Определение № 854 от 10.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1283/2018 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. П., както и по касационна жалба на А. Д. И. срещу решение №1351 от 06.11.2017г по в.гр.дело № 1925/2017г. на Окръжен съд – [населено място], с което е потвърдено решение от 05.06.2017г по гр.д №17833/2016г на Пловдивски районен съд по трудов спор. Срещу касаторите е уважен иск,предявен от бившия им работодател [фирма] по чл. 207 ал.1 т.2 КТ за реализиране на пълна имуществена отговорност за липса при условията на солидарност ,поради неотчитане на получени от тях в брой парични средства от доставка и продажба на стоки на клиенти в общ размер на 12521,45лв. Въззивният съд е приел за установено ,че ответниците са били в трудови правоотношения ,двамата назначени на длъжност „шофьор” в изпълнение на която при доставка на стоки на клиенти са им били възложени отчетнически функции за получените обороти ,пари в брой. На 22,10,2015 г. Двамата да доставили стоки в [населено място] и са не отчели получените през същия ден от клиенти на ищцовото дружество суми, представляващи заплатени цени на доставени стоки, общо в размер на 12521,45 лв. Като причина за това ответниците посочили, че сумата е съхранявана в кабината (в жабката) на предоставения им служебен автомобил и е била открадната от там през времето, в което те са разтоварвали стоки от автомобила в склад на клиент. По спорния въпрос дали длъжността на двамата шофьори е включвала и осъществяване на отчетнически функции,въззивният съд е достигнал до положителен извод. Длъжностните характеристики в основните им задачи и задължения са включвали и опазване на всяко поверено имущество,вкл. пълна отговорност за получените обороти от продажбата на стоките при доставката им до клиенти Според т. 28 от длъжностните характеристики, в трудовите задължения на ответниците се включва и това при получаване в брой на стойността на доставяната стока от получателя й да издаде за това необходимия документ,да преброи сумата, да съхранява същата до отчитането й в склада на работодателя, като за целостта й носи пълна отговорност.Длъжностните характеристики са изготвени и утвърдени от работодателя поименно за всеки от ответниците и в трудовия договор изрично е отразено връчването им.за пълнота съдът е отбелязъл ,че независимо от наличието и връчването на тези длъжностни характеристики ,установено е че длъжността е съдържала като присъщи задължения на работника действия, свързани със събиране, съхраняване, разходване или отчитане на ценности на работодателя ,за соето свидетелстват и останалите доказателства, включително показанията на свидетел .Тъй като вредата е безспорно установена ,въззивният съд е обсъдил възражението за изключване на отговорността поради кражба .За същата е подаден сигнал и е било образувано предварително разследване по ДП № 1445/2015 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 194 ал. 1 от НК, който не е открит и с постановление от 29,01,2016 г. по пр. преписка 4280/2015 г.производството е спряно. От обясненията на двамата ответници безспорно е изяснено ,че в този ден при една от доставките в [населено място], те оставили автомобила с работещ двигател и започнали да разтоварват доставяните за този обект стоки от фургона.При връщането си в купето на автомобила установили, че от жабката липсва оставената преди това там сума, получена като цени от клиентите при предходните доставки през същия ден. След като е приел за установено ,че в случая работодателят е създал необходимите условия за съхранение на получени от шофьорите пари в брой и ги е инстуктирал предаварително как да ги съхраняват, а ответниците не са изпълнили задълженията,като отчетници да полагат грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя, напротив – оставили са поверените им парични ценности при липса на елементарни мерки за предотвратяване на неправомерни посегателства: без надзор в незаключеното купе на автомобила, поради което искът е основателен.Като решаващ мотив е изтъкнато, че дори състоянието на неотчетност на поверените на ответниците средства да се дължи на твърдяната от тях кражба,същата би могла да бъде предотвратена при надлежно изпълнение на задълженията им и полагане на необходимата грижа. В приложеното към жалбата на В. С. П. изложение се формулират три въпроса ,по които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК: може ли да се търси отговорност по чл. 207 ал.1 т.2 КТот лице, което не е отчетник по отношение на имущество на работодателя; придобиване качеството отчетник зависи ли от вписването му в длъжностната характеристика; явява ли се липса сумата, отнета от работодателя с следствие на кражба. Сочи се противоречие с реш. № 252/2011г по гр.д № 1531/2009г ІV г.о,в което отговорът на първия въпрос е отрицателен.;противоречие с решение № 493/2011г по гр.д № 586/2011г ІV г.о по втория въпрос ,тъй като ВКС приема че качеството ответник не зависи от длъжностната характеристика; противоречие с реш.№247/2015г по гр.д 970/2015г ІV г.о ,според което отчетникът не отговаря при обективна причина и кражбата е такава обективна причина. В приложеното към жалбата на А. Д. И. изложение се формулират общо шест въпроса Първите три въпроса са формулирани при основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК: допустимо ли е качеството отчетник на длъжностно лице да се установява със свидетелски показания; носят ли отговорност за липса служители, които нямат задължения, свързани със събиране и отчитане на пари и СМЦ ,независимо че реално имат достъп до тях ;отговоря ли отчетникът за щетите причинени от кражба на парични средства. По първия въпрос противоречието е с решение №193/2015г по гр.д № 6436/2014г ІV г.о ,според което движението и отчитането на СМЦ да се установяват със свидетели, освен в случаите по 165 ГПК.По втория въпрос противоречието е с реш.№152/2015г по гр.д №6083/2014г на ВКС ,според което отговорът на въпроса е отрицателен, по третия въпрос противоречието е с решение реш.№247/2015г по гр.д 970/2015г,ІVг.о, посочено в изложението и на първия касатор като практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК С позоваване на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се поставят въпросите: тъждествени ли са понятията„материално отговорно лице „ и „работник или служител, на когото е възложено да събира, разходва или отчина парични или материални ценности”; ако в командировъчна заповед не се съдържа разпореждане за инкасиране и отчитане на парични средства ,законно ли е устно разпореждане на работодателя, възлагащо отчетнически функции в рамките на поставената в командировъчната заповед задача; доколкото небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа ,необходимо ли е изводът на съда да се основава на обективен критерии, изведен от нормативен акт, правилник ,инструкции, или е достатъчна субективна преценка на решаващия съд. Според защитата и на двамата касатори те не са били натоварени с отчетнически функции, тъй като са били шофьори на трудов договор.Длъжностните характеристики на които се позовава работодателят,не са им били връчвани освен това е налице кражба на паричната сума, което е обективна причина, достатъчна да дисквалифицира липсата. Ответникът [фирма] оспорва изтъкнатите основания за допускане до касационно разглеждане в депозирани писмени отговори по двете жалби. Не е отговорено на законовите изисквания за допускане до касационно обжалване.Материалноправните въпроси са неотносими.Изтъква се разликата във фактите по решенията,приложени към изложението на касаторите и обстоятелствата по настоящето дело, касае се за различни случаи.Свидетели са допустими,налице са сключени трудови договори, неразделна част от който е длъжностната характеристика и ответниците са били запознати със задълженията си. Писмените доказателства в тази връзка се подкрепят от гласните,това е изводът на съда. Претендира разноски. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК на касатора В. С. П. въпросът „може ли да се търси отговорност по чл. 207 ал.1 т.2 КТ от лице, което не е отчетник по отношение на имущество на работодателя” се основава на фактическо твърдение, обратно на изводите на съда по фактите, приел че този ответник има качеството отчетник.По отношение на отчетническите функции въззивният е изложил решаващи мотиви,в които са съобразени установените в практиката на ВКС критерии, предвид съдържанието на трудовото правоотношение в конкретния случай(а не само наименованието на длъжността - „шофьор”); длъжностните характеристики с изрично включената т. 28, за отговорност при отчитане на получени обороти от продажба на поверена стока. Длъжностните характеристики съдът е приел за връчени на двамата работници и за пълнота е посочено, че горните изводи за отчетнически функции не се разколебават дори формално да се изключат длъжностните характеристики като пряко доказателство за възложена отчетническа отговорност,предвид установените присъщи на работата им задължения и действия ,двамата ответници да превозват и доставят СМЦ на работодателя на клиенти по заявки, да приемат от името на работодателя плащане на стойността на доставките и да отчитат получените средства,по правило в рамките на същия ден. Включително на 22.10.2015г,при доставката в [населено място],за която не са се отчели, ответниците са действали при тези условия на фактическа отчетност и е изтъкнато, че те не оспорват това. При тези оценени от съда обстоятелства по настоящето дело, отговорът на правен въпрос в реш. № 252/2011г по гр.д № 1531/2009г ІV г.о предвид обстоятелствата изтъкнати в него, няма да обуслови друг извод по отношение на отчетническата отговорност на касаторите .Същите съображения следва да се изтъкнат и по първите два въпроса, поставени от касатора А. И. ,в чието изложение също е посочена неотносима съдебна практика.Отношения като процесните по делото ,които не попадат под ограниченията на закона,забраняващ разплащанията в брой,са изяснени като фактическа отчетност в рамките на трудовата функция,която не се е изчерпвала единствено с превоз на стоките.За съдържанието на трудовата функция са допустими всички доказателствени средства, като цитираното реш.№ 193/2015 г на І. г.о на ВКС има предвид недопустимот за свидетелски показания в друга насока.Също така,проведеното в съдебната практика разграничение между лицата с отчетнически функции и останалите служители, които имат досег с подлежащи на отчет СМЦ без да носят пълната имуществена отговорност за липси, няма отношение към правното положение на ответниците, тъй като критериите за това разграничение са съобразени от въззивния съд съответно на установената практика на ВКС. По въпросите на двамата касатори, свеждащи се до значението на кражбата. На първо място, не е от решаващо значение дали установеният факт на престъпно посегателство от трети лица,„дисквалифицира” щетатата като липса, доколкото липсата по дефиниция е щета с неустановен произход.От значение е дали при установяване на този факт пълната отчетническа отговорност може да се реализира,дали по този начин е оборена законовата презумпция за причиняване на щетата от отчетника при предявен срещу него иск по чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Работодателят следва да установи наличието на недостига (липса) на парични или материални ценности,възникнал по времето на упражняване на съответната трудова функция, а в тежест на отчетника е опровергаването на презумпцията, че същата е причинена от него,или е по негова вина (Решение № 56/2010 по гр.д №540/2009 ІІІ г.о). На този въпрос е даден отговор още в т.5 от ППВС № 7/80 г. от 17.VI.1981 г. по гр. д. № 7/80 г.,актуален и в производствното по чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Може да се установи, че щетите са последица от извършено от трети неизвестни лица престъпление, което е в доказателствена тежест на ответника. Но когато отчетникът е допуснал непозволено поведение, с което е съпричинил резултата,престъпното посегателство не го освобождава от имуществена отговорност - ограничена или пълна. Именно тази хипотеза, за която е дадено разрешение в задължителната за съдилищата практика на ВКС,е разгледал и въззивния съд, като е изтъкнал поведението на двамата ответници и неговия съпричиняващ характер. Те са оставили предадените им пари, които е следвало да отчетат на работодателя ,на достъпно място за трети лица място без надзор, в кабината на превозното средство, без да я заключат. Анотацията в решение № 247 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 97082015 г. на ІV г.о на ВКС изразява същото утвърдено в практиката на ВКС разбиране като посочва ,че отчетникът не отговаря за щетите ако има обективна причина която той не е могъл да предотврати и престъплението кражба е такава причина. Множество решения от практиката на ВКС ( реш. 878/2010 по гр.д №3785/2008г ІV г.о, реш. 247/2015г по гр.д № 970/2015 ІV г.о на ВКС и др.) указват, че отчетникът може да обори законовата презумпция за виновност, но не обвързват задължително и безусловно факта на осъществено престъпно посегателство, каквото е кражбата, с успешното оборване.Ето защо не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по този правен въпрос. Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 2, предл.последно от ГПК, изтъкнато от касатора И.. От съдържанието на решението не се установява съдът да е допуснал такова нарушение на правилата на формалната логика при формулиране на фактическите и правни изводи, което да обоснове изтъкване на очевидна неправилност, нито е приложил правна норма противно на нейния смисъл, или да се е позовал на несъществуваща норма. По въпросите, формулирани по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК в изложението на втория жалбоподател не е отговорено на общия селективен критерии в чл. 280 ал.1 ГПК те да са обуславящи за правните изводи на съда в решаваща за изхода на делото насока. Въззиният съд не е разрешавал по делото въпрос, налагащ изтъкнатите терминологични разграничения,нито обсъждане съдържанието на командировъчни заповеди, във връзка с което се формулира втория въпрос.Изводите на съда за неполагане на дължимата грижа от отчетник в настоящия случай не са „субективна преценка„поради непосочване от съда в решението на конкретната позитивно-правна норма,от която се извеждат,както се постулира във въпроса. Принципен отговор за обема на отчетническата отговорност предвид дължимото поведение е даден в обилната и последователна практика на ВС на РБ и ВКС, с която изводите на въззивния съд са съобразени. На ответника по жалбата следва да се присъдят разноските в настощето производство за адвокатска защита по двете жалби както са установени по списък, или в размер на 720 лв ,дължими от А. Д. И. и 720 лева ,дължими от В. С. П. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.