Определение № 124 от 04.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4342/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.З, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Ю. Й. Н. против определение № 365 /29.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 269 /2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение на Великотърновския окръжен съд за връщане на исковата молба като нередовна на основание чл.129, ал.3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд, след като е установил първоначалната нередовност на исковата молба и е обсъдил двукратните указания на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности на исковата молба (с разпореждане от 08.09.2020 г. и с разпореждане от 24.11.2020 г.), които е приел за законосъобразни, е установил, че нередовностите не с отстранени в указания срок. От подадените за уточнение молби също не може да се установи какви са обстоятелствата, на които се основава искът и какво е искането.. Твърдят се различни основания и поради това не е ясно на какво е основана претенцията - дали на неоснователно обогатяване, или на неизпълнение на договор. Твърди се, че има надплащане, но не е посочено за всеки един от двата обекта от какво произтича то и в какъв размер е. Твърди се също така за изменена квадратура, изменено разположение на обектите, за извършени доплащания, както и за направени разходи заради появили се течове. Изложено е, че трето лице е собственик на земята, върху която е построена сградата. Не е конкретизирана претенцията за всеки от двата обекта. В исковата молба са изложени твърдения, които не са последователни, липсва логическа връзка между тях и не може да се изведе на какви обстоятелства е основана претенцията. Така въззивният съд е обосновал извода, че не е налице твърдяната неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, че ищцата не е отстранила нередовностите в исковата си молба в определения от съда срок, поради което исковата молба е подлежала на връщане на основание чл.129, ал.3 ГПК. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В изложението на основания за допускане на касационно обжалване частната жалбоподателка излага доводи, че определеният и едноседмичен срок за отстраняване на нередовности е недостатъчен, че не е задължена да квалифицира иска си, въпреки това се е насочила към чл.55 ЗЗД и цитира съдържанието на разпоредбата и се позовава на очевидна неправилност на въззивното определение. Настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за нищожност и недопустимост на обжалваното определение. Настоящият състав намира също, че частната жалбоподателка не е формулирала правен въпрос от значение изхода на делото в съответствие с изискването на чл.280, ал.1 ГПК и дадените разяснения в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС, според които касационният жалбоподател е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение (определение), като общо основание за допускане до касационен контрол, както и да обоснове допълнителните основания за допускане на касационно обжалване, които са разяснени в тълкувателното решение. Частната жалбоподателка не е направила това, поради което следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Доколкото може да се приеме, че в изложението си за допускане на касационно обжалване частната жалбоподателка е извела доводи за неговата незаконосъобразност (за краткия едноседмичен срок и че е посочила правна квалификация), тъй като от тези доводи не произтича съмнение за нищожност и неправилност на обжалваното определение, нито за неговата очевидна неправилност, те не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство, което е ограничено единствено до преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Частната жалбоподателка се позовава и на очевидна неправилност - като отделно основание за допускане на касационно обжалване. Това е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното определение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на определението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване с обжалваното определение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав приема, че не е осъществено и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски. Воден от изложеното съдът