Определение № 572 от 04.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 20/2020 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата Ц. С. Ц. чрез процесуален представител адв. Й. Д. срещу решение № 2193 от 27.09.2019г. по гр. дело № 680/2019г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която е потвърдено решение от 09.11.2018г. по гр. дело № 2139/2017г. на Софийски градски съд, I ГО, 13 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ц. С. Ц. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск над присъдената сума 108 000 лв. до сумата 180 000 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в приложено към касационната жалба изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /решение № 131/04.01.2016г. по т. д. № 2592/2014г. на ВКС, ТО, II т. о., решение № 26/11.04.2017г. по т. д. № 60048/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 172/03.11.2017г. на ВКС, ТК, II т. о./ и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: При определяне размера на обезщетение за репариране на имуществени вреди, търпени вследствие смъртта на дете, освен с критериите, указани с ППВС № 4/1968г., решаващият делото съдебен състав следва ли да вземе предвид и семейното положение на родителя, претендиращ обезщетение? Респективно обуславя ли липсата на партньор, който да е подкрепа на родителя в този така тежък за него момент – загуба на дете, по-висок размер на обезщетение? В изложението към касационната жалба се излагат доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД /ответник в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт В. Й. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като от една страна критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди не могат да бъдат изчерпателно изброени и нормативно уредени, размерът на обезщетенията не може да бъде уеднаквен, а от друга страна, поставеният въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Поддържа становище, че въззивното решение по отношение на установеното съпричиняване и определения коефициент е влязло в сила поради това, че в тази част касаторът не е направил оплакване, и въпросът за съпричиняването не може да бъде преразглеждан. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложенията към тях се съдържат твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК и на касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Въз основа на влязлото в сила първоинстанционно решение в частта, с която ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“ АД е осъден да заплати на ищцата Ц. С. Ц. сума в размер 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата от смъртта на сина й К. К. И., настъпила на 22.10.2013г. в резултат на ПТП, причинено от К. А. П. в [населено място] при управление на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС], застрахован при ответното дружество, въззивният съд е приел, че ищцовата страна е доказала предпоставките на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника: противоправно деяние, извършено от водач на застрахован при ответника автомобил с договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; това деяние е причинило смърт на К. К. И., в резултат на която са причинени неимуществени вреди на майка му Ц. С. Ц.; причинно-следствена връзка между неимуществените вреди на ищцата вреди и противоправното деяние. За да определи дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер 120 000 лв., съдебният състав е обсъдил показанията на свидетелката Д. Н. Д. и на основание чл. 52 ЗЗД и ППВС 4/23.12.1968г. е преценил интензитета на понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на нейния син, обстоятелството, че ищцата е живяла в едно домакинство с починалия, изградената между тях дълбока емоционална връзка - не само като родител – дете, а и като най – добри приятели, което обстоятелство допълнително е повлияло негативно върху психо-емоционалното състояние на ищцата. Съобразил е възрастта на починалия към датата на инцидента – 25г. – млад човек, в активна, трудоспособна възраст, все още несъздал свой дом и семейство. Въззивният съд е взел предвид, че процесният трагичен инцидент се е отразил, както върху емоционалното състояние на ищцата, така и върху физическото й здраве; след трагичната новина за смъртта на сина й ищцата е била „съсипана“, а болката по безвъзвратната загуба непрекъснато я „разяжда“; обстоятелството, че загубата на дете е най – голямата болка, която може да изпита един родител. При определяне размера на обезщетението въззивната инстанция се е съобразила и със стадия на обществено - икономическо развитие на страната към момента на настъпване на процесното ПТП, включително в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид установените факти и обстоятелства и критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД е направен извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 120 000 лв. Въззивният съд е взел предвид, че процесният трагичен инцидент се е отразил, както върху емоционалното състояние на ищцата, така и върху физическото й здраве; след трагичната новина за смъртта на сина й ищцата е била „съсипана“, а болката по безвъзвратната загуба непрекъснато я „разяжда“; обстоятелството, че загубата на дете е най – голямата болка, която може да изпита един родител; въпреки че получава опора от втория си син, мъката по починалия й син не е стихнала. При определяне размера на обезщетението въззивната инстанция се е съобразила и със стадия на обществено - икономическо развитие на страната към момента на настъпване на процесното ПТП, включително в аспекта на нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Предвид установените факти и обстоятелства и критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД е направила извод, че справедливият размер на обезщетението възлиза на сумата от 120 000 лв. Въззивният съд е приел за основателно възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Въз основа на заключението на съдебната автотехническа експертиза е установил причините и механизма на процесното ПТП и е направил извод, че водачът на мотоциклета непосредствено преди реализирането на ПТП в противоречие на правилата за движение по пътищата се е движил по велоалея, като не е имал правната възможност за това, тъй като велоалеята е предназначена за велосипеди, с което поведение е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. За да приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определи приноса на мотоциклетиста за настъпването на вредите в размер 10%, съдебният състав е съпоставил поведението на всеки един от участниците в ПТП и е отчел тежестта на допуснатите от всеки нарушения. Въз основа на паралелното сравнение между поведението на водача-делинквент и водача на мотоциклета и с оглед задълженията, които всеки участник в ПТП е бил обвързан да съблюдава, въззивният съд е приел, че реалният принос на пострадалия е много по-малък в сравнение с приноса на делинквента. Водачът на лекия автомобил не е съобразил задължението си по чл. 5, ал. 2 ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към водач на двуколесно ППС с оглед неговата уязвимост заради по-слабата устойчивост; извършил е и нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, вменяваща му задължения преди започване и по време на изпълнение на маневра /в случая десен завой/, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение; водачът на лекия автомобил е следвало да се съобрази с предимстното на преминаване на водача на мотоциклета; делинквентът е имал възможност да предотврати произшествието, ако е наблюдавал в дясното огледало и е пропуснал движещия се в права посока мотоциклетист. С оглед установения механизъм на процесното ПТП и конкретното поведение на всеки от участниците в него въззивната инстанция е направила извод, че допуснатите от застрахования при ответното дружество делинквент нарушения на правилата за движение превишават по брой и тежест нарушението на водача на мотоциклета, относителното им значение като причина за настъпването на произшествието е много по-високо по степен, поради което е определила приноса на мотоциклетиста за настъпване на вредите в размер 10%. Предвид приетия размер на съпричиняване е редуцирала обезщетението за неимуществени вреди в размер 108 000 лв. и е потвърдила първоинстанционното решение в отхвърлителната част за разликата над 108 000 лв. до пълния претендиран размер 200 000 лв. Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от касатора въпроси са относими към критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, същите са от значение за спора и са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД с Постановление № 4/23.12.1968г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана. Съгласно посоченото ППВС № 4/23.12.1968г. и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано не като абстрактно понятие, а свързано с преценката на доказаните конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които увреждането е извършено, причинените физически и морални болки и страдания, техния интензитет и продължителността, възрастта и общественото положение на пострадалите, респективно увредените лица, степента на близост и действителното съдържание на съществувалите отношения между пострадалия и лицето, претендиращо обезщетение, и други относими обстоятелства. Семейното положение на родителя, претендиращ обезщетение, и обстоятелството дали той споделя мъката си сам, или заедно с другия родител, или живее с друго лице, различно от другия родител, не обуславя извод за по-малко или по-голямо страдание. Родителят има изградена конкретна връзка с всяко свое дете и именно тя е определяща за обема на търпените от него неимуществени вреди от загубата му. В настоящия случай въззивният съд е съобразил установените въз основа на събраните доказателства болки и страдания, които ищцата изпитва от смъртта на сина си К. К. И., тяхната продължителност и интензитет, начина на настъпване на процесното ПТП, възрастта на ищцата и починалия К. И. към датата на настъпване на застрахователното събитие. Съдебният състав е отчел обстоятелството, че ищцата е живяла в едно домакинство със синовете си, взел е предвид съществуващата дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й син, действителното съдържание на отношенията между тях, психо-емоционалното състояние на ищцата, отразяването на трагичния инцидент и върху физическото й здраве. Релевантните факти и обстоятелства са преценени и съобразени в тяхната съвкупност в съответствие с константната съдебна практика. Цитираните от касатора решения на ВКС за присъдени обезщетения в по-висок размер не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като обезщетението за неимуществени вреди и неговият размер зависят от конкретните факти, които са различни за всеки отделен случай и се доказват с конкретни различни по всяко дело доказателства. Въззивният съд е съобразил и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 177/27.10.2009г. по т. дело № 14/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. дело № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 59/29.04.2011г. по т. дело № 635/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 28/09.04.2014 г. по т. дело № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. дело № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 66/03.07.2012 г. по т. дело № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 242/12.01.2017 г. по т. дело № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, че при определяне размера на обезщетението за вреди от непозволено увреждане следва да се отчита икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Във връзка с лимитите на застраховане съобразно чл. 266 КЗ /отм./ и релевантността им към критериите по чл. 52 ЗЗД също е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, която е съобразена от въззивната инстанция /напр. решение № 233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и др./ - при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ /отм./ във връзка с чл. 266 КЗ /отм./; лимитите на застрахователни покрития по чл. 266 КЗ /отм./ следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Като е преценил, че процесното ПТП, в резултат на което на ищцата са причинени процесните неимуществени вреди, е настъпило на 22.10.2013г., отчел е установените по дeлото факти и обстоятелства и е определил обезщетение в размер 120 000 лв., от което е присъдил 108 000 лв. при съобразяване на 10% съпричиняване от страна на пострадалия, въззивният съд не се е отклонил от постоянната практика на ВКС, относима към прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и към отчитане на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице поради съществуването на задължителна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По отношение на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност на въззивното решение, следва да се приеме, че постановеното решение на Софийски апелативен съд не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание. Предвид липсата на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника за касационното производство не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени. Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение