Определение № 2186 от 30.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3097/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. П. К., чрез адв. И. Н. срещу решение № 586 от 29.04.2024г., постановено по в. гр. дело № 427/2024г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 369/15.12.2023г., постановено по гр. д. № 718 по описа за 2023г. на Районен съд Карлово, с което е признато за установено по отношение на П. П. К., че Д. Н. М. и Г. В. М. са собственици на помещение с площ от 22 кв. м., пристроено към западната външна стена на сграда с идентификатор * по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК, което помещение е функционално свързано с принадлежащия на ищците гараж с идентификатор *, находящ се в същата сграда и което помещение по КККР на [населено място] е отразено като сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв. м. и П. П. К. е осъдена да предаде на Д. Н. М. и Г. В. М. описаното помещение.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са формулирали следните правни въпроси:

1.Чия собственост е постройка в съсобствен поземлен имот, в който е застроена сграда в режим на етажна собственост, без да са налице действия по учредяване право на строеж и какво е разпределението в собствеността на такава сграда? Сочи се противоречие с решение № 58 от 05.08.2020г. по гр.д. № 2189/2019г. на ВКС, първо г.о.

2. Дали постройката, съставляваща строеж - пристройка към жилищна сграда, построен без да е учредено право на строеж и при наличие на функционална връзка със сградата към обслужващо помещение-коридор, може да принадлежи единствено на собственик на самостоятелен обект в сграда? Поддържа се противоречие с решение № 778 от 1б.11.2010г. по гр.д. № 1096/2009г. на ВКС, първо г.о.

3. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност? Как следва съдът да тълкува издаването на индивидуален административен акт, каквото е удостоверението за търпим строеж, издадено по реда на §127, ал.1 от ПЗР и ЗИД на ЗУТ, и следва ли въззивният съд да цени удостоверението съгласно нормата, въз основа на която е издадено или на по - стара разпоредба, каквато е § 16 от ДР на ЗУТ?

4. Следва ли в съвкупността на събиране на доказателства да се цени и изслушаната съдебно- техническа експертиза, която определя обекта като търпим строеж и следва ли в тази връзка да се ценят оплакванията против първоинстанционното решение, касателно проведен косвен съдебен контрол по реда на чл.17, ал.2 от ГПК, след като първоинстанционният съдебен акт е изградил тезата си на база сформирани заключения в тази посока?

По горните въпроси се поддържа, че въззивният се е произнесъл в противоречие с т. 1, т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС; решение №222 от 06.04.2017г. по т. д. 425/2015г. на ВКС, второ т.о.; решение N9212 от 01.02.2012г. по т. д. 1106/2010Г. на ВКС, второ т.о. и решение №235 от 04.07.2011г. по гр. д. 513/2010г. на ВКС, четвърто г.о.

5. Допустимо ли е пристроена спомагателна сграда към съществуваща такава, да бъде приращение не към сградата - етажна собственост, а към отделен съставен самостоятелен обект?

6. Следва ли принадлежността да притежава същото предназначение, каквото има главната вещ, за да бъде определена като такава?

7. Има ли значение обстоятелството, че пристройката, определена от съда като принадлежност, има достъп до площта си не само посредством функционална връзка с определена като главна вещ такава, а и от общо дворно място, било то само съсобствено или съсобствено при условията на етажна собственост - като обща част на сграда етажна собственост?

По въпроси пет, шест и седем се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

В срок е постъпил отговор на касационната жалба от Д. Н. М. и Г. В. М., чрез адв. Е. П., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост на недвижим имот.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно, че по силата на сключен договор за покупко- проджба от 13.01.2022г. ищците са придобили в режим на СИО 1/2 ид. ч. от дворно място от 350 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], което по КККР е с идентификатор *, ведно с втори жилищен етаж от построената в имота жилищна сграда с идентификатор *, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, както и западния гараж в същата сграда, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *. Прието е също, че ответницата е собственик на другата 1/2 ид. ч. от дворното място, както и на приземния етаж от жилищна сграда, а по КККР първи етаж, на източния гараж и селскостопанската сграда.

Спорен по делото е въпросът за собствеността на помещението, пристроено към западната част на жилищната сграда, заснето в кадастралната карта с идентификатор ***, със застроена площ от 22 кв. м., което помещение е закупено от ответницата с нот. акт № 66, том I, рег. № 1403, дело № 59/2023г.

В обжалваното решение е прието за установено въз основа показанията на свидетеля Х., че към 1995г. процесната постройка е била в груб строеж, като е изградена със средства на Л. Н. /праводател на ищците/. След завършването му бащата на Л. Н. го е ползвал за склад за картини, а през 2019г. Л. Н. сложила климатик в помещението и го е ползвала за уроци по английски език.

Въззивният съд е посочил, че заявеното от ищците придобивно основание се основава на правилото на чл. 98 от ЗС, като твърденията им са, че процесната пристройка е изградена към придобития от тях самостоятелен обект с идентификатор *** – гараж.

За да счете за основателни горните доводи въззивният съд е изложил мотиви, че според заключението на съдебно- техническата експертиза, спорното помещение с идент. * не разполага със собствен санитарен възел и ел. инсталация. В него има табло с електромер, който отчита и използвания ток от гаража на ищците с идент. *. Процесното помещение е свързано с този гараж посредством коридор на приземния етаж на жилищната сграда, който коридор има обслужващо предназначение по отношение на гаража и спорното помещение - там се намира санитарният възел. Съдът е посочил, че от скицата към заключението е видно, че коридорът няма вътрешна врата и достъп към стълбището, водещо към жилищните етажи, като за последното има отделен вход от западната страна на сградата.Предвид така установеното е направен извод, че процесната пристройка е конструктивно и функционално свързана с гаража с идент. ***, което я определя като принадлежност към него по смисъла на чл. 98 от ЗС, според който принадлежността следва главната вещ. Съдът е посочил, че се касае за сграда, построена в съсобствено дворно място, която сграда представлява допълващо застрояване и е функционално свързана със самостоятелен обект в дворното място, който е индивидуална собственост на съсобственици на дворното място. По отношение на такава сграда принципът на приращението не намира приложение. След като сградата е приобщена към самостоятелния обект, с който е конструктивно свързана, следва, че правото на собственост върху нея принадлежи на собственика на свързания с нея самостоятелен обект.

Съдът е приел, че със сключения договор за покупко- продажба, праводателката на ищците се е разпоредила в тяхна полза и с правата върху спорната постройка, независимо, че тя не е посочена изрично в договора. Прието е също, че ответницата не се легитимира като собственик на постройката на основание договора за покупко- продажба, обективиран в нот. акт № 66, нот. дело № 59/14.03.2023г., тъй като праводателите й не са били собственици на процесното помещение и съответно ответницата е закупила помещението от несобственик.

При тези мотиви на съда е налице основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради очевидна неправилност. Последната се извлича пряко от мотивите на съдебното решение и касае приложението разпоредбата на чл. 98 ЗС, където е прието, че принадлежност към самостоятелен обект – гараж, намиращ се на сутеренния етаж на жилищна сграда, съставлява помещение, изградено до тази сграда и свързано с коридор с гаража, което помещение през годините е имало предназначение за място за съхранение на картини, както и за даване на уроци по английски език.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение