закона, нарушение на императивна правна норма или основни принципи, засягащи търсената от страните защита и съдействие, Върховният касационен съд следва да допусне касационно обжалване в изпълнение на конституционно вменените му задължения да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Постановено определение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила-чл.281 т.3 ГПК.Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи.Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване.Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното определение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол.Сочените от касатора твърдения не визират пороци на съдебното решение, а единствено отразяват несъгласието му със формираните от съда изводи.. Следователно не са налице основания за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение